Определение № 1158 от 07.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1158 гр. София, 06.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20231000601448 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 4 40, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от осъдения Б. И., чрез служебния му защитник адв.Р. М., САК, срещу протоколно определение от 10.11.2023г. постановено по ЧНД №6050/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му по

НЧД№1817/2023г., наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален „ строг" режим. В жалбата се твърди лаконично и неаргументирано, че били налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Лишеният от свобода Б. И. е постъпил в затвора на 03.01.2019г., понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален „строг" режим , наложено му с определение №4 от 04.07.2022г. постановено по НЧД№1817/2023г. по описа на СГС. До момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял 1 фактически от това наказание 5 години 2 месец и 10 дни. Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 7 месеца , тъй като от работа са му зачетени 2 месеца и 20 дни. Обективно верни са констатациите на СГС, че към момента на постановяване на определението е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, т.2 от НК, тъй като видно от справката осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното наказание.

Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставкадостатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката на по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е във високи стойности --107т.

При наличните данни правилно първоинстанционния съд е счел, че не е налице и втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад след настаняването на осъдения в затвора същият е имал колебливо и само отчасти съобразено с положението му на лишен от свобода поведение.

Наказан е дисциплинарно повече от 10 пъти , като за последен път това е станало със Заповед №129 от 25.08.2023г. Видно от изготвения доклад, И. е проявява колебливо и непоследователно поведение и няма трайна и позитивна промяна.. Същият не разпозвама проблемите си и няма способност за тяхното разрешаване по социално приемлив начин.

Въззивният съд приема, че през продължителния период на изтърпяване на наказанието осъдения е имал поведение, което по същността си представлява формално изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение. Същият е наказван многократно за допуснати дисциплинарни нарушения, като обичайните дейности го подтикват към извършване на нарушения. Видно от доклада той е приобщен към хора с трайно утвърдени криминални нагласи, с безразсъдно и рисково поведение и лесно се влияе от криминалното обкръжение. Категорично се налага извод, че по отношение на Б. И. не са постигнати целите на наказанието, същият не се е поправил и не следва да бъде освободен предсрочно. Размерът на наказанието, необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели е определен при постановяване на присъдата. Превъзпитателния процес продължава през целия срок на изпълняваното наказание и затова евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно. Поведението на осъденото лице не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и в случая не позволява да се приеме, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна. Не е ясно къде защитникът откри „наличието на всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване“, но доказателствата за начинът по който е изтърпяно до момента наказанието сочат, че шансовете за успешна ресоциализация на осъдения са нищожни. След продължителен престой в затвора рискът от рецидив е във високи стойности-107т, именно заради неспазване приетите правила и норми в МЛС. Осъденият многократно си е позволявал поведение дало основание за наказването му по дисциплинарен ред. Наред с това не може да не се отбележи, че за продължителния срок през който се изтърпява наказанието не се наблюдава положителна промяна в 2 наличните десет проблемните зони, поради което корекционната работа с него би следвало да продължи, което е задължително и на фона на допуснатите дисциплинарни нарушения. Нормативно е определено при изпълнението на наказанието лишаване от свобода затворническата администрация да има функции, свързани с оказване на съдействие на лишения от свобода да промени ценностната си система, но начините за осъзнаване на ценностите не зависят само от това. Те са свързани с общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията между осъдения и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното заведение и средата там. Въпреки изтеклия продължителен период от време, за осъдения са констатирани все още високи нива за риск от рецидив и за вреди към обществото. Това категорично сочи, че не са постигнати изцяло целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на поправяне и превъзпитание. Осъзнаването на ценностите към които осъдения следва да се превъзпита е продължителен процес, който изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за нея. Осъзнаването на тези ценности зависи от социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната му система, за което следва да има и обективен израз в поведението му. В случая от значение за неуважаване на молбата са както оценката за риск от рецидив, сочи на високи стойности за такъв, така и наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат постигнатия нищожен напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че И. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил. Същият видно от данните в затворническото досие и отразеното в доклада, в значителна степен не е успял да формира умения за разпознаване на съществуващи проблеми и предлагане на законосъобразни алтернативи за разрешаването им. Освен неспособност за разрешаване на проблемите е н а л и ц е и импулсивност, при изразено безразлично отношение към корекционно-възпитателния процес, показателно за което са многобройните му наказания и високите стойности на оценката за риска от рецидив.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че не са били налице предпоставки по чл.70, ал.1 от НК.

Правилно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.11.2023г. постановено по ЧНД №6050/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Б. А. И. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4