Решение № 130 от 19.02.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 2386/2024
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 19.02.2025
- Състав
- Радостина Ташева Гергичанова
Цитирани разпоредби
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. Плевен, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20244430202386 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0938-002886/08.08.2024г. на Началник група в ОДМВР-Плевен, сектор „ПП“, с което на Б. Й. Б. с ЕГН ********** от гр. Плевен на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за това, че на 27.07.2024 година в в 17:05ч. в гр. Плевен, ул. „***“ до *** с посока на движение към ул. „***“ управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег.
№ *** без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила – нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване, че жалбоподателят не е извършил нарушението за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
В съдебно жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с пълномощника си – адв. Пл. Е. от ПлАК, който поддържа изложеното в жалбата възражение за незаконосъобразност на обжалваното.
1
Ответната страна не се представвява в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН с номер 1289741 от 27.07.2024г. против Б. Й. Б. с ЕГН ********** от гр. Плевен, в който е отразено, че на 27.07.2024 година в в 17:05ч. в гр. Плевен, ул. „***“ до *** с посока на движение към ул. „***“, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № *** без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, в което на Б. Й. Б. на осн. чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя М. Д. Г. и свидетеля П. П. П., чиито показания съдът приема с доверие като логични, обективни и взаимно допълващи се.
Двамата възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните по делото факти, като категорично и единодушно заявяват, че жалбподателят е управлявал описаното МПС без да ползва обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила, но нямат спомен дали соченият нарушител е имал възражения срещу съставения му АУАН, респ. да е представил медицински документ, удостоверяващ наличие на пречки от медицински характер за поставянето на обезопасителен колан. Показанията им кореспондират напълно с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени докзателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1289741/27.07.2024 година, справка за нарушител/водач, писмо рег. № 34620/07.10.2024г. ведно с наказателно постановление № 24-0938- 002886/08.08.2024г., заверено копие на заповед рег. УРИ №8121з-1632/02.12.2021 година.
От приобщените към доказателствената съвкупност по делото обаче писмени доказателства – Експертно решение №93419 от 12.12.2022 година и Амбулаторен лист от 10.12.2024 година се установява, че жалбоподателят Б. преди години е бил опериран по повод перфорирала дуоденална язва, като в резултат от същата се появила болезнена подутина в областта на операцията, 2 която при минимални физически усилия увеличава обема си. Поради това му е била назначена терапия, включваща спазване на ХДР, без системни физически усилия и забрана за използване на обезопасителен колан и пристягащи ортези.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и №1, №2 и №3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.
Обсъдените по-горе доказателства – Експертно решение №93419 от 12.12.2022 година и Амбулаторен лист от 10.12.2024 година обуславят извода, че заболяването на жалбоподателя Б. и конкретното неговото здравословно състояние към момента на твърдяното нарушение предпоставят приложението на нормата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП в настоящата хипотеза.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят Б.
Й. Б. не е автор на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност и поради това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН Наказателно постановление №24-0938-002886/08.08.2024г. на Началник група в ОДМВР-Плевен, сектор „ПП“, с което на Б. Й. Б. с ЕГН ********** от гр. Плевен на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за извършено на 27.07.2024 година в в 17:05ч. в гр. Плевен, ул. „***“ до *** нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4