Решение № 20 от 10.02.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 357/2022
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 10.02.2023
- В сила
- 26.07.2024
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.105 · Кодекс на международното частно право
- чл.105, ал.1 · Кодекс на международното частно право
- чл.116 · Кодекс на международното частно право
- чл.2, ал.1, изр.1 · Кодекс на международното частно право
- чл.3, ал.1 · Кодекс на международното частно право
- чл.43 · Кодекс на международното частно право
- чл.4, ал.1, т.2 · Кодекс на международното частно право
- чл.104 · Наказателен кодекс
- чл.296, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. Варна, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20223000500357 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, както следва. Въззивна жалба, подадена от Асоциация на сръбските застрахователи /„Удруженьу осигуравача Србиjе“/, Република Сърбия, гр.Белград, чрез процесуалния представител адв.А.Б., против решение №260004/23.03.2022г., постановено по гр.д.№317/19г. по описа на ШОС, в частите му, с които: 1 / Асоциация на сръбските застрахователи е осъдена да заплати на Д. В. Д. сумата от 100 000лв. и на К. Д. К. сумата от 100 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - душевни болки от причинената при ПТП на 25.08.2015г. в Р.Сърбия смърт на Д. К. Д., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.03.2022г. до окончателното им изплащане; 2/ Асоциация на сръбските застрахователи е осъдена да заплати на Д. В. Д. и К.
Д. К. деловодни разноски в размер на 97, 50лв.; 3 / Асоциация на сръбските застрахователи е осъдена да заплати на адв.Я. Д. при САК адвокатско възнаграждение в размер на 5 530лв.; 4 / Асоциация на сръбските застрахователи е осъдена да заплати по сметка на ШОС държавна такса в размер на 8 000лв., на осн. чл.78, ал.6 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени и за посочените им части. Претендират се разноски.
1
Въззиваемите Д. В. Д. и К. Д. К. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Я.Д. поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ШОС в обжалваните му от ответника части да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Насрещна въззивна жалба, подадена от Д. В. Д. и К. Д. К. чрез процесуалния им представител адв.Я.Д., против решение
№260004/23.03.2022г., постановено по гр.д.№317/19г. по описа на ШОС, в частите му, с които: 1/ са отхвърлени исковете на Д. В. Д. и К. Д. К. против Асоциация на сръбските застрахователи в частите им за осъждането на ответника да заплати на Д. В. Д. сумата, представляваща разликата над 100 000лв. до 140 000лв. и на К. Д. сумата, представляваща разликата над 100 000лв. до 140 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - душевни болки от причинената при ПТП на 25.08.2015г. в Р.Сърбия смърт на Д. К. Д.; 2/ са осъдени Д. В. Д. и К. Д. К. да заплатят на Асоциация на сръбските застрахователи деловодни разноски в размер, представляващ разликата над 365, 70лв. на 609, 50лв. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени до посочените размери, ведно със законните последици. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Асоциация на сръбските застрахователи в депозирания отговор по насрещната въззивна жалба в срока по чл.263, ал.3 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.А.Б. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ШОС в обжалваните му от ищците части да бъде потвърдено. Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищците Д. В. Д. и К. Д. К. излагат, че първата е майка, а вторият е син на Д. К. Д., поч. на 25.08.2015г. при ПТП в Република Сърбия, виновно причинено от водача на трактор “IMT 577”, рег.№SOPI8962, М.Я., за което последният е осъден с влязла в сила присъда.За посоченото МПС не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към 25.08.2015г.След влизане в сила на присъдата, ищците заявили писмената си претенция към ответника Асоциация на сръбските застрахователиГаранционен фонд/„Гарантни фонд при Удружение осигуравача Србие“/ за изплащане обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на родственика им. По образуваната пред ответника преписка представили всички изискани от него документи. В отговор същият определил обезщетение в размер на 4 749, 28 евро за ищцата и в размер на 4 155, 63 евро за ищеца и ги поканил за сключване на извънсъдебно споразумение. Така определените размери са ниски и несъобразени с 2 действително претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат от смъртта на техния съответно син и баща, предвид което и те не приели предложението на ответника.
Д. Д. изживяла изключително тежко смъртта на своя син, настъпила внезапно и напълно неочаквано за нея. От загубата му търпяла нестихващи душевни болки и страдания, каквито само загубата на дете може да причини на майка. След трагичния инцидент психичното й състояние е тежко. Налице е постоянно усещане за напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност.
Изпаднала в депресивни състояние, отказвала да излиза навън, да общува с хора, не можела да спи. Преди да се изолира напълно, ходила ежедневно, в продължение на месеци, на гроба на сина си. Емоционалният й свят бил напълно опустошен.
К. К. също изживял тежко смъртта на баща си.Загубил е един от найблизките си хора в живота, своя учител, своята мъжка опора, стожера в семейния дом. Между него и баща му съществували изключително близки отношения на любов и привързаност. Контактували се ежедневно и са се подкрепяли взаимно.Починалият винаги е бил пример за подражание на сина си. Научил го на ценни уроци, свързани с изграждането на ценностната му система и морал.Понастоящем липсата на бащина опека ще съпътства ищеца през най-важните периоди от живота му, а чувството за невъзвратима загуба няма да бъде преодоляно по никакъв начин.
Предвид гореизложеното, претендират ответникът Асоциация на сръбските застрахователи да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди-морални болки и страдания от загубата на Д. К. Д., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 25.08.2015г. до окончателното изплащане. Поддържат, че на осн. чл.4, ал.2 от КМЧП компетентен да разгледа исковете е българският съд, а на осн. чл.105 от КМЧП спорът следва да бъде разрешен при прилагане на българското национално право.
Ответникът Асоциация на сръбските застрахователи /“Удруженьу осигуравача Србиjе“/, Република Сърбия, гр.Белград в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и уточняващата молба към него от 13.07.2020г. оспорва предявените искове.Възразява за липса на международна компетентност на българския съд, като твърди, че единствено компетентен да разгледа спора е съдът в Република Сърбия по местонастъпване на събитието.
Твърди и, че не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявените против него преки искове, нито са налице необходимите предпоставки за реализиране правата на ищците по тях. В условие на евентуалност, ако исковете са допустими, твърди, че приложимото за спора право е сръбското материално право, защото вредоносният резултат е настъпил на територията на Република Сърбия. Възразява за прекомерност на претендираните обезщетения, като несъответстващи на размерите, 3 определяни по критериите на сръбското право, на критериите за справедливост, на добрите застрахователни практики и на трайно установената в Република Сърбия съдебна практика за подобни случаи.
Поддържа, че така предложените от него на ищците размери на обезщетения биха репарирали в пълен обем търпените от тях болки и страдания и са изцяло съобразени с практиката в подобни случай в Република Сърбия.
Оспорва дължимостта на претендираната законна лихва върху главниците, считано от датата на деликта, като поддържа, че според сръбското законодателство законна лихва се дължи от датата на постановяване на съдебното решение. Възразява и за изтекла погасителна давност.
С влязлото в сила в тези му части първоинстанционно решение главните искове са отхвърлени за разликите над 140 000лв. до 200 000лв., както и са отхвърлени исканията на ищците за заплащане на законна лихва върху присъдените главници от по 100 000лв., считано от 25.08.2015г. до датата на решението.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото, вкл. с превод на български език, заверени копия от присъда от 06.06.2018г. и мотиви към нея по дело №178/16г. по описа на Основен съд-гр.Ниш и присъда от 10.01.2019г. и мотиви към нея по дело №879/18г. по описа на Апелативен съдгр.Ниш, се установява, че с влязла в сила в тази й част на 10.01.2019г. присъда по дело №178/16г. М.Я. е признат за виновен в извършване на 25.08.2015г. на републикански път А4, категория 1А, в участъка Пирот-Д.град, на околовръстния път около гр.Пирот, при с.Полска Ржана, в състояние на вменяемост, при управление на трактор “IMT 577”, рег.№ SOPI8962, с прикачено към него ремарке с рег.№ SOPI6363, на „тежко наказуемо деяние срещу безопасността на движение по пътищата“ по чл.297, ал.4, вр. чл.289, ал.3, вр. ал.1 от НК на Република Сърбия и „наказуемо деяние неоказване помощ на лице, пострадало в ПТП“ по чл.296, ал.1 от НК на Република Сърбия, като вследствие на първото престъпление е причинена на място смъртта на П.А. и на Д. Д.. Между страните са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП, причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и вредоносния резултат, липсата на съпричиняване от страна на Д. Д. и липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 25.08.2015г. за трактор “IMT 577”, рег.№ SOPI 896.Не е спорно и обстоятелството, че ищците са съответно майка и син на починалия Д. Д..
Спорът между страните е с международен елемент, предвид обстоятелствата, че ищците са български граждани, ответникът е сдружение, регистрирано в Република Сърбия, и смъртта на родственика на ищците, от която са претърпени твърдените неимуществените вреди, за които се 4 претендира в производството обезщетение, е настъпила на територията на Република Сърбия.
Република Сърбия не е държава членка на ЕС, поради което нормите на общностното право са неприложими при определяне международната компетентност, съответно некомпетентност, на българските съдилища за разглеждане на възникналия спор между страните с международен елемент.Същевременно липсват други международноправни уредби, обвързващи двете държави, и уреждащи съответния случай, предвид което на осн. чл.3, ал.1 от КМЧП при установяване компетентността на българските съдилища следва да намерят приложение субсидиарните разпоредби на КМЧП. Поради установения личен критерии-българско гражданство на ищците, съгласно общата норма на чл.4, ал.1, т.2 от КМЧП и при липса на обосновани твърдения, съответно доказване на изключителна компетентност на сръбските съдилища по повдигнатия спор, българският съд се явява международно компетентен да разгледа спора, без паралелната компетентност на сръбските съдилища да изключват тази на българските.
Според общата разпоредба на чл.2, ал.1, изр.1 от КМЧП частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка.На осн. чл.105, ал.1 от КМЧП задълженията /т.е. отговорностите/, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди, а на осн. чл.116 от КМЧП правото на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор /в случая и в двете хипотези това е правото по чл.105, ал. 1 от КМЧП /. Според посочените разпоредби приложимо при разглеждане спора между страните е сръбското материално право, защото непосредствена по смисъла на цитираната разпоредба е претърпяната от родственика на ищците вследствие на ПТП вреда - болките и страданията, довели до неговата смърт, настъпили на територията на Република Сърбия, а твърдените, че са претърпените от близките му/ищците/ вреди са последици от претърпяната от увреденото лице вреда, които нямат значение за определянето на приложимото право, т.к. се явяват непреки последици от произшествието.