Акт от 19.09.2018, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 381/2018
- Подписан
- 19.09.2018
Цитирани разпоредби
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27, 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179, ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 466/19.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Монтана, в съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН
ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретар Д*** Д*** и с участието на прокурора Галя Александрова разгледа докладваното от съдията ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №381/2018г. по описа на
Административен съд
Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С
Решение №224 от 21.06.2018г., постановено по АНД №665/2018г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно постановление №18-0996-000876/05.04.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Монтана, с което на М.Ц.И. ***, основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Недоволен от така постановеното решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно. В съдебно заседание касатора поддържа жалбата си и развива доводи, че обжалваното решение е неправилно.
Ответната страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. В мотивите на обжалваното решение са изложени доводи, че в случая правилно е приложена и разпоредбата на чл.27, 28 ЗАНН, което е дало основание да се приеме жалбата за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно.
Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на АУАН, като свидетелските показания на свидетеля В*** В*** са установили по безспорен и категоричен начин, че на 19.03.2018г. в 18,40 часа, касатора като водач на лек автомобил „Ф*** Е*** “ рег.№В*** се движи с несъобразена скорост с атмосферните условия при снеговалеж и състояние на пътната настилка (заснежена) не успява да спре и реализира ПТП, с което нарушава на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид събраните по делото доказателства, въззивния съд извежда обоснован извод, че нарушението е извършено от касатора, който не е съобразил поведението си при управлението на МПС. Изцяло следва да се споделят и доводите на въззивния съд, че в случая при установяване на нарушението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.
Следва с оглед изчерпателност да се посочи, че в случая не са налице основания да се приеме, че е налице маловажност на извършеното нарушение, тъй като този вид административни нарушения са свързани с относително висока степен на обществена опасност, тъй като несъобразяването с атмосферните условия е задължение на водачите на МПС, чието неизпълнение следва да се разглеждат като отегчаващо обстоятелство, респективно не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. С оглед постигане на целите на наложеното наказание по смисъла на чл.27 ЗАНН следва да се посочи, че с налагането на административни наказания към минимума на санкционните разпоредби те са постигнати.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият състав на Административен съд Монтана Р Е
Ш И
ОСТАВЯ в сила Решение №224 от 21.06.2018г., постановено по АНД №665/2018г. по описа на Районен съд Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: