Решение № 63 от 13.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Русе, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520201730 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. С. И. от гр.Русе против наказателно постановление № 251882-000601 / 04.11.2025г. на Началник Сектор в ОД на МВР -гр.Русе, Първо РУ - Русе.

Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което му е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв. /51.13 евро/ за нарушение по чл.94 ал.3 вр.чл.178 Е от ЗДвП, като същото бъде намалено.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не вземат становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично, като поддържа жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.10.2025г. около 20,32 ч. жалбоподателят паркирал мотоциклет ”Сузуки” с ДК № ....., негова собственост в центъра на гр.Русе на пл.“Свобода“, който бил изрично обозначен като зона за движение единствено на пешеходци. Това негово поведение било забелязано от възмутени граждани, които съобщили по телефона за това в полицията. Веднага на място били изпратени служители на Първо РУ при ОД на МВР- гр.Русе, които съставили фиш, който бил прикрепен на мотоциклета. Жалбоподателят още на другия ден писмено оспорил 1 фиша. При това положение св.Д. И., който бил изпратен по сигнала на граждани за проверка на случая съставил АУАН против жалбоподателя. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя му било наложено горепосоченото наказание.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това, срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

От събраните по делото доказателства се установява гореописаната фактическа обстановка по безспорен и категоричен начин , вкл. същата по никакъв начин не се оспорва от жалбоподателя, нито с жалбата, нито в съдебно заседание. В жалбата се правят възражения единствено от процесуално естество, които са изцяло неоснователни и ще бъдат обсъдени по-долу. В този смисъл съдът намира, че не е налице никакво противоречие в доказателствените материали и не е необходимо да се излагат съображения защо една част от тях се приемат, а друга отхвърлят. За пълнота следва да се посочи, че извършеното нарушение се доказва от показанията на актосъставителя, който е очевидец на извършеното нарушение и от приложените по делото два броя снимки, които безспорно установяват мястото на паркиране на мотоциклета, а именно на тротоар в населено място, извън разрешените за това места о собственика на пътя или администрацията.

Както бе посочено всички възражения на жалбоподателя са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение по следните съображения :

Очевидно жалбоподателят не е прочел внимателно АУАН, за да твърди, че в него е посочено като място на нарушението гр.Русе ул.“Д.“ № 2 , вместо площад „Свобода“.

Адресът гр.Русе ул.Д.“ № 2 единствено е посочен като адрес на свидетеля-очевидец по АУАН К. П. с оглед потенциалната възможност и нужда от призоваването му в съдебно заседание и то съобразно изискването на чл.42 ал.1 т.7 от ЗАНН. Повторното изписване на адрес гр.Русе ул.“Д.“ след датата и часа на нарушението и след думите „в обл.Русе, 2 общ.Русе, ГР.РУСЕ“ и преди думите „При следните обстоятелства“ очевидно и безпределно ясно е техническа грешка, която по никакъв начин не нарушава правото на защита на жалбоподателя с оглед възможността да разбере за какво административно нарушение е обвинен. В тази връзка следва да се посочи, че под място на нарушението по см. на чл.42 ал.1 т.3 пр.2 от ЗАНН следва да се има най-вече населеното място, респ. извън населено такова, а не индивидуализация до степен GPS координати. В случая няма спор за мястото на нарушение, както изрично е посочено и в АУАН, и в наказателното постановление, че мотоциклетът незаконосъобразно е паркиран в гр.Русе пл.“Свобода“ срещу № 4 – заведение „Хепи“. По тези причини съдът намира, че доколкото техническата грешка от АУАН с повторното изписване на думите „ГР.РУСЕ ул.“Д.“ е възпроизведена и в обжалваното наказателно постановление и по същите съображения по никакъв начин не превръща последното в „неясно, противоречиво, неточно и нарушаващо правото на защита“.

Няма абсолютно никакво нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че „АУАН му е връчен със задна дата“, защото първо това не отговаря на истината доколкото АУАН е с дата 15.10.2025г. и му е предявен на същата дата, съответно пак на същата дата му е връчен препис от него. В случая, че жалбоподателят е имал претенции в тази насока, разчитайки, че това е изключително флагрантно нарушение на процесуални правила е следвало изрично да го посочи във възраженията си, което той не е сторил. В тази връзка следва да се посочи, че дори и хипотетично АУАН да му е връчен на 16.10.2025г. в случая няма никакво допуснато нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, регламентираща сроковете на съставяне на АУАН.

Няма нарушение на процедурата по чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като дори още при съставяне на АУАН жалбоподателят не е посочил никакви възражения, включително и в тази насока. Под съставяне на АУАН в присъствие на нарушителя и на някоя от двете категории свидетели по чл.40 ал.1 от ЗАНН законът няма предвид физическото изписване на текста в едно и също помещение, а има предвид възможността нарушителят още в момента на започване на производството да се запознае обстоятелствата по нарушението и да изложи възраженията си по тях, което в случая първоначално не е сторено, а деецът се е възползвал от тази възможност в хипотезата на чл.44 ал.1 от ЗАНН. По същите съображения следва да се отхвърли и възражението, че АУАН бил предварително подготвен и съставен, като в тази връзка следва да се посочи, че нарушителят няма правомощие да установява и посочва факти в АУАН, доколкото процедурата по съставянето му не е двустранен и договорен процес, а израз на компетентността на длъжностното лице по чл.37 ал.1 т.1 от ЗАНН, като съвкупност от неговите права и задължения (правомощия), т.е. в случая са налице отношения на власт и подчинение.

Възражението, че жалбоподателят е бил „привикан чрез лични телефонни номера“ и с това се поставя под съмнение прозрачността на административнонаказателното производство (каквото и да означава подобна конструкция) е до такава степен несериозно, че съдът не намира за необходимо да го обсъжда.

Дори и жалбоподателят при връчване на АУАН да е поискал връчване на двата броя 3 снимки на паркирания мотоциклет, за което по преписката няма абсолютно никакви доказателства в тази насока, за актосъставителя няма нормативно установено задължение да му предоставя копия от тях или от други доказателства, а единствено да му връчи препис от АУАН съобразно чл.43 ал.5 от ЗАНН.

За АНО няма задължение да се произнася изрично и с нарочен акт при депозирано възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН – с факта , че издал наказателно постановление очевидно в случая е прието, че възражението е неоснователно, което изцяло се споделя и от съда. В този смисъл това възражение почива на изцяло неправилната интерпретация на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, който въвежда съвсем други задължения за АНО, а не и произнасяне по възражение. Единственото задължение при възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН за АНО е при посочване на писмени или веществени доказателства те да бъдат събрани служебно и то доколкото това е възможно по арг.чл.44 ал.2 от с.з.

В случая няма никакво място за приложение на чл.28 от ЗАНН, като най-малко показателно в това отношение, е че мотоциклетът е паркиран в централната част на града където минават множество пешеходци и именно такива са сигнализирали полицията за подобно неправомерно поведение. В случая няма покрИ.е с критериите по § 1 т.4 от ЗАНН особено в аспекта на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените на нарушения от този вид, защото в зоната на нарушението обичайно има множество пешеходци, което прави риска от настъпване на ПТП много висок. Обстоятелството, че мотоциклетът е с малки габарити, оставено е повече от два метра свободно пространство за пешеходците също не могат да доведат до такъв извод, защото се пропуска най-важното условие по чл.94 ал.3 изр.2 от ЗДвП – да е налице разрешение от собствениците на пътя или на администрацията каквото в случая няма и именно това води до съставомерност на нарушението. Обстоятелството ,че на това място „обичайно спират мотоциклети“, които не пречат на движението още по-малко може да обоснове приложение на чл.28 от ЗАНН, защото на практика това би означавало жалбоподателят да черпи права от неправомерно поведение на други участници в движението.

Наказанието е от категорията на абсолютно определените и размерът му не зависи от волята на АНО или съда, т.е. същото не подлежи на индивидуализиране.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН ,съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1882-000601 / 04.11.2025г. на Началник 4

Сектор в ОД на МВР -гр.Русе, Първо РУ - Русе, с което на И. С. И. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл.178Е от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5