Протокол № 600 от 13.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 600 гр. Пазарджик, 13.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Асен В. Велев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500669 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателят-ищец И. А. П. не се явява. За нея се явява адв. П. Г. с пълномощно от първата инстанция.

За жалбоподателя-ответник „Е.-3“ ООД представител не се явява.

Представлява се от пълномощника адв. П. К.-Д. с пълномощно от първата инстанция.

Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.

Адв. К.-Д.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е по чл. 258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик, постановено по гр.д. № 2866 по описа за 2023 година е признато за незаконно и отменено уволнението на 1

И. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Л.“ № 2, извършено със Заповед № 5 от 05.06.2023 г. на управителя на „Е.-3“ ООД - А. В. Ф., считано от 05.06.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване в щата.

Възстановена е И. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул.

„Л.“ № 2 на длъжността „ръководител отдел складово стопанство“ с място на работа в гр. Пазарджик, ул. „М. В.“ № 11, която е заемала преди уволнението й със Заповед № 5 от 05.06.2023 г. на управителя на Е.-3“ ООД - А. В. Ф. при „Е.-3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Пазарджик, ул. „Т.“ № 5, представлявано от управителя А. В. Ф., по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Осъдено е „Е.-3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Т.“ № 5, представлявано от управителя А. В.

Ф. да заплати на И. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Л.“ № 2, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 5464,05 лева, представляваща сборът от обезщетението за оставяне без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 05.06.2023 г. до 20.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен този иск за разликата до пълния му предявен размер от 9278,58 лева и за периода от 21.09.2023 г. до 05.12.2023 г., като неоснователен.

Присъдени са разноски.

В срок решението е обжалвано от ищцата И. П., в частта, с която съдът е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 21.09.2023 г. 05.12.2023 г., вследствие на незаконното уволнение, съответно за сумата над 5464,05 лв. до претендирания размер от 9278.58 лв.

Моли решението да бъде отменено в тази част и предявеният иск уважен изцяло. Претендира разноски.

Производство пред Районен съд Пазарджик приключило преди да изтече заявения с исковата молба шестмесечен период (05.06.23 г. - 05.12.23 г.) в който ищцата твърди, че е останала без работа поради незаконното уволнение и претендира обезщетение. В първата инстанция били ангажирани доказателства, че ищцата е била без работа до приключване на съдебното дирене - 20.09.2023 г. И след тази дата П. била без работа, вследствие на незаконното уволнение, за което моли на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК да и бъде дадена възможност за представяна на доказателства пред въззивната 2 инстанция - представяне за констатация трудовата и книжка .

Ищцата моли решението в обжалваната част да бъде отменено и осъдено дружеството „Е.-3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Т.“ № 5, представлявано от управителя А. В.

Ф., да й заплати обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ и за периода от 21.09.2023 г. до 05.12.2023 г. вкл., в размер на 3814,53 лв. (три хиляди осеместотин и четиринадесет лева и петдесет и три стотинки), представляващ разликата над уважения размер от 5464,05 лв. до претендирания с ИМ в размер 9278,58 лв. , ведно законната лихва от дата на предявяване на ИМ в съда - 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по предявените искове.

Оспорва основателността на жалбата , като подържа доводите относно неправилност на решението , изложени в подадената от него въззивна жалба.

Решението е обжалвано с въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство - „ЕС – 3“ ООД, в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

Решението на първоинстанционния съд било незаконосъобразно в обжалваната част, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в превратното тълкуване на събраните доказателства, което се е отразило на правилното формиране, на вътрешното убеждение на съда, относно основанията за законосъобразност на прекратеното трудово правоотношение.

От приетите писмени доказателства - Протокол от Общо събрание от 31.05.2023 г., ясно и точно можело да се възприеме становището на ответника за предстоящо съкращаване на щата на длъжност „Ръководител отдел складово стопанство“, както и решението за сформиране на комисия за извършването на подбор.

От Протокол от 02.06.2023 г. за извършен подбор на служители, се установявал състава на комисията извършила подбора, както критериите за извършването му. Извършена била съпоставка на предимствата на всеки един от работниците, като е взето решение, че служителят Кисов има по-добри резултати, поради което е взето решение за прекратяването на трудовото правоотношение на служителката И. П..

Необоснован бил изводът на съда, че работодателят не е взел решение за съкращаване на щата.

3

Работодателят не бил длъжен да документира подбора, нито да назначава комисия за извършването му, нито да се съобрази с нейното становище. В закона не била уредена изрична форма за валидност на подбора или за доказването на извършването му, но въпреки това ответникът сформирал Общо събрание за назначаване на комисия, като е бил определен ден, в който тя ще осъществи подбора, което е протоколирано от участниците в нея.

Преценката на работодателя за качеството на работа на един служител била по целесъобразност и съответно работодателят приел, че другият служител изпълнява по-ефективно служебните си задължения.

Критериите за извършването на подбор били два - квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като сама по себе си квалификацията не означава само образователен ценз, а и картина на деловите и професионални качества и умения за изпълнението на дадена длъжност.

Правилно съдът кредитирал показанията на свидетелите И. П. и С. Т., като логични и последователни, но неправилно приел, че те си противоречат в частта относно обстоятелството, че лицето С. Д. не е извършвал трудова дейност във фирмата, както и че то е престирал труд в друга фирма.

Неправилно съдът се позовал на преписката, представена от Инспекция по труда и по-конкретно Акт № 13-2300460 от 18.06.2023 г., като превратно и незаконосъобразно приел, че с оглед на установено нарушение от страна на фирмата – ответник, която не била сключила трудов договор с лицето С. Д., то работодателят злоупотребил с правата си, като прекратил трудовото правоотношение с П., тъй като нямало реално съкращение на щата, а било само формално.

Без основание съдът не дал кредит на показанията на свидетелите в частта, с която установявали, че С. Д. има трудов договор с друг работодател, като трудовата функция реализира в халето, което се използва и от работодателя на П..

Съдът се позовал на мотивите в Акт № 13- 2300460 от 18.06.2023 г., относно трудовите ангажименти на С. Д., изяснени в собственоръчно подписана декларация от него, но тази декларация не била приложена в преписката.

Административният процес, започнат от Инспекцията по труда не бил приключил, поради което и съдът основал решението си на невлязъл в сила акт.

Неправилно съдът е приел, че с исковата си молба ищцата въвела довод, че извършения подбор е незаконосъобразен, тъй като тезата на ищцата била, че подбор не е бил извършван и едва на по-късен етап била обсъждана законосъобразността на извършения такъв.

Молят решението да бъде отменено и предявените искове – отхвърлени.

4

Претендират разноски.

Правят искане за приемане на писмено доказателство - Трудов договор № 074 от 20.05.2023 г. на С. Д..

В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от И. П..

Моли решението да бъде потвърдено.

Правилно съдът приел, че работодателят не е установил, че е реализиран фактическия състав на съкращаване на щата, респективно че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. Изявлението на работодателя за съкращаване на щата бил факта, който пораждал съкращаването на щата, затова то било предмет на установяване в съдебните производствата по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Решението на работодателя за промяна в щата на предприятието можело да бъде обективирано в нарочен акт или с одобрението на щатно разписание, отразяващо промяната.

Трайна била съдебната практика, че съкращаването на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2-ра от КТ е налице, когато се премахва за в бъдеще отделна бройка от утвърдения общ брой на работниците и служителите. По каква причина става това е без значение. Преценката е на работодателя, тя е по целесъобразност и вземането на решение от работодателя за съкращаване на съответната щатна бройка, не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи уволнението - като съдът дължи преценка дали съкращаването е извършено по съответния ред, т.е. дали решението е взето от лицето, имащо право за това, дали това решение е взето преди уволнението и дали съкращаването е реално. Липсата на решение или друг акт, материализиращ волята на ответника да съкрати щата, липсата и на щатните разписания по делото водела до невъзможност да се констатира премахването на щатната бройка за длъжността „ръководител отдел складово стопанство“ заемана от ищцата, установяване дали това решение е взето от компетентния орган, както и датата на която е премахната според ответника тази щатна бройка, доколкото по делото няма представен акт на работодателя, материализиращ волеизявлението му за съкращаване на щата.

Законосъобразен бил и извода на съда, че от приетата по делото преписка от Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, в това число и от приложения Акт № 13- 2300460/18.07.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, че С. Д. е полагало труд на длъжност „началник склад“, с работно време „08:00 ч. до 17:00 ч.“, почивни дни „2“, почивки в работния ден „1“ , трудово възнаграждение „1200 лева“ при ответника по исковете.

Отразено било, че нарушението е извършено на 01.06.2023 г. в гр. Пазарджик, когато С. Д. Д. е заварен да работи в обект на контрол „Склад за фотоволтаични материали“, облечен с фирмени дрехи, намиращ се в гр.

Пазарджик, ул. „М. В.” № 11, без сключен трудов договор. Това позволявало извода, че работодателят макар да е извършил подбор е наел друго лице, на 5 което дори и да не е сключил трудов договор, е възложил да престира работна сила в склада, където е работила ищцата и при работно време, съвпадащо с нейното.

Правилно съдът приел, че работодателят е злоупотребил със своето право с едностранно волеизявление да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и съкращването на щата не е реално.