Решение № 2134 от 30.06.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 17621/2021
- Вид
- Решение № 2134
- Подписан
- 30.06.2022
- В сила
- 15.12.2022
- Състав
- Светослав Неделчев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2134 гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: С. Т при участието на секретаря Х. И. като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110117621 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „***“ ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** срещу Й. П. Р., с ЕГН ********** и адрес гр. *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл..422, ал.1 от ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 4765/08.09.2021г. по ч.гр.д. № 17621/2021г. по описа на ВРС: сумата 252.52 /двеста петдесет и два лева и петдесет и две стотинки/ - главница, дължима за периода от 14.12.2020 г. до 04.02.2021 г., представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер ***, за които са издадени фактури за периода от 28.05.2021 г. до 28.05.2021 г. за обект-имот, находящ се в гр.***партер; сумата 4.56 лв. /четири лева и петдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода от 27.06.2021 г. до 31.08.2021 г., и законната лихва върху главницата от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцовото дружество, в качеството му на *** оператор предоставяло на ответника ***услуги потребявани на обект, находящ се в гр.***, отчитани по партида с абонатен 1 номер ***.
Ответникът не оспорил чрез писмено възражение претендираните вземания в нормативно регламентирания срок по чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.
Претендираните вземания представлявали реално доставени и отчетени ***услуги чрез използването на електронен карнет (таблет). Ответникът не заплатил потребените ***услуги за процесния период, поради което ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 17621/2021г. по описа на ВРС и била издадена заповед за изпълнение. Ищцовото дружество получило указания за предявяване на иск за установяване на вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК – поради постъпване на възражение срещу дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни, необосновани и недоказани.
Ответникът оспорва да е в договорни отношения с ищцовото дружество за посочения в исковата молба имот, както и да е титуляр на партида ***, т.е. да е потребител на ***услуги.
Цитирания в исковата молба клиент ***бил предишния собственик на имота К.А.М.
Ответникът оспорва твърдението, че е ползвал ***услуги за периода от 14.12.2020г. до 04.02.2021г. на стойност 252.52 лева. В този период, както и назад във времето недвижимия имот не бил използван.
Оспорват се начина, методиката и основанието на фактура № *** Твърди, че докато е бил собственик на имота не е идвал инкасатор, който да отчита вода, тъй като имота не се използвал. По същата причина не била начислявана консумация на вода.
След продажбата на имота и смяна на партидата от новия собственик, ищецът за първи път отчел показанията на водомера, без присъствието на ответника в нарушение на чл.4, т.7 от общите условия и решил незнайно как, че предишния собственик в период от един месец и половина, преди да продаде имота, без същия да е използван е консумирал 78 куб.м. вода, което не отговаряло на истината.
Цитираните показания и консумация на вода, вероятно били още на предишния собственик на имота, чиято била партидата – К.А.М. и отдавна били погасени по давност.
От друга страна тези показания били отчетени след продажбата на имота и можели да бъдат на настоящия собственик на имота. Неслучайно фактурата била от 28.05.2021г., почти 4 месеца след като имота вече не бил собственост на ответника.
Съгласно чл.64, ал.1 от общите условия на ищцовото дружество „ако предишния 2 собственик не закрие партидата си ***операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване на партидата на новия собственик“, т.е. съгласно общите условия ***оператора е следвало да събере претендираните от него суми от предишния собственик и титуляр на партидата – К.А.М.
В случай, че се приеме, че процесното количество вода е доставено в недвижимия имот, в периода, в който ответникът е бил собственик на имота, прави възражение за изтекла давност на това задължение.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 12919/2021г. по описа на ВРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на установителните искове против длъжника Й. П.
Р.. Длъжникът е подал възражение срещу дължимостта на вземанията в срока по чл.414, ал.2, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иска за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана пред ВРС в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.
По делото са представени и приети като доказателства ОУ за предоставяне на *** услуги, Решения на ДКЕВР за одобрени ОУ и определяне на цени на услуги, копия от вестници, в които ОУ са били публикувани /л.5-13/.
От представен от ответника нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. се установява, че ответникът е продал на Л.И.Х. собствеността върху *** с адрес гр. *** на 04.02.2021г., като собствеността върху имота е придобита през м. юни 2015г. /л.32/.
Отново на 04.02.2021г. е съставен приемо-предавателен протокол, с който Й. П. Р. предава на Л.И.Х. владението на ***, като в протокола е вписано, че показанията на водомера са 78 куб.м. и към датата на съставянето му няма издадени и незаплатени фактури от *** ООД /л.39/.
На 21.04.2021г. Л.И.Х. е подал заявление за прехвърляне на партида по отношение на *** с адрес гр. *** от К.А.М. при показания на водомера 79 куб.м. /л.38/.
Ищецът е представил извлечение от електронен карнет за отчитана на доставените в процесния обект ***услуги в периода от 24.04.2015г. до 03.06.2021г. /л.41-42/.
В същият е посочено, че към 19.06.2019г. показанията на водомера в обекта са нулеви, като това е последния случай на реален отчет до прехвърляне на собствеността от ответника на 04.02.2021г. В периода от 19.06.2019г. до 20.01.2021г. водомера в обекта е отбелязан като неотчетен. Титуляр на партидата за доставяни ***услуги в обекта е бил 3
К.А.М. до подаване на заявлението от Л. Х.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявения установителен иск в тежест на ищцовото дружество бе да докаже съществуването на твърдяните вземания по основание и размер, включително да е доставило посоченото в исковата молба количество ***услуги, като обем и стойност, за процесния период на ответника в качеството му на потребител на ***услуги на посоченият в исковата молба адрес.
От представения от ответника нотариален акт се установява, че е бил собственик на *** находящ се в гр. *** в периода от 11.06.2015г. до 04.02.2021г.
Съгласно действалите между страните общи условия на ищцовото дружество за предоставяне на ***услуги, потребител на ***услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Ответникът е придобил собствеността върху имота през 2015г. и след това е ползвател на доставяни от ищцовото дружество ***услуги в имота, независимо дали има изрично сключен договор с дружеството и независимо дали, кога и кой е уведомил ищцовото дружество за промяната в собствеността, както и без значение кой е вписан като ползвател в карнетния лист за отчитане на показанията на водомера в процесния имот. По делото се установи, че собственик на имота, в който са доставяни ***услуги от ищеца е бил ответникът през целия процесен период. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответника, че не е бил в договорни отношения с ищцовото дружество, както и че предишен собственик и абонат на ищцовото дружество е третото за спора лице К.А.М.
В общите условия на ищцовото дружество е предвидено задължение при промяна на собствеността новият собственик и/или предишния собственик да подаде заявление до ***оператора за промяна на партида. Ответникът не е изпълнил това си задължение по чл.61, ал.1 от общите условия и това е причината като титуляр на партидата за доставяни ВиК услуги до 21.04.2021г. да бъде друго лице, което не е потребител на доставяните от ищеца ***услуги.
Неоснователно се явява и възражението, че ответникът не е ползвал ***услуги в имота докато е бил собственик на имота. От представения електронен карнет за отчитане на обекта се установява, че при реален отчет извършен на 21.05.2019г. и 19.06.2019г. са отчетени нулеви показания на водомера. Със заявлението за промяна на партида от 21.04.2021г. новият собственик е представил приемо-предавателен протокол за обекта, в който ответникът лично с подписа си е удостоверил, че към 04.02.2021г. показанията на водомера са 78 куб.м., което води до извод, че ***услуги в обем 78 куб.м. са доставени и потребени в периода между 19.06.2019г. и 04.02.2021г., като през целия период собственик на имота и потребител на доставяните от ищеца ***услуги е бил ответникът.
С оглед направения извод за конкретния период, в който са потребени ***услуги в процесния обект, неоснователно се явява и иначе своевременно направеното възражение за 4 изтекла погасителна давност.
По изложените по-горе съображение основателни и доказани по основание и размер се явяват претенциите на ищеца за установяване дължимостта на суми за доставени ***услуги на ответника, отчетени по абонатен № ***.
При извод за основателност на иска за незаплатена цена за ***услуги, то основателна се явява и исковата претенция за обезщетения за забава. С настъпване на падежа на отделните задължения и неплащането на същите ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Размерът на акцесорната претенция се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 125 лева, от които 75 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсулстко възнаграждение определено на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и изцяло уважената искова претенция, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й. П. Р., с ЕГН ********** и адрес гр. *** ДЪЛЖИ на „***“ ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 4765/08.09.2021г. по ч.гр.д. № 17621/2021г. по описа на ВРС: сумата 252.52 /двеста петдесет и два лева и петдесет и две стотинки/ - главница, дължима за периода от 14.12.2020 г. до 04.02.2021 г., представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ***услуги по партида с абонатен номер ***, за които са издадени фактури за периода от 28.05.2021 г. до 28.05.2021 г. за обект-имот, находящ се в гр.***; сумата 4.56 лв. /четири лева и петдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода от 27.06.2021 г. до 31.08.2021 г., и законната лихва върху главницата от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането.