Решение № 524 от 10.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Пловдив, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20225330200592 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.Ч.А. от с.Б., обл.Пловдив, ЕГН ********** чрез адв.С.П. против Електронен фиш Серия К № 3735465 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания Електронен фиш (ЕФ). Моли ЕФ да бъде отменен поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява.

Представлява се от адв.С.П. който поддържа жалбата и искането за отмяна на издадения ЕФ. Не ангажира събирането на нови доказателства. Пледира за отмяна на ЕФ поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

1

Прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Преди даване ход на делото представя писмено становище с което счита жалбата на А.А. за неоснователна. Представя доводи за правилно и законосъобразно издаден ЕФ и моли да неговото потвърждаване. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А.Ч.А. спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация.

Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 16.12.2021г. установено от направено вписване в екземпляр от ЕФ и от справка в АИС АНД на ОДМВР Пловдив. Жалбата е подадена на 22.12.2021г. поради което срокът по чл.189, ал.8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде потвърден по следните съображения:

На 03.06.2020г. в 13:27 часа в с.Стряма, на ул. „Христо Ботев“ до № 39 жалбоподателят А.А. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 316И“ с рег. № **** със скорост на движение от 84 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип TFR1-M № 581. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 84 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 81 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч. За така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП против жалбоподателя А. бил издаден Електронен фиш Серия К № 3735465 с който му било наложено

2 административно наказание Глоба в размер на 400 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на лекия автомобил с рег. № **** е от одобрен тип и със срок на валидност до 24.02.2020г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581, тъй като тя е била в употреба към 03.06.2020г. и е отговаряла на одобрения тип. Затова и АТСС съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т.31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този срок. Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол № 6-32-20/07.02.2020г. От Протокол от проверка се изяснява и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. (рег. № 1030р13453/20.05.2019г.) се установява, че на дата 03.06.2020г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M № 581 е заснела статични изображения с номер на първо статично изображение 16 946, с начален час на работа 10:20ч. и номер на последно статично изображение 16 995, с краен час на работа 17:20ч. и с място на контрол с.Стряма, ул. „Христо Ботев“ № 39, с посока на движение на контролираните МПС о с.Стряма към с.Момино село, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч. за населено място.

От приложения към преписката снимков материал с № Клип 16975 се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № **** е била 84 км/ч, а заснемането е било извършено на 03.06.2020г. в 13:27:46 часа.

3

От приложения снимков материал се установява че АТСС е било монтирано на МПС служебен автомобил с рег. № ****.

От справка за собственост на МПС с рег. № **** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя А.Ч.А..

При така установеното от фактическа и правна страна съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – с.Стряма, ул.“Христо Ботев“ до № 39 в посока с.Стряма с.Момино село, датата – 03.06.2020г.; точният час на извършване на нарушението – 13:27 часа; регистрационният номер на МПС – ****; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят А.Ч.А.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 81 км/ч при ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.

Във връзка твърдения в жалбата на А.А. за необозначаване на мястото за видеоконтрол на правилата за движение съдът е длъжен да посочи, че с изменение на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., публикувано в Д.В. бр.6 от 16.01.2018г. разпоредбата на чл.7 от Наредбата е отменен, поради което от 16.01.2018г. мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

Същевременно съдът намира, че нарушението е установено в съответствие с нормативно разписаните правила и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка между процесния електронен фиш и приложената към него снимка от клип № Клип 16975 от радар № 581. От Протокол за използване на АТСС се установява, че процесното техническо 4 средство е било позиционирано в с.Стряма, на ул.“Христо Ботев“ до № 39.

Работата с него е започнала на 03.06.2020г. в 10:20 часа и е приключила в 17:20 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 16946, а последното с № 16995. Процесният клип е с № 16975 и следователно е заснет от техническо средство TFR1-M № 581 на дата 03.06.2020г. Както от словесното описание на нарушението, така и от правната му квалификация по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е наказан за това, че от обективна страна е управлявал МПС с превишена скорост от 31 км/ч в населено място, където на водача е било забранено да превишава 50 км/ч. В тази връзка налице е пълно съответствие между приетите за установени от АНО факти и правната квалификация на деянието. В обстоятелствената част на ЕФ е посочено, че разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч. Настоящият съдебен състав намира, че е направено ясно, недвусмислено и надлежно описание на нарушението. Ако за жалбоподателя е останало неясно какво наказващият орган е приел да е било действалото ограничение на скоростта на движение в процесния пътен участък, то това не се дължи на порок в съдържанието на ЕФ. Никъде не се твърди - нито при словесното описание на нарушението, нито предвид правната му квалификация, разрешената максимална скорост на движение да е била сигнализирана с пътен знак. Щом липсват такива твърдения, то не е ограничено или затруднено правото на жалбоподателя да бъде запознат и да се защитава срещу едно ясно административното обвинение. Все в тази връзка липсват и твърдения деянието да е извършено на автомагистрала или на скоростен път. Следва да се посочи и че фактическите изводи на АНО нарушението да е извършено в населено място – в с.Стряма, обл.Пловдив, ул.

„Христо Ботев“ и където разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, са обосновани и се подкрепят от установените по делото факти от протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В последния е удостоверено контролът да е осъществяван на същото място и при действие на посоченото ограничение на скоростта. За използването на дата 03.06.2020г. в с.Стряма, обл.Пловдив ул. „Христо Ботев“ на процесната преносима система за контрол на скоростта на МПС тип TFR1-M № 581 е съставен протокол с рег. № 329Р5868 от 05.06.2020г. Същият е приложен по преписката и е приет като писмено доказателство по делото. Протоколът е надлежно съставен съгласно приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Той 5 служи като доказателство за установяването на всички онези обстоятелства, които следва да бъдат взети в предвид при издаване на ЕФ.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон. От приетите по делото доказателства съдът счита като надлежно доказано че жалбоподателят А. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 03.06.2020г. в 13:27 часа в с.Стряма, ул. „Христо Ботев“ в посока с.Момино село жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 316И“ с рег. № **** като се е движил със скорост от 81 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно средство, съзнавал е с каква скорост се е движил, както и какво е действащото ограничение при движение в населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на движение.

Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното движение в 13:27 часа на 03.06.2020г. със собствения му лек автомобил с превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на автомобила от друго лице съгласно правото му по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на превозното средство се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е направено при правилно приложение на закона.