Разпореждане № 48476 от 17.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4800/2026
- Вид
- Разпореждане № 48476
- Подписан
- 17.04.2026
- В сила
- 17.04.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 312 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 312, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 313 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 248 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 48476 гр. София, 17.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20261110104800 по описа за 2026 година Образувано е по искова молба на „ФИРМА“ ЕООД, с която срещу И. Г. В., която е редовна и предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства с изключение на описаното, но фактически неприложено доказателство под № 3 в исковата молба. Съдът намира, че следва да предостави възможност на ищеца да го представи по делото, след което да се произнесе по неговото приемане.
Ищецът е направил искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства относно заемането на ответницата на процесните имоти и продължаващото им ползване от ответницата, което искане е относимо и необходимо за изясняване предмета на спора.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.05.2026г. от 12:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото разпореждане.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото, с изключение на описаното, но фактически неприложено доказателство под № 3 в исковата молба – имейл с покана.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да приложи по делото описаното, но фактически неприложено доказателство под № 3 в исковата молба – имейл с покана, след което съдът ще се произнесе по неговото приемане.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на довеждане за установяване на изложените в исковата молба обстоятелства.
ИЗГОТВЯ следния доклад на основание чл. 312 ГПК
Предявен е осъдителен иск по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК с правно 1 основание чл. 248 вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД за опразване на заети за послужване помещения, а именно на апартамент Х, находящи се в гр. София, ул. „Х.
Ищецът твърди, че по силата на реален договор за заем за послужване е предоставил безвъзмездно на ответницата И. Г. В. от м. септември 2019 г. следните собствени на дружеството недвижими имоти - апартамент Х, находящи се в гр. София, ул. „Х. Сочи, че договорът е сключен с предаването по посочените обекти за ползване на ответницата, като не са уговорили срок за ползването им. Ето защо на 03.02.2026 г. управителят на ищеца Б. В. изпратил на И. В. съобщение по електронна поща, с което е отправил искане към нея за освобождаване на ползваните обекти.
Ответницата не е освободила ползваните имоти към датата на депозиране на исковата молба. С оглед на това моли съда да осъди ответницата В. да освободи и предаде фактическата власт върху заетите за послужване имоти. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата И. Г. В. не е подал отговор на исковата молба.
По иска с правно основание чл. 248 вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е предал процесните имоти на ответника въз основа на валидно сключен между тях договор за наем, който е бил прекратен, а в тежест на ответника е да докаже, че е върнал имотите на наемодателя.
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по неформален договор за заем за послужване на процесните имоти и правата си на заемател по него; че е предал фактическата власт върху заетите имоти на ответника; че действието на договора за заем за послужване е било прекратено; задържането на заетите имоти от ответника без съгласието на заемателя.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил надлежно и в срок задълженията си по договора за заем за послужване, съответно, че има правно основание продължава да държи имотите. За това обстоятелство ответникът не сочи доказателства.
Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154, ал. 2 и чл.
155, т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 312, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на доклада по делото може да вземат становище във връзка с дадените им указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не предприемат процесуални действие и не направят доказателствени искания ще настъпят последиците на чл. 313 ГПК, те губят възможността да направят това покъсно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът може, на основание чл. 239 ГПК, да постанови неприсъствено решение по искане на ищеца.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да 2 упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3