Решение № 27 от 28.02.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Бургас, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Д.а като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232000500011 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца по предявен иск И. И. М., от гр.

****, чрез процесуален представител адв. Т.И., срещу решение № 1086/10.11.2022 год. по гр.д.№ 353/2022 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявен от И. И. М., ЕГН **********, с адрес ****, за обявяване за относително недействителен спрямо нея на увреждащия интересите й на кредитор договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 47/03.09.2019 год., т. ІV, н.д. № 553/2019 год. на нотариус рег. № 248, по силата на който продавачът-ответник И. Д. Л., ЕГН **********, с адрес гр. ****, се е разпоредил в полза на дъщеря си-ответника Д. И. Л., ЕГН **********, малолетна, действаща чрез майкатазаконен представител А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. ****, с правото на собственост върху следните два недвижими имота: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ****; адрес – гр. ****; площ – 184,14 кв. м., който обект се намира на ет. 2 в сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение – жилище апартамент; брой нива на обекта – 2; съседи на ниво 1: на същия етаж и над обекта – няма, под обекта – ****.1; съседи на ниво 2: на същия етаж, под и над обекта – няма, и 1/4 ИД. Ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***; адрес – гр. ****“ № 23; площ – 208 кв. м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана; съседи:

***, ***, *** и ***. Осъдена е И.

И. М., ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да 1 заплати на Д. И. Л., ЕГН **********, малолетна, действаща чрез майкатазаконен представител А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. ****, деловодни разноски в размер от 7500 /седем хиляди и петстотин/ лева, като е указано задължението на страните за отбелязване на съдебното решение в Службата по вписванията при БРС, след влизането му в законна сила.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, тъй като изводите на окръжния съд са направени в противоречие със събраните по делото доказателства и при превратното им тълкуване. Твърди се, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като по направеното възражение от ответницата Л. за недостоверна дата на договора за заем, от който ищцата черпи качеството си на кредитор, на ищцата не са били дадени надлежни указания за тежестта й за доказване на достоверността на датата на договора, като не е била указана и доказателствената тежест за установяване на намерението за увреждане на интереса на кредитора при сключване на сделката за покупко-продажба на недвижимия имот. Според въззивницата събраните по делото доказателства установяват твърдението, че заемната сума е реално получена от първия ответник, като за установяване на основанието за получаване на сумата е поискан разпит на свидетел, но в нарушение на чл.164, ал.1 т.3, пр.2 от ГПК съдът е отказал да го допусне.

Твърди се също, че като е отхвърлил иска, окръжният съд е допуснал нарушение на материалния закон- чл.135 от ЗЗД, тъй като са доказани предпоставките за неговото уважаване. Изложени са съображения, че по делото не е бил предявен иск по чл.135, ал.3 от ЗЗД, а като се е произнесъл по такъв иск без да укаже това на страните, съдът е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено. Евентуално, в случай че се счете, че произнасянето на съда по предявения иск не е недопустимо, са изложени съображения, че събраните по делото доказателства сочат, че сделката, с която първият ответник е прехвърлил на малолетната си дъщеря процесния недвижим имот е оформена като покупко-продажба, само за да се избегне оспоримостта на безвъзмездната сделка “дарение“, каквато ответниците първоначално са имали намерение да сключат, и то - именно с цел да се увредят интересите на кредиторите на първия ответник. Твърди се също, че липсват данни договорената продажна цена от 50 000 лв. да е била реално заплатена, като се сочи, че тази цена е многократно по-ниска от данъчната оценка на имота и от неговата пазарна цена. Изтъкнато е, че индиция за желанието на страните за увреждане на кредитора е и обстоятелството, че за прехвърлителя е запазено правото на ползване на недвижимия имот. Твърди се, че косвените доказателства преценени в тяхната съвкупност доказват намерението за увреждане в хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗЗД.

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск по чл.153, ал.1 от ЗЗД, евентуално за уважаване на иска по чл.153, ал.3 от ЗЗД. Предвид твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения в процеса по събиране на доказателства е направено искане въззивният съд да допусне събиране на доказателства, а именно:да се издаде съдебно удостоверение за снабдяване от ЦКБ АД с друго, от което да е видно изплатената сума по гарантирания влог на И. И. М. с 2 нареждане - разписка от 04.12.2014 год., явява ли се равностойността на 100 000 евро по курса на банката към деня на изплащане на влога на вложител на КТБ АД,- да се допуснат до разпит двама свидетели, за което се сочи, че са присъствали на изплащането на сумата от банката на ответника И. Л. и, че имат преки впечатления за основанието, на което И. Л. е получил сумата, дължима по гарантирания влог на И. М.. Поискано е изготвяне на нов доклад по делото от въззивния съд при правилно разпределяне на доказателствената тежест, допускане на доказателствата и уважаване на предявените искови претенции с присъждане в полза на ищцата на съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по иска И. Д. Л., чрез процесуален представител адв.П. К.. В отговора са изложени съображения за основателност на жалбата. Твърди се, че окръжният съд действително е допуснал нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, тъй като не е съобщил своевременно на страните, че приема за правно основание на иска чл.135, ал.3 от ЗЗД, и не е разпределил доказателствената тежест между страните за релевантните по тази разпоредба факти и обстоятелства. Изложени са съображения относно доказаност на реалното сключване на договора за заем между ищцата и първия ответник и получаването на сумата от 100 000 евро от него, поради което се твърди, че изводите на съда за противното са в противоречие с доказателствата по делото и са необосновани. Сочи се, че договорът за заем е действителен и качеството на кредитор на ищцата действително е налице. По искането на въззивницата за събиране на доказателства, преценката е предоставена на въззивния съд. Твърди се, че са налице предпоставките за уважаване на предявения Павлов иск, поради което обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а въззивната жалба-уважена.

Направено е искане за присъждане на съдебните разноски.

В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата по иска Д. И. Л., ЕГН **********, малолетна, действаща чрез майката-законен представител А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. ****.

Съгласно чл.39, ал.1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Като се остави на страна обстоятелството, че Л. не е посочила адрес в седалището на настоящия съд, от приложеното по делото съобщение се установява, че препис от въззивната жалба подадена от И. М. е връчен на пълномощника на Д. Л. – адв.К., с приложено пълномощно на л.240 от делото, поради което съдът намира за неоснователно наведеното в открито съдебно заседание на въззивния съд възражение във връзка с нередовност на връчването на въззивната жалба.

Д“СП“-Бургас не е взела становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по искова претенция с правно основание чл.135 от ЗЗД.

С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд е допуснал 3 събиране на поисканите с въззивната жалба доказателства. В открито съдебно заседание на въззивния съд е извършен разпит на двама свидетели, доведени от въззивната страна.

Въззивницата чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й, както и за присъждане на съдебните разноски. Въззиваемият И. Л. чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност на въззивната жалба и неправилност на обжалваното решение, счита, че поради извършеното от него признание на факти има право на съдебни разноски, които моли да му бъдат присъдени.

Въззиваемата Д. Л. представлявана от нейната майка А. А., чрез процесуалния си представител прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Обжалваното решение е допустимо като постановено по допустима искова претенция.

Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявената пред Бургаския окръжен съд исковата претенция от ищцата И. И. М., ЕГН **********, с адрес ****, за обявяване на относително недействителен спрямо нея на увреждащия интересите й на кредитор договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 47/03.09.2019 год., т. ІV, д. № 553/2019 год. на нотариус рег. № 248, по силата на който продавачът-ответник И. Д. Л., ЕГН **********, с адрес гр. ****, се е разпоредил в полза на дъщеря си-ответника Д. И. Л., ЕГН ********** малолетна, действаща чрез майката-законен представител А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. ****, с правото на собственост върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор **** ; адрес – гр. ****; площ – 184,14 кв. м., който обект се намира на ет. 2 в сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение – жилище апартамент; брой нива на обекта – 2 , ведно с 1/4 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор

***; адрес – гр. ****“ № 23; площ – 208 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана.

Ищцата твърди в исковата си молба, че е кредитор на ответника И. Л. при условията на договор за заем от 01.12.2014 год. и последващ анекс от 14.08.2019 год., като на 04.12.2014 год. му е предала сумата от 100 000 евро, която първият ответник е изтеглил от банкова сметка на ищцата, за което е бил снабден с пълномощно от нея. По договора първоначално страните са договорили падеж на задължението за връщане на заемната сума на 01.12.2019 год., като с анекса падежът е променен и задължението за връщане на сумата е договорено с падеж 31.12.2021 год. С получена от Л. на 12.01.2022 год. нотариална покана, след настъпване на падежа, ищцата поканила първия 4 ответник да й върне сумата в 7–дневен срок, което не било направено. За частичното си вземане по договора в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 24.01.2022 год. до окончателното плащане на сумата и направени разноски в размер на 700 лв. ищцата се снабдила със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Ищцата твърди, че след извършена справка в СП констатирала, че към момента първият ответник не разполага с недвижимо имущество към което да насочи изпълнение, но установила, че с процесната сделка първият ответник се е разпоредил със свое недвижимо имущество в полза на малолетната си дъщеря - ответницата по делото Д. Л., като по този начин намалил значително имуществото си с цел да възпрепятства възможността й за удовлетворяване като кредитор чрез принудително изпълнение. В исковата молба е цитиран текста на чл.135, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗД, като се сочи, че в периода на извършване на разпоредителната сделка първият ответник и дъщеря му – втората ответница, както и нейната майка, са живели в едно домакинство, поради което на ответниците е било известно наличието на дълга на И. Л. към ищцата. Като аргумент в подкрепа на това твърдение се сочи, че продажната цена по нотариалния акт е значително под пазарната цена на недвижимия имот, а купувачът – втората малолетна ответница, действащата чрез своята майка, не е разполагала със сумата и такава никога не е предавана на купувача. Твърди се, че са налице и предпоставките по чл.135, ал.3 от ЗЗД, тъй като процесната сделка е била сключена от длъжника на ищцата и лицето, с което той е договарял с цел увреждане на интересите на ищцата. В петитума на исковата молба е направено искане, на осн. чл.135 от ЗЗД процесната сделка да бъде обявена за относително недействителна спрямо ищцата, като сключена в нейна вреда по чл.135, ал.3 от ЗЗД.