Решение № 1887 от 14.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1887 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20211100507623 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20035665 от 08.02.2021 г. по гр.д. № 14428/2018 г. по описа на СРС, 60 с-в, е осъден Й. ЯК. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, район „Оборище“, ул. *******, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „*******“, ул. „*******, както следва: по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ сумата 463,09 (четиристотин шестдесет и три лева и 09 ст.) лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 47, находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул. *******, с абонатен № 029513, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 6,22 (шест лева и 22 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 14.02.2018 г., като е отхвърлен иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 463,09 лева до пълния предявен размер от 518,66 лева, както и за периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г.; а иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над уважения размер от 6,22 лева до пълния предявен размер от 79,27 лева, както и за периода от 10.07.2015 г. до 14.09.2017 г.

1

Решението е постановено в производство, проведено с участието на „МХ Е.“ ООД, като подпомагаща страна на ищеца в производството.

Решението, в частта на уважаване на предявените искове е обжалвано от ответника Й. ЯК. Й. с изложени доводи, че е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост. Неправилно съдът приел, че в производството е доказано наличие на облигационно отношение, по което ищецът е доставил услуга в определен обем, чиято стойност се дължи от ответника. Не било доказано, че ответникът е потребител на ТЕ за битови нужди за имота, че реално е потребил ТЕ в определен размер, чиято стойност следва да заплати на ищеца. Неправилно съдът е формирал извод, че ответникът не е оспорил собствеността върху имота и вещното право върху него. В производството не е доказано, че към датата на смъртта си неговата наследодателка М. е била собственик на имота, за който се твърди доставка на ТЕ. Съответно доказателства за установяване на последното не са били представени в производството. Неправилни са формираните от съда изводи и досежно приложимата погасителна давност за вземанията.

Неправилно съдът приел, че са погасени по давност вземанията за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г. Периодът, за който са погасени вземанията е 01.10.2014 г. до 01.03.2015 г. За този период са погасени по давност и вземанията за лихви.

Съответно, неправилно ответникът е осъден да заплати дължими лихви върху главното вземане. Клаузите на чл.32, ал.1 и чл.33, ал.4 ОУ, които установяват срок и падеж на задълженията за потребена ТЕ са нищожни като неравноправни. Освен това в производството не е доказано, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихви върху главното вземане. Освен това след 07.04.2017 г. с влязло в сила решение на ВАС цените на топлофикационните дружества са обявени за незаконосъобразни.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД. В подадена молба на 14.02.2022 г. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното от СРС решение, след като е проведено пълно и главно доказване относно съществуването на вземанията му. Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.

Подпомагащата страна на ищеца - „МХ Е.“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден, че ответникът е собственик на имота; че в производството е доказано реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата доставка на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово разпределение.

Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия.

Решението е правилно.

Чрез представеният пред първата инстанция нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство, № 20, том X, нот. дело № 1820/1981 г. на I-ви нотариус при Софийски районен съд и удостоверение за наследници на П.К. М. се установява, че ответникът Й. ЯК. Й. е собственик на имота, за който са доставяни услуги за топлоснабдяване. С оглед така установеното правото на ползване принадлежи на пълноправния собственик – ответник в производството и изложените в жалбата доводи в обратен смисъл са недоказани и неоснователни. В производството не е доказано правото на ползване върху имота да принадлежи на друго лице като подобни твърдения ответникът не е въвел пред първата инстанция.

Установено е чрез представените писмени доказателства и констатациите на СТЕ, че този имот е бил топлоснабден, а сградата- ЕС, в която се намира същия е топлофицирана. Доводите на ответника в обратен смисъл, съдът намира за недоказани и неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за 3 отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

В производството е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се явява клиент на потребената в имота ТЕ. Доводите на жалбоподателя за недоказване на соченото обстоятелство по надлежния ред съдът намира за неоснователни. Както бе посочено в проведеното производство е представен нотариален акт, с който имота е дарен на ответника, като последния е и носител на правото на ползване на имота.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР за отчитането на топлинната енергия за процесния период и нейното разпределение, които факти не са оспорени от ответника.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от МХ Е. ООД съгласно договор. При условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената енергия за исковия период. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата към процесния период нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот и за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация.

Въз основа на представените съобщения към фактури съставени от ищеца, изравнителни сметки на подпомагащата страна и констатациите на СТЕ и ССчЕ, приети пред първата инстанция, съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали вземания за сумата 463.09 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и 4 просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното количеството потребена ТЕ в имота. За обосноваване на този извод, съдът намира за основателно в една част направеното възражение за погасяване по давност на вземанията за потребена и незаплатена ТЕ за времето от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. Ето защо искът за ТЕ се явява основателен за посочения размер.

Според констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ и приетите доказателства, съдът намира за основателен иска за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата сума за потребена ТЕ за сумата 463.09 лв. за периода 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. С оглед това постановеното решение, като правилно следва да бъде потвърдено и в посочената част.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт за въззивната инстанция.

С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20035665 от 08.02.2021 г. по гр.д. № 14428/2018 г. по описа на СРС, 60 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден Й. ЯК. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, район „Оборище“, ул. *******, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „*******“, ул.

„*******, както следва: по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ сумата 463,09 (четиристотин шестдесет и три лева и 09 ст.) лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 47, находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул. *******, с абонатен № 029513, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 6,22 (шест лева и 22 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 14.02.2018 г.

Разпечатката съдържа 46 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc2224fe-5341-4d72-a1b6-967733108f71