Определение № 344 от 21.11.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. Търговище, 21.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П. като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20233500500267 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България” ЕООДгр.София, ЕИК 175074752 против разпореждане №2100/01.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№1428/2023г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу М. Д. С. от гр.П. и съдлъжника М. С. Е. от гр.Т. за претендираните договорна лихва в размер на 971.55 лв. за периода 10.10.2018г.-03.09.2019г., възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 2 109. 88лв., обезщетение за забава в размер на 13.58 лв. за периода 11.09.2018г.-03.09.2019г. и обезщетение за забава в размер на 2 371.49 лв. за периода 03.09.2019г.о 30.10.2023г., на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК , както и в частта за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50лв. до пълния предявен размер от 180 лв., както и за разликата над 58.35 лв. до 167.68 лв. за държавна такса. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на разпореждането и за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК в посочената част, ведно с разходите за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:

1

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в посочената част е обоснован с доводи за вероятна неравноправност на договорните клаузи относно посочените суми-чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

По силата на писмен договор за потребителски кредит №**********/12.07.2018г. с кредитора “Профи Кредит България” ЕООДгр.София на ответника е предоставена сума в размер на 3 000 лв. за 24 месеца, при ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17%, възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 2 250 лв. или срещу сума от 3 000 лв. ответникът е длъжен да върне 6 701.04 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита-§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания.

В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни параметри на задължението, но няма информация как се определя на ГПР, предвид чл.19, ал.1 от ЗПК, като само ГЛП е 41.17 %, без останалите плащания.

А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР не е включена и стойността на посочените допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането и възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежа, съставляват именно действия по усвояване и управление на кредита и са присъщи на всеки кредитен договор, условията на който могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде оформено като допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.

В тази насока, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, при което е налице не само нелоялна търговска практика в отклонение изискването за добросъвестност, за което е ангажирана отговорността на кредитора в други производства (решение №10606/08.07.2019г. по адм.д.№13144/2018г. на ВАС ), но и посоченото 2 съглашение, предвид стойността на допълнителните услуги в размер на 2 250 лв., която е значителна спрямо стойността на основното задължение, води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

При тези обстоятелства, искането на заявителя се основава на неравноправна клауза по договора, сключен с потребител по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.

Въз основа на изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Профи Кредит България” ЕООД-гр.София, ЕИК 175074752 против разпореждане №2100/01.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№1428/2023г. по описа на Районен съд-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3