Решение № 270 от 21.11.2025, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 1229/2025
- Вид
- Решение № 270
- Подписан
- 21.11.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Радослава Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 4, ал. 1, т. 6 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 270 гр. Ихтиман, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20251840101229 по описа за 2025 година
Производството е образувано във връзка с предявен иск от С. В. Т. срещу „Лендиво“ ООД ЕИК 203811241 за установяване на недължимост на вземане поради нищожност на Договор за потребителски кредит № 72451.
В исковата молба ищецът твърди, че е бил сключен с ответника Договор за потребителски кредит № 72451, по силата на който „Лендиво“ ООД му е предоставило в заем сумата от 200 лева за период от 30 дни. Твърди, че ответникът претендира вземане в размер на 984,39 лева, което включва и начислена неустойка. Навеждат се догови за това, че така като е уговорена неустойката противоречи на добрите нрави, поради което е и нищожна.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество упражнява правото на отговор, като оспорва изцяло предявения иск. Ответникът не оспорва съществуването на договорно правоотношение с ищеца. Твърди се, че съгласно договора кредиторът не е задължен да претендира уговорената неустойка. Сочи се, че неустойката е уговорена за неизпълнение на непарично задължение, като цели да стимулира изпълението на договора. Навеждат се доводи за това, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката.
Евентуално се твърди, че нищожността на отделни клаузи от договора не влече недействителност на целия договор.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че са били обвързани от Договор за потребителски кредит № 72451, по силата на който „Лендиво“ ООД е предоставило на ищцата в заем сумата от 200 лева за период от 30 дни.
От неоспорената от ответника извадка от имейл, адресиран до ищеца се установява, че във връзка с договор за кредит № 72451 „Лендиво“ ООД е отправило покана до ищцата за 1 заплащане на сумата от 984,39 лева.
Съобразно приложената снимка от електронната платформа на ответника кредит № 72451 е с настъпил падсеж, дължимата вноска е 260 лева, а просрочената сума – 985,02 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на претендирани от ответника вземания във връзка със сключен договор за кредит поради неговата нищожност.
С оглед твърденията в исковата молба, ищецът цели да се внесе безспорност в едно правоотношение с негов заемодател, който представлява небанкова финансова институция, елемент от което е вземане на ответника, което заявилия претенцията счита, че е недължимо поради нищожност на договора, в който са начислени суми, основани на противоречащи на добрите нрави клаузи.
Няма спор, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск е наличието на правен интерес от търсената защита.
Настоящият състав приема, че извънсъдебното предявяване на процесното вземане от страна на ответника спрямо ищеца, чрез изпращане на покана по електронен път, обуславя правен интерес от отричането на претендираното право със сила на пресъдено нещо, поради което и така предявеният иск е допустим.
При предявен отрицателен установителен иск доказателствената тежест се прехвърля на ответника и той следваше е да установи с всички допустими доказателствени средства дължимостта на вземането си. Това обстоятелство изрично е посочено и в доклада по делото при разпределението на доказателствената тежест.
В случая от страна на ответника не са представени каквито и да е доказателства, обосноваващи основанието за претендиране на сумата, чиято недължимост се иска да бъде установена. Не е представен и самият договор за кредит, така че съдът да може да прецени дали същият отговаря на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, включително и във връзка с възражението на ответника за неприложимостта му по силата на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК.
В този смисъл съдът приема, че след като ответникът не доказа основанието, от което произтича вземането, то така предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде установено в отношенията между страните, че ищцата не му дължи претендираната сума, така както е заявено в исковата молба.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на разноски има само ищецът. Претендира се сумата 50 лева заплатена държавна такса, както и присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът възразява за присъждането на възнаграждение, като твърди, че съдът следва да съблюдава нали в действителност е налице изключението от правилото за авансово заплащане на адвокатско възнаграждение и да не се допуска злоупотреба с правото на разноски, а ако съдът приеме, че са налице предпоставките за уважаване на претенцията, да присъди възнаграждение под минимума.
Съдът намира възраженията на ответника за частично основателни.
От една страна, настоящият състав приема, че не е длъжен да извършва проверка дали действително съществува посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за предоставяне на безплатна правна помощ, доколкото не следва да се намесва в договорните отношения между клиент и неговия адвокат. Положеният от адвокатите труд 2 следва да получи адекватно възнаграждение, включително и когато са предоставили безплатна правна помощ на лица, които те са счели за нуждаещи се поради липса на финансова възможност да заплатят адвокатско възнаграждение. По съществото си безплатната правна помощ прехвърля риска от понасяне на отговорност за разноски, респ. загуба от неполучаване на възнаграждение при неблагоприятен изход на делото, от клиента на самия адвокат и съдът не следва да се намесва в това правоотношение.
От друга страна обаче, следва да се отчете, че след постановеното решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, по отношение на приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа (преди изм. ДВ, бр. 14/2025 г. – за задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения), определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС. В този случай съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 2, вр. ал.
1 ЗА, съгласно която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедлив и обоснован.
Затова и при определяне на възнаграждението на адвокат Г. съдът съобрази обстоятелството, че е проведено едно съдебно заседание по делото, то не се отличава с фактическа и правна сложност, процесуалният представител не се е явил, а е депозирал писмено становище и не е направил каквито и да е процесуални усилия по делото, поради което съответно на положения от него труд и е справедливо по размер възнаграждение би била сумата от 240 лева с включен ДДС.
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК
203811241, седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, че С. В. Т.
ЕГН ********** не дължи сумата от 894,39 лв. (деветстотин осемдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки) във връзка с Договор за потребителски кредит № 72451.
ОСЪЖДА „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК 203811241, седалище и адрес на управление гр.
Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Т. ЕГН ********** сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) разноски в производството.
ОСЪЖДА „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК 203811241, седалище и адрес на управление гр.
Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б да заплати на адв. Д. Г., АК-Ловеч, с адрес на упражняване на дейността: гр. *****, ул. „*******“ № **, ет. **, офис **** на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата сумата от 240,00 лв. (двеста и четиридесет лева) за оказана безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3