Решение № 58 от 25.09.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Габрово, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора П. П. Д. като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254200600045 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ от НПК.

С присъда № 4 от 27.01.2025 г. по НОХД № 807/2024 г. по описа на Районен съд – Габрово подсъдимият М. М. М. от *** е признат за виновен в това, че около 22:55 ч. на 16.08.2024 г., по ул. „Николаевска” в гр. Габрово, управлявал МПС – лек автомобил „****” с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно – 1,57 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал.

1 от НК, като на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия М. М. М. не е наложено кумулативно предвиденото в чл. 343б, ал. 1 от НК наказание глоба.

Със същата присъда, на основание чл. 343г от НК, подсъдимият М. М. М. е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 2 от НК, в случай на привеждане в изпълнение на 1 наказанието лишаване от свобода, е постановено да се приспадне времето, през което подсъдимият М. М. М. е бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед рег. № 1752з-136 от 16.08.2024 г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

С присъдата, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, е отнето в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, собственост на подсъдимия М. М. М. - лек автомобил „***” с рег. № ***.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият М. М. М. е осъден да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР – Габрово направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 195,93 лева, както и сумата от 5 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата е депозирана въззивна жалба от подсъдимия М. М., чрез защитника му адв. Р. Б.. В жалбата се твърди, че макар и правилно съдът да е приложил института на чл. 55 от НК, наказанието е следвало да бъде в размер на шест месеца лишаване от свобода. На следващо място се развиват съображения за това, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, въпреки задължителната за него практика на Съда на Европейския съюз, а също така и прякото приложение на Конституцията на Република България. Искането в жалбата е въззивният съд да измени атакуваната присъда в частта за наложеното наказание лишаване от свобода, като редуцира същото на шест месеца, както и да измени присъдата в частта, касаеща нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК, като не се отнема в полза на държавата процесното МПС.

В проведеното пред настоящия съд съдебно заседание подсъдимият М. М. и защитникът по адв. Б. поддържат жалбата. По съществото на делото адв. Б. претендира за липса на мотиви, поради това че в първоинстанционния съдебен акт не бил даден отговор за явното противоречие на законодателното решение в нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК с цитираната както пред настоящата инстанция, така и пред първия съд съдебна практика. В пледоарията пространно развива тезата си за несъразмерност на предвиденото отнемане на превозното средство на тежестта на деянието, позовавайки се на решения на СЕС по дела С-707/17, С-393/19, С-686/18, С255/14, както и на съдебен акт на Районен съд - Севлиево. Претендира въззивния съд да отмени атакуваната присъда и ако не върне делото на първата инстанция, да отмени съдебния акт в частта за прилагането на нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК като пряко противоречащ на правото на Европейския съюз и в частност на залегналите принципи на пропорционалност, визирани в цитираната съдебна практика на СЕС. Поддържа се и искането за редуциране на размера на наказанието лишаване от свобода на шест месеца.

В съдебно заседание подсъдимият М. изразява съгласие с изразената от 2 защитника му позиция. В последната си дума обръща внимание, че автомобилът му струвал 60 хиляди, а човек със същото нарушение бил глобяван с две хиляди. Не смятал за нормално да се налага такава глоба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. По съществото на делото пледира за потвърждаване на присъдата, като правилна и законосъобразна, включително в частта за приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК.

Въззивният съд разгледа жалбата на подсъдимия и като обсъди становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, приема следното:

Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за обжалването му. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Подсъдимият М. М. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК.

Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимият М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти. С определение по реда на чл. 372, ал. 2 от НПК първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че те ще бъдат ползвани, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Районният съд е възприел изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка по всички основни моменти, свързани с предмета на делото, както следва:

Подсъдимият М. М. М. е роден на ***********. в гр. *** и живее в същото населено място. Същият е български гражданин, със средно образование, неосъждан и работи.

Около 22:55 ч. на 16.08.2024 г. автопатрулен екип от РУ на МВР – Габрово, в състава на който влизал и свидетелят Т.К. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово, спрял движещ се по ул. „Николаевска” в гр.

Габрово лек автомобил марка „***” с рег. № ***, управляван от подсъдимия. Поради установен мирис на алкохол, свидетелят Т.К. подложил М. М. на проба с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с инв. номер 0151, което отчело концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,57 на хиляда. Това обстоятелство било отразено в изготвени на място АУАН серия GA, № 1405506 и Талон за изследване № 259432, като в последния документ подсъдимият вписал, че приема показанията на техническото средство. Непосредствено след това М. М. бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Тота 3

Венкова” – Габрово, където пред надлежно медицинско лице потвърдил отказа си да бъде подложен на кръвна проба за употреба на алкохол, което било документално закрепено в надлежен протокол.

С произнасянето на определението си по чл. 372, ал. 4 от НПК районният съд е изразил становището си, че самопризнанието на подсъдимия съответства на всички годни доказателства, събрани в досъдебното производство, което е обусловило приемането за установени на посочените в обвинителния акт факти.

След самостоятелен анализ на всички относими обстоятелства, въззивният съд намира, че процедурата по съкратено съдебно следствие е проведена законосъобразно.

На подсъдимия са били разяснени правата в наказателното производство. Искането за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК изхожда от него с подкрепата на защитника му. Съдът е разяснил на М. последиците от самопризнанието му и същият доброволно е приел и се е съгласил с тези последици и изрично е заявил, че не желае да се събират доказателства относно фактите, изложени в обвинителния акт. В жалбата не се сочат и доводи, които да насочват, че подсъдимият не е направил свободно и информирано волеизявление.

Въззивният съд извърши проверка и на определението на районния съд по чл.

372, ал. 4 от НПК. В контекста на събраните по делото материали, настоящият състав намира, че то е обосновано и законосъобразно. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят напълно от събраните годни доказателствени материали в досъдебното производство - показанията на свидетеля К., констатациите в съставения на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение, талона за изследване, протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол. Доказателствените източници установяват по несъмнен начин фактите на осъществяване на деянието и участието на подсъдимия М.. С оглед изложеното въззивният съд счита, че преценката на първоинстанционния съд по чл.

372, ал. 4 от НПК е законосъобразна.

При така установената фактическа обстановка контролираният съд законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че подсъдимият М. М. е осъществил от обективна и от субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като около 22:55 ч. на 16.08.2024 г., по ул.

„Николаевска” в гр. Габрово, управлявал МПС – лек автомобил „***” с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно – 1,57 на хиляда, установено по надлежния ред. Несъмнено така посоченият автомобил по естеството си е моторно превозно средство по смисъла § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, тъй като е снабден с двигател за придвижване, а действията на подсъдимия по привеждане в движение и направляване придвижването на автомобила в пространството, чрез определяне скоростта и посоката на движение представляват управление на моторно превозно 4 средство по смисъла на НК. Това, че управлението на процесното МПС се е извършвало след употреба на алкохол с концентрация от 1,57 на хиляда е установено по надлежния ред, при спазване на разпоредбите на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – подсъдимият е проверен с техническо средство за употреба на алкохол; съставен е съответен АУАН и талон за изследване, които са му връчени; придружен е до МБАЛ – Габрово, където, пред медицински специалист е отказал да даде кръв за химически анализ. Отказът му е вписан по съответния начин в съставения за целта Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол. Следователно в случая за нуждите на наказателното производство определящо е показанието на техническото средство.

От субективна страна престъплението е осъществено при пряк умисъл. При извършване на деянието в съзнанието на подсъдимия несъмнено са съществували ясни представи относно всички съставомерни признаци на престъплението - че предприема управление на МПС след употреба на алкохол и при наличието на забрана за такова поведение, т.е. М. е съзнавал общественопасния характер на деянието и е предвиждал общественоопасните му последици, като искал настъпването им.

Едно от оплакванията на въззивния жалбоподател е по размера на наложеното наказание лишаване от свобода, като се претендира същото да се намали на шест месеца. Настоящият съд намира, че искането е изцяло неоснователно.

За престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК (към датата на извършване на инкриминираното деяние) законът е предвиждал наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева, както и лишаване от права по реда на чл. 343г от НК. В случая първоинстанционният съд е счел, че са налице основанията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК за определяне на наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел и неналагане на кумулативното наказание глоба.

Отчетени са смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало на подсъдимото лице, добри характеристични данни, направени самопризнания и декларирано съжаление за извършеното, като същите са оценени като многобройни, при което така предвиденото наказание със специален минимум от една година лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. Прилагайки по този начин закона, районният съд е наложил на подсъдимия М. наказание от осем месеца лишаване от свобода, не му е наложил кумулативното наказание глоба и на основание чл. 343г от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от осем година.