Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 156 от 26.03.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Частно търговско дело 37/2025
Вид
Определение № 156
Подписан
26.03.2025
В сила
08.05.2025
Състав
СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. Плевен, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Частно търговско дело № 20254400900037 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 679 ТЗ.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпило искане вх. рег. № 2361/ 25.

02. 2025 г.( п. к. 21. 02. 2025 г.) от НАП – София да бъдат отменени взетите решения на Събранието на кредиторите, проведено на 17. 02. 2025 г. в производството по несъстоятелност на „БЪЛГАРСКА ЗАХАР“ АД (Н) с ЕИК***. В искането е посочено, че незаконосъобразно на кредитора НАПСофия не е предоставена право на глас от съда по несъстоятелността на основание чл. 673, ал.3 ТЗ, като кредитор с прието вземане, срещу което е предявен иск с правно основание чл. 694, ал.1 ТЗ за установяване съществуването на вземането му. Твърди се, че отказът от овластяване ощетява кредитора при участието му в Събранието на кредиторите, тъй като значително намалява обема на правото му на глас и го превръща в миноритарен кредитор. Посочено е, че по т.1 от дневния ред за избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му е предложено възнаграждение в размер на 1500 лв., а е определено възнаграждение в размер на 1800 лв. Посочено е, че имуществото от масата на несъстоятелността са две полуразрушени сгради, които се намират върху земя, която не е собственост на несъстоятелния длъжник, а сградите не са нанесени в кадастралната карта, което предстои да бъде направено. Твърди се, че за този период за неатрактивно имущество синдикът ще получава високо възнаграждение, като срокът ще бъде продължителен поради инициираните административни процедури за кадастрална карта.

1

Ответниците „БЪЛГАРСКА ЗАХАР – ДОЛНА ИТРОПОЛИЯ“ ЕООД и „ЗАХАР – БИО“ АД не са изразили становище по искането.

Ответникът „БЪЛГАРСКА ЗАХАР“ АД ( в несъстоятелност ) не е изразил становище по искането.

Ответникът синдикът на „БЪЛГАРСКА ЗАХАР“ АД (в несъстоятелност) е изразил писмено становище, че искането е неоснователно, като преценката за приложението на разпоредбата на чл. 673, ал.3 ТЗ е изключително правомощие на съда по състоятелността и не подлежи на проверка по реда на чл. 679 ТЗ. По отношение на второто основание относно гласуваното възнаграждение на синдика в размер на 1800 лв. е изразено становище за неговата неоснователност, тъй като не са увредени интересите на кредиторите и при формиране на решението са спазени изискванията за установяване на вота на участвувалите кредитори, налице е прието решение с мнозинство.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

От представения по делото протокол рег. № 24/ 18. 02. 2025 г. по т. д.

№99/ 2024 г. по описа на Плевенския окръжен съд се установява, че на 17. 02.

2035 г. в 15: 00 часа в зала №8 на Съдебна палата – гр. Плевен е проведено Събрание на кредиторите на „БЪЛГАРСКА ЗАХАР“ АД( в несъстоятелност) с ЕИК*** при следния дневен ред:

1. Избор на постоянен синдик нв производството по несъстоятелност на длъжника „БЪЛГАРСКА ЗАХАР“ АД (в несъстоятелност) и определяне на размера на текущото му възнаграждение съгласно чл. 677, ал.1, т.5 ТЗ;

2. Определяне на реда и начина за осребряване имуществото на длъжника като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права;

3. Определяне метода и условията на оценка на имуществото на длъжника;

4. Избор на оценители и определяне на възнаграждението им.

От протокола е видно, че кредиторът НАП- гр.София чрез процесуалния си представител е отправил искане съдът по несъстоятелността да допусне участие на кредитора право на глас съответстващо на пълния размер на приетите държавни вземания от 56, 93% съгласно представения списък на приетите от синдика вземания, от които по реда на чл. 694, ал.1 ТЗ е оспорено приетото вземане в размер на 1 113 663, 93 лв. и е образувано исково 2 производство в Плевенския окръжен съд. Съдът не е предоставил право на кредитора НАП- София в събранието на кредиторите с оспорено и неприето вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ вр. чл. 694, ал.1 ТЗ в размер на 1 113 718, 67 лв. и притежава право на глас с прието и неоспорено вземане в размер на 21 559, 94 лв. с поредност по чл. 722, ал.1, т. 6, т. 7, т. 9 ТЗ от 2, 45%от общия размер на приетите вземания.

В първата част на искането на кредитора НАП - София подадено по реда на чл. 679 ТЗ предмет на оспорване е определението на съда по несъстоятелността по чл. 673, ал.3 ТЗ.

Съдът в настоящото производство счита,че в тази част искането е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 679, ал.1 ТЗ по искане на длъжника или на кредитор съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събрание на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите, или да го прогласи за нищожно, ако установи такава. Следователно предмет на производството по чл. 679 ТЗ е законосъобразността, целесъобразността и / или нищожността на решението на събранието на кредиторите.

Съгласно разпоредбата на чл. 673, ал.3 ТЗ съдът може да предостави право на глас и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 ТЗ за установяване несъществуване на вземането му, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства. Цитираната разпоредба предоставя правомощия единствено на съда по несъстоятелността да предостави право на глас на кредитор с прието вземане, оспорено по реда на чл. 694 ТЗ, като съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

Недопустимо е определението на съда по чл. 673, ал.3 ТЗ да се атакува от активно легитимираните лица по реда на чл. 679 ТЗ, тъй като съдът по несъстоятелността се произнася със съдебен акт (определение), а не се формира решение от събранието на кредиторите, което да е предмет на оспорване по реда на чл. 679, ал.1 ТЗ. В този смисъл са определение № 96 от 21.06.2011 г. по в. ч. т. дело № 174/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, с което е оставена без разглеждане подадената в несъстоятелност жалба против определението от 28.02.2011 г. по т. дело № 468/2011 г. на Ловешки окръжен съд като недопустима и е прекратено 3 производството по делото пред въззивния съд, потвърдено с Определение № 1051 от 29.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 847/2011 г., II т. о., ТК и определение № 173/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 235/2021 г. на АС-Бургас, с което е оставена без разглеждане частна жалба против протоколно определение от 13.07.2021 г. по т. д. № 354/2018 г. на БОС за оставяне без уважение на молба на частния жалбоподател за предоставяне право на глас и допускане до участие в събирането на кредиторите на кредитор, потвърдено с Определение № 87 от 1.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 220/2022 г., I т. о., ТК. В Цитираните съдебни актове се приема, че нормата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ визира обжалване на конкретно посочени определения и решения на окръжните съдилища по общия ред. Разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ГПК урежда двуинстанционен контрол на постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелността, извън актовете по ал. 1, като родово компетентен второинстанционен съд е съответният апелативен съд. Нормата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ не следва да бъде тълкувана в смисъл, че всички определения и решения, постановени в производството по несъстоятелност, са обжалваеми.

В част IV от ТЗ законодателят изрично е посочил кои съдебни актове подлежат на обжалване и в какви срокове, като за една част има изрично посочване и по отношение на необжалваемите актове. При липса на изрична норма, даваща право на страните да обжалват определението, с което се оставя без разглеждане искането да не се допуска определен кредитор до гласуване, респективно с което се допуска до гласуване кредитор, то същото не подлежи на обжалване.

Следователно по въпроса за предоставяне на право на глас на кредитор по чл. 673, ал.3 ТЗ съдът по несъстоятелността се произнася с определение, което е окончателно и не подлежи на съдебен контрол пред по- горна инстанция.По тези съображения искането на кредитора НАП- София по реда на чл. 679 ТЗ за отмяна на основание чл. 679 ТЗ на съдебния акт по чл. 673, ал.3 ТЗ е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, като производството по делото в тази част на искането следва да бъде прекратено.

В искането в точка втора са изложени доводи относно решението на събранието на кредиторите за определяне на месечно възнаграждение на постоянния синдик в размер на 1800 лв. Твърди се, че решението е ощетяващо кредиторите на несъстоятелността доколкото разноските за възнаграждението на синдика биха били по- ниски, ако бяха гласували предложението на 4 кредитора НАП- София за възнаграждение в размер на 1500 лв.

От представяния протокол от проведено събрание на кредиторите на несъстоятелния длъжник „БЪЛГАРСКА ЗАХАР“ АД (в несъстоятелност) става ясно, че кредиторът НАП- София е направил предложение чрез процесуалния си представител за постоянен синдик да бъде назначен Димитър Валентинов Богданов с текущо месено възнаграждение в размер на 1500 лв.

Второто предложение по точка първа от дневния ред е направено от кредитора „БЪЛГАРСКА ЗАХАР – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ“ ЕООД за назначаване на постоянен синдик на М. И. Н. с текущо месечно възнаграждение в размер на 1800 лв.

Двете направени предложения не са допълнително мотивиран от крезиторите по отношение на размера на възнаграждението и не са проведени спорове в тази насока преди гласуването им.

От протокола става ясно, че за предложението за назначаване за постоянен синдик на М. И. Н. с месечно текущо възнаграждение в размер на 1800 лв. са гласували кредитори с приети вземания от 97, 55 % от общо приетите вземания, като против е кредитора НАП – София с прието вземане от 2, 45 % от общо приетите вземания, т.е. решението за избор на М. И. Н. за постоянен синдик с месечно текущо възнаграждение в размер на 1800 лв. е взето с мнозинство.

Съдът счита, че искането за отмяна на решението на събранието на кредиторите относно размера на текущото месечно възнаграждение на постоянния синдик е неоснователно. От доклада на синдика относно имуществото на длъжника става ясно, че са установени две сгради в гр. Долна Митрополия, построени върху терен, който не е собственост на длъжника.

Синдикът е посочил, че има данни и за други имоти, които не са установени по местонахождение, като синдикът изследва обстоятелствата относно вида и характеристиките на имота. Синдикът е посочил, че сградите не са нанесени в кадастъра, като е започнала процедура по нанасянето им в кадастралния план.

С оглед изложеното съдът приема, че за синдика предстои уточняване на имуществото от масата на несъстоятелността, индивидуализирането на двете сгради и нанасянето им в кадастъра, за да са годни за продажба в производството по несъстоятелност, синдикът е започнал процедурата по нанасяне на сградите в кадастралния план и продължава проучването на други 5 имоти на длъжника, които да бъдат включени в масата на несъстоятелността.

Следователно за синдика предстои извършването на редица допълнителни дейности по проучване и установяване на имуществото на длъжника от масата на несъстоятелността за по - ефективното удовлетворения на кредиторите на несъстоятелността, което изисква посещение на администрация, запознаване с документи, отправяне на запитвания, проучване на планове. С оглед на това следва да се приеме, че определеното възнаграждение на постоянния синдик в размер на 1800 лв.месечно е адекватно предвид конкретните му функции в производството по несъстоятелност на „БЪЛГАРСКА ЗАХАР“ АД ( в несъстоятелност). По делото не са налице данни, от които да се направи обоснован извод, че с възнаграждение с разлика от 300 лв. месечно биха се ощетили част от кредиторите в производството по несъстоятелност до такава степен, че да бъде затруднено изплащането на суми от осребряването на имуществото въз основа на сметката за разпределение. Съдът приема, че не е налице значителна разлика в размера на възнаграждението на синдика в предложенията на кредиторите НАП- София и „БЪЛГАРСКА ЗАХАР – ДОЛНА