Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3710 от 06.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8224/2022
Вид
Решение № 3710
Подписан
06.07.2023
В сила
06.07.2023
Състав
Николай Димов, Велина Пейчинова, Теодора Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3710 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100508224 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №3629 от 19.04.2022г., постановено по гр.дело №66134/2021г. по описа на СРС, Г.О., 174-ти състав, е осъден Г. Д. Г., с ЕГН **********, на основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД да освободи и предаде държанието върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №3, находящ се в гр.София, ж.к.“*******“, ул.”*******” № 2, ******* предмет на договор за наем от 23.01.2012г., на В. И. С., с ЕГН **********. С решението е осъден Г. Д. Г., с ЕГН **********, да заплати на В. И. С., с ЕГН **********, на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 800.00 лв., направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - Г. Д. Г., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Х. Р., с която се обжалва изцяло решение № 3629 от 19.04.2022г., постановено по гр.дело №66134/2021г. по описа на СРС, Г.О., 174-ти състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на събраните по делото доказателства и е достигнал до незаконосъобразен извод, че сключеният между страните договор за наем от 23.01.2012г. с предмет процесния недвижим имот, е прекратен с изтичането на 1-месечното предизвестие, считано от датата на връчването на наемателя на нотариална покана. Твърди се, че в чл.25 от сключения договор за наем е уговорено всички съобщения и кореспонденция между страните да се счита за надлежно връчена, само когато е направена с писмо с обратна 1 разписка или по факс. Излага се, че в случая наемодателят е направил изявление до наемателя за прекратяване на договора за наем с изпратена нотариална покана, а не с писмо с обратна разписка или по факс, предвид на което следва да се приеме, че изявлението за прекратяване на договора за наем не е надлежно връчено и не е настъпил неговия правен ефект – договора за наем да се счита за прекратен, което е основание за отхвърляне на предявения иск за освобождаване и предаване на държанието на наетия недвижим имот. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция, обективиран в приложен към въззивната жалба договор за правна защита и съдействие от 29.04.2022г.. В съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Л.К. прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендираните от въззиваемата страна разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - В. И. С., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор, представя по делото писмена защита, подадена чрез процесуален представител адв.Р.

С., в която взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба.

Твърди се, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че сключеният договор за наем между страните като безсрочен е прекратен с предизвестие по реда на чл.238 от ГПК, обективирано в получена от наемателя нотариална покана. При това положение след прекратяването на сключения договор за наем наемателят е длъжен да предаде държанието на отдадения под наем имот на наемодателя и след като не е сторил това предявеният иск се явява основателен. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от В. И. С., с ЕГН **********, срещу Г. Д. Г., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД за предаване на държанието на недвижим имот, предмет на сключен между страните договор за наем от 23.01.2012г., представляващ АПАРТАМЕНТ №3, находящ се в гр.София, ж.к.“*******“, ул.”*******” №2, ******* с площ от 49.19 кв.м..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което 2 подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от В. И. С., с ЕГН **********, срещу Г. Д. Г., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД за предаване на държанието на недвижим имот, предмет на сключен между страните договор за наем от 23.01.2012г., представляващ АПАРТАМЕНТ №3, находящ се в гр.София, ж.к.“*******“, ул.”*******” №2, ******* с площ от 49.19 кв.м.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретната хипотеза е предявена облигационна претенция, произтичаща от валидно сключен договор за наем от 23.01.2012г., съгласно който наемодателят - В. И.

С., с ЕГН **********, чрез пълномощник Е.Т. С., с приложено пълномощно, е предоставила за временно и възмездно ползване на наемателя - Г. Д. Г., с ЕГН **********, процесния недвижим имот. Сключеният договор за наем е бил със срок на действие 12 месеца. В случая не е спорно между страните, че в изпълнение на договора имотът е предаден от наемодателя на наемателя. С оглед обстоятелството, че по делото няма ангажирани доказателства, че веднага след изтичането на срока на наемния договор ищцата в качеството на наемодател е поискала да й бъде върнат дадения под наем имот следва да се приеме, че съгласно чл.236, ал.1 ЗЗД договорът за наем се е трансформирал в безсрочен такъв. При безсрочните наемни договори предаване държането на вещта се дължи след отправяне на предизвестие - чл.238 ЗЗД и отправена нотариална покана има значението на такова. От доказателствата по делото се установява още, че в нотариална покана от ищцата, представена пред нотариус П.П. на 09.09.2021г., вписана в регистъра на Нотариалната камара под рег.№157, с район на действие СРС, е било обективирано волеизявлението на ищцата за прекратяване на процесния договор за наем, адресирано до ответника. В нотариалната покана е отбелязано, че е връчена на ответника на 16.09.2021г., който е отказал да я подпише. С покана е бил даден едномесечен срок на ответника да освободи процесния имот и да го 3 предаде на ищцата, т.е. следва да се счита, че сключеният между страните договор за наем е прекратен с изтичане на даденото едномесечно предизвестие, считано от 17.10.2021г., на която дата ответникът е следвало да освободи и да предаде държанието върху имота на наемодателя. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че изявлението на наемодателя за прекратяване на договора за наем не е надлежно връчено и не е настъпил неговия правен ефект – договора за наем да се счита за прекратен, тъй като е обективирано в нотариална покана, а не в писмо с обратна разписка или факс, както е уговорено в чл.25 от сключения договор за наем. В случая въззивният съд счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява факта, че ответникът е бил запознат със съдържанието на нотариалната покана. Той признава този факт както в отговора на исковата молба, така и е представен като писмено доказателство по делото писмен отговор на нотариалната покана от ответника, в която е поискал удължаване на действието на договора. От приложената кореспонденция между страните в настоящото исково производство е видно, че ищцата изрично се е противопоставила на искането за продължаване действието на договора.

Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта, обект на сключения договор за наем, след неговото прекратяване.

"Връщане" на имота, предмет на договора за наем, означава предаването му от наемателя на наемодателя, като това предаване на имота, обаче, не се изчерпва само и единствено с преустановяване на ползването му от страна на наемателя. Съгласно постоянната практика на ВКС, наетият имот е предаден, когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота му и го е предал в състоянието, в което е бил при сключването на наемния договор. При това, предаването на държането на имота включва комплекс от фактически действия, чието извършване по силата на закона е възложено на наемателя, като същият трябва напълно да освободи имота от вещите си и друго имущество, да предаде ключа от имота и прочие. С разпоредбата на чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД се цели да се възстанови на наемодателя реалното ползване върху имота, като установеното в цитираната норма задължение за връщане на вещта е в тежест на наемателя и именно поради това той следва да предприеме действията по осъществяване на това реално предаване. Настоящият въззивен състав счита, че по делото при доказателствена тежест за ответника не се установява изпълнение на задължението му като наемател да предаде държанието на отдадения под наем имот на наемодателя. Напротив – от показанията на разпитаната по делото свидетелка – Д.Т., без родство със страните, които съдът кредитира като дадени в резултат на нейни преки и непосредствени впечатления и не са противоречиви, се установява, че е придружила ищцата до процесния имот на датата, на която наемателят е следвало да предаде държанието на имота, съгласно получената нотариална покана, но ответникът не е напуснал имота. При това положение въззивният съд счита, че така предявеният иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД за предаване на държанието на имота, предмет на сключения между страните договор за наем, който е прекратен, се явява основателен и доказан и като такъв правилно е бил уважен от първостепенния съд.