Решение № 964 от 10.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. В., 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500984 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ****, срещу Решение №544/20.02.2023г. по гр. д. №9099/2022г. на ВРС , 33-ти с-в, с което са отхвърлени предявените от „Енерго-про продажби” АД искове по чл.422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че отв. „Декастал“ ЕООД, ЕИК****, дължи на ищеца „Енерго-про продажби” АД, сумата от 644.78лв., представляваща главница за доставена и консумирана ел. енергия и цена за мрежови услуги за м.11 и м.12 на 2021г. , за обект на потребление в гр. В., бул. „****, с клиентски №**** и абонатен №****L, за която сума са издадени фактури №№**** и ****, и сумата от 14.55лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за цена за доставена енергия, начислена за периода 29.12.2021г. 08.04.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 01.06.2022г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7014/2022г. на ВРС, както и е осъден ищецът-въззивник за разноски пред ВРС.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно и постановено при нарушения на материалния закон и в разрез със събрания по делото доказателствен материал. ВРС е допуснал грешка,приемайки 1 договорно правоотношение между страните по „достъп и пренос“ на ел. енергия, тъй като Енерго-про продажби” АД е оператор на мрежата и доставчик на енергия. Има и несъответствия между мотиви и диспозитив на решението. Докладът по делото е непълен и не отразява точно разпределението на доказателствената тежест. Решението е постановено въз основа на факти извън предмета на доказване. В случая има разлика в клиентския номер на потребителя, защото ответникът е преминал под нов номер към ищеца, като доставчик от последна инстанция, но задължен за цената за ел. енергия е собственикът – потребител и ответник по делото.

Цената за мрежови услуги е с оглед предоставена мощност и се дължи на законово основание. Стойността на ел. енергията също се дължи. Исковете са доказани. По тези причини се моли за отмяна на решението, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски за две инстанции. В о.с.з. се поддържат оплакванията и искането до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата, за което излага съображения, поддърани и пред ВРС, като по същество моли потвърждване на решението, което поддържа и в о.с.з.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от „Енерго-про продажби” АД, ЕИК****, искове с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че отв.

„Декастал“ ЕООД, ЕИК****, дължи на ищеца „Енерго-про продажби” АД, сумата от 644.78лв., представляваща главница за доставена и консумирана ел. енергия, в т.ч. цена за мрежови услуги, за м.11 и м.12 на 2021г. , за обект на потребление в гр. В., бул. „****, с клиентски №**** и абонатен №****L, за която сума са издадени фактури с №№ **** и ****, както и сумата от 14.55лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за цена за доставена енергия, начислена за периода 29.12.2021г. - 08.04.2022г . , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 01.06.2022г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7014/2022г. на ВРС.

Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът е възразил и за ищеца се породил правният интерес от настоящите искове.

Твърди обобщено още, че между страните по делото е била налице, през исковия период, облигационна връзка по доставка и продажба на ел. енергия за обект на потребление в гр. В., на бул. „****, с клиентски №**** и абонатен 2

№****L, по което ищцовото дружество било доставчик на ел. енергия от последна инстанция, респективно „продавач“ на такава, а ответникът потребител. Правоотношението се регламентирало от договора между страните и от приложимите към него ОУ, ЗЕ и ПТЕЕ. В изпълнение на задълженията си по тази облигационна връзка дружеството е доставило, а клиентът е потребил реално и е консумирал, през процесния период, ел. енергия на стойността, посочена в издадените фактури, която включва и съпътстващи доставката мрежови услуги според ПТЕЕ, срещу което потребителят бил длъжен да му заплати цената за доставената енергия и услуги. Част от тях след това дружеството следвало да отчете на оператора на разпределителната мрежа. В нормативно предвидения срок и до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, потребителят не е изпълнил задълженията си, с което изпаднал и в забава. Поради това ищецът претендира установяване на заявените главни и акцесорни вземания, на заявените по чл.410 от ГПК правни основания, в предявените размери и периоди, за които е издадена заповед за изпълнение.

В о.с.з. ищецът поддържа твърденията и искането си. Изрично заявява, че няма възражения срещу изготвеният от ВРС доклад на делото, както и няма доказателствени или други искания във връзка с разпределената тежест (л.72-73 от първоинстанционното дело). Моли за уважаване на исковете и за разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който излага становище за неоснователност на исковете. Макар да не оспорва правото си на собственост върху „бистро“ в гр. В., бул. „****, оспорва да е била налице твърдяната от ищеца облигационна връзка между страните по отношение обект с клиентски №**** и абонатен №****L. В тази връзка изрично възразява, че по делото не са представени доказателства дали и каква точно мощност е заявена за захранване на обекта. Категорично възразява претендираното количество ел. енергия да е било реално доставено и реално потребено от обекта му през исковите периоди. Оспорва надлежното отчитане на ел. енергията от СТИ, както и изобщо метрологичната годност и изправността на електромера. Оспорва и предоставянето и начисляването на мрежовите услуги. Твърди, че неколкократно е отправял възражения и искания за проверка относно неправилно отчитане на доставяното количество енергия от доставчика последна инстанция, които са останали без резултат.

Поддържа и че в издадените фактури изобщо няма вписан период на потребление, както и че те не са му връчени. Отделно твърди, че обектът е бил отдаден под наем на „Пик Партнерс“ ЕООД, но което от 01.11.2021г. вече не извършвало търговска дейност в обекта, като такава не е извършвал и собственикът. Ето защо през м.11.2021г. и м.12.2021г. не е имало изобщо никаква консумация на ел. енергия в обекта, което констатирали и служители на „ЕРП Север“, и което изключва и основанието за начисляване на потребена ел. енергия за тези месеци. Моли за отхвърляне на исковете и за разноски, а в о.с.з. поддържа твърденията си.

3

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото заповедно дело, че за исковите суми е било подадено заявление по чл.410 от ГПК, по което е била издадена заповед за изпълнение. Изрично в заявлението е посочено, като основание на главното задължение, „консумирана и неплатена ел. енергия и мрежови услуги“.

На л.13 от делото на ВРС е представен протокол за монтаж/демонтаж на електромер за обект в гр. В., на бул. „****, с клиентски №********** и абонатен №**** Протоколът е от дата 10.06.2019г. и е подписан от двама служители на „ЕРП Север“ и лицето И.П..

На л.14-16 от делото на ВРС са приложени фактура №**** от 13.12.2021г. и дебитно известие №****, издадени от ищеца “Енерго - про продажби“АД. В първия счетоводен документ като основание е посочено „консумирана ел.енергия за м.11.2021г. и междинно плащане – 50% от стойността за този месец“, като е отразена обща сума 180.52лв., без да е посочено количество консумирана ел.енергия. Във втория счетоводен документ като основание е посочено „ел.енергия за м.12.2021г., количество 969квтч., с начислено задължение 464.26лв. Точни периоди на консумация не са вписани.

В изходящи от ищцовото дружество вторични счетоводни документи (справка за потребление и извлечение за фактури) е оформена извънсъдебната му претенция към абоната за предявените по делото процесни вземания.

Няма спор и се потвърждава от справката от АВп, че „Декастал“ ЕООД е собственик на обект – „бистро“ в гр. В., бул. „****.

На л.56-67 от делото на ВРС са приети представените от ответника наем от 01.10.2018г. за бистрото в гр. В., бул. „****, с наемателя „Пик партнерс“ ЕООД;вътрешна заповед на „Пик партнерс“ ЕООД за прекратена дейност от 01.11.2021г.; нулев фискален бон за периода 01.11.-30.12.2021г.; и вътрешна декларация за липса на дейност от Декастал“ ЕООД.

Други писмени, гласни или експертни доказателства по делото няма.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е главен иск относно дължимостта на начислени от ищеца суми за стойността на реално доставена и потребена в обекта на ответника и за процесния период ел. енергия и на съпътстващите доставката мрежови услуги. Този предмет произтича и от подаденото заявление по чл.410 ГПК, в което изрично като основание на главното вземане е вписано „консумирана и неплатена ел. енергия и мрежови услуги“, и от императивното изискване за пълен идентитет на вземанията по заповедно и по исково по чл. 422 от ГПК производства. Поради това основанието на този иск не може да бъде изменяно или уточнявано по начин, който значимо да променя начално претендираното, срещу което длъжникът е подал възражение.

4

От горното следва, че съобразно чл.154, ал.1 ГПК ищецът дължи пълно и главно доказване по делото на: съществуването на твърдяната облигационна връзка между страните (за доставка и продажба на ел. енергия), по която той е имал соченото качество (доставчик на ел. енергия от последна инстанция, респ. „продавач“ на такава), а ответникът бил потребител; че в изпълнение на своите задължения дружеството е доставило реално до обекта на абоната, респ. той е потребил реално, твърдяното количество ел. енергия през процесния период; че срещу това ищецът има парично вземане от ответника в търсения размер. При изричните възражения на потребителя ищецът следва да докаже отделно и метрологичната годност и изправността на СТИ, измервало ел. енергията в обекта му. След което забавата на ответника и размера и на акцесорния иск.

Доказване на първата изискуема предпоставка не е проведено в цялост в случая, по следните причини: Според чл.4, ал.2 от ОУ „потребител на енергия за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа, което купува ел. енергия за стопански нужди. Съгласно легалното определение в пар. 41, б.„б“ от ДР, ЗЕ, „потребител на енергийни услуги“, е лице, което купува електрическа енергия, а „краен клиент“ по см. на пар. 27, б. „г“ е клиент, който ползва възмездно електрическа енергия за собствено ползване. А съобразно чл.94а, ал.1 от ЗЕ енергийното предприятие - краен снабдител осигурява снабдяването с ел. енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия. Следователно за да възникне правоотношението по доставка на ел. енергия е необходимо както присъединяване конкретно на процесния обект към електроразпределителната мрежа, така и договаряне за доставка точно до него. Условията и редът за присъединяване към мрежата и за сключване на договорите за това са регламентирани в наредба на ДКЕВР (чл.117, ал.3 от ЗЕ), а именно – Наредба № 6/09.06.2004г. за ПППЕЕПРЕМ (отм., но действала до 04.04.2014г.), респективно – Наредба № 6/24.02.2014г. за ППКЕЕПРЕМ, в сила от 04.04.2014г. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 10 от действащата Наредба, за проучване на условията за присъединяване на обект на клиент към електрическата мрежа се подава искане по образец до мрежовия оператор по местонахождение на обекта. Реквизитите на искането са уредени в чл. 6, ал. 1, сред които и предоставената мощност, а съгласно чл.6, ал.2 в искането по ал.1 се посочва мощността за целия обект. При наличие на нормативните условия за присъединяване се сключват индивидуални договори, по силата на които се конституира и облигационната връзка между страните.