Решение № 4259 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4259 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20251100110864 по описа за 2025 година иск с пр.осн. чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 441 от ГПК:

Ищецът - „Дженерали Застраховане“ АД, в исковата си молба и уточнение на същата от 20.10.2025г., твърди, че ответникът – М. А. Г., осъществявала дейност като частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с рег. № 862 в КЧСИ, като към датата на депозиране на иска вече не била с такова качество.

Дружеството било длъжник по изпълнително дело № 20178620400064, образувано при ответника - бившия ЧСИ. Взискател по делото бил И.Д.Ч., въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 04.07.2017г. по в.гр.д. № 3576/2013г. по описа на САС по подлежащо на изпълнение въззивно съдебно решение. По силата на посоченото въззивно решение дружеството било осъдено да заплати сумата от 50 000 лева, като застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на родител в настъпило ПТП на 01.10.2005г.

Изпълнителният лист бил издаден за сумата от 50 000 лева, без лихви и разноски, както било постановено в диспозитива на решения на СГС от 30.04.2013г. и от 19.06.2013г. по гр.д. № 10876/2010г. по описа на СГС, I отд., 10 с-в, потвърдени с Решение № 1298/08.06.2017г. на САС, 4 с-в, по в.гр.д. № 3576/2013г.

След получаване на поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 20178620400064 (конкретно получена на 21.07.2017г.), своевременно и в срока за доброволно изпълнение, ищецът предприел действия по доброволно уреждане на дълга, както следва:

На 02.08.2017г., с две преводни нареждания, доброволно превели по банковата сметка на ЧСИ, следните суми:

- 50 268 лева, включващи главница от 50 000 лева и исканите авансови такси по 1

ТТРЗЧСИ от 268 лева; и

- 3 864 лева - пропорционална такса с ДДС по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

На 05.02.2018г., бившата „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (понастоящем преобразувана чрез вливане в „Банка ДСК“ ЕАД), като трето задължено лице по получено запорно съобщение, изпратено му от ответника като ЧСИ, превела от негова банкова сметка:

- 3 894,40 лева, съставляващи 3 730 лева - адвокатско възнаграждение за представителство на взискателя по изпълнителното дело и 164,40 лева - разноски за прекратяване на изпълнителното дело.

Ищецът счита, че със сторените през 2017г. и 2018г. плащания, взискателят по изпълнителното дело е бил удовлетворен изцяло.

На 30.09.2022г. банката била уведомена по електронната поща от третото задължено лице - „УниКредит Булбанк“ АД, че в изпълнение на запорно съобщение от ЧСИ М. Г., по изп.д. № 20178620400064, с взискател И.Д.Ч., бил наложен запор по чл. 507а, ал. 1 от ГПК върху нейни вземания от сметка в банката до размера на 41 515,68 лева.

С ново запорно съобщение по чл. 507а, ал. 1 от ГПК по същото изпълнително дело, ЧСИ задължил третото задължено лице „УниКредит Булбанк“ АД да преведе и сумата от 26 831,80 лева, като на 20.04.2023г. банката превела исканата сума.

За последните две плащания по изп.д. № 20178620400064, направени на 14.11.2022г. и 20.04.2023г. ответникът не бил връчвал никакви документи по чл. 428 от ГПК (покана за доброволно изпълнение с изпълнителен лист).

С оглед изложеното, дружеството моли да се осъди ответникът да му заплати:

- сумата от 34 945,51 €, претендирани главници, ведно със законната лихва; и - сумата от 12 344,62 €, общи мораторни лихви за периода от 14.11.2022г. до 29.09.2025г.

Претендира и разноски.

Ответникът - М. А. Г., оспорва иска:

- претенцията била недопустима, а и неоснователна – оспорва се и размера на исканите суми;

- не било посочено правно основание; ответницата била с прекратени пълномощия, поради което не можело да се претендира от нея;

- прави възражение за давност;

- излага и други доводи.

Третото лице-помагач на ищеца - „Лев Инс“ АД, възприема позицията на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

2 от фактическа страна:

Повечето от фактите по делото са безспорни или поне следва да се считат за такива.

В полза на г-н Ч. е издаден изпълнителен лист на 04.06.2017г. по гр.д. № 3576/2013г. по описа на САС за сумата от 50 000 лева. Няма присъдена мораторна или законна лихва (л.

2 от изп.д.). Длъжник е ответното дружество.

Била е претендирана по-голяма сума – 1 000 000 лева, но искът е отхвърлен за горницата – Решение от 30.04.2013г. по гр.д. № 10867/2010г. на СГС (л. 7 и л. 10). Относно законната лихва е взето допълнително становище в Решение от 19.06.2013г. по същото гр.д.

Първоинстанцииното решение, именно в тази си част е потвърдено с Определения от 23.10.2017г. на САС по в.гр.д. № 356/13г. и такива на ВКС - № 29.06.2018г. по к.т.д.

273/2018г. и № 376 от 02.07.2018г. по ч.т.д. № 272/2018г.

В мотивите на първоинстанционото решение е описана цесия от 28.09.2010г. в полза на „Халачев Трейд Тръст“ ООД, както и уведомление на съда за това от 26.12.2021г. от страна на ЧСИ Г. (л. 9). Мотивация относно тези обстоятелства има и в актовете на САС, като там изрично се споменава М.Д. (л. 16); л. 19-20-гръб.

Правата на ответника като ЧСИ са прекратени през 2023г.

Искът е предявен на 29.09.2025г. (видно от печата на съда, а и от документа, установяващ пощенската услуга – л. 1а и л. 2).

В писмените бележки (л. 88-9 от отговора и стр. 3) се сочи, че първоначално била събрана главницата, предмет на изпълнителния лист, но впоследствие ЧСИ установило, че е допуснало грешка, тъй като лихва се дължала, считано от датата на депозиране на иска до датата на доброволното плащане – 03.08.2017г. Подобно е обяснението и относно втората сума (л.л. 93, 95, 115, 131 от изп.д., л. 4 от писмените бележки), а именно:

В последствие ан по-късен етап през 2022 г. е констатирано, че не е начислена лихва за забава върх вземането (дори и тук не се сочи, че това е сторено по искане на взискателя). Констатирано е съм.че съм пропуснала да начисля лихва върху сумата от 50 хиляди лева, което е сторено от мен със запорно съобщение до Уникредит Булбанк от 21.06.22 г.Сумата представляваща лихва за забава е начислена от датата на забавата,т.е. исковата молба със завеждането й до датата на плащането през 2017, а не до момента на налагане на запора и с изх.№ 000133/21.06.2022 г.изготвяне на запорното съощение, вписано в служебния архив в изходящия дневник на ЧСИ рег 862.Със запорното съ общение е наложен запор върху банкови сметки на ищеца в Уникредит Булбанк АД за сумата от 34975.48 лв., а не такажакто се твърди в исковата молба аз сумата от 41515,68 лв.В запорното е вписано изрично,че сумата представлява лихва по чл.86 ал. 1 от ЗЗД върху главницата по изпълнителния лист, въз основа на който е и обраувано изпълнителното дело.

Със запорноп съобщение изх.№ 00033/02.02.2022г. поради пропуск да бъде наложен запор върху цялата дължима лихва е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в Уникредит Булбанк АД за сумата от 24777,80 лв.за периода 03.08.2017г.до 21.06.2022 г.датата ан предходния запор. Мотивите на запора са допусната фактическа грешка относно периода на начислената лихва и и общия размер на сумата по запора, като същият се счита от 22.06.2022г.вместо 03.07.2017г.

Следователно при един неблагоприятен изход на процеса съдът щ следва да уважи иск за сумата от 34975,48 лв.като отхвърли искът като неоснователен и недоказан до исковата претенция от 41515,68 лв. Тъй като искането на взискателя е удовлетворено частично за сумата от 50 хил лева, то запорът за останалите суми по изпълнителното дело е резултат от задължението на ЧСИ напълно дад удовлетвори вземането.

3

Действията по двата запора от 21 юни2022 изх. № на запорно съобщение № 00133 и април 2023г. са мотивирани в изпълнение на европейското и вътрешно законодателство.Изпълнитлният титул е изпълнителният лист, въз основа на който е образувано и изпълнителното дело. Начислената лихва е такавоа по чл.86 ал.1 от ЗЗД . акцесорна претенция за забава и се следва екс леге-по силата на закона и не преддставлява обичайната законна лихва, опади окето отсъкства в изпълнителния лист,но е дължима поради осъдителноот решение.

Запазен е оригиналният правопис. Всичко изложено се възприема от решаващия орган като признания за неизгодни за страната обстоятелства (чл. 175 от ГПК Решение № 475 от 08.06.2010г. по гр.д. № 1311/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС: Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК /чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.) ; също Р. № 98 от 21.03.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010г.).

Правнорелевантната фактология, съобразно документацията, находяща се в изпълнителното дело е следната:

- по молба на г-н Ч. (въпреки цесията) е поискана да се образува изпълнително дело за сумата от 50 000 лева (л. 1). Не се споменава за каквито и да са лихви. Кредиторът се представлява от „Law company Dobrev § Halachev“ и адв. Д. С., въпреки договора за цесия, която не е представен по делото/изпълнителното дело;

- на гърба на изпълнителния лист има отбелязване за сумата от 50 000 лева (л. 2);

- до застрахователя и изпратена покана за доброволно изпълнение на 13.07.2027г.

Сумите включват 50 000 лева, адвокатски хонорар от 4 900 лева; и 268 лева + 3 864 лева – такси (л. 6); всичко е било заплатено в рамките на срока за доброволно изпълнение – арг. от Решение от 27.02.2018г. на СГС по гр.д. № 1644/18г., с което адвокатският хонорар е редуциран до 200 лева (л. 31 от делото).

- от страна на взискателя, представляван от адв. Д(а.) С. и „Law company Dobrev § Halachev“, като последното не е вписано като адвокатско дружество/адвокатско сдружение в никой от публичните регистри, водени от Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), на 18.09.2017г. е поискано сумата от 15 000 лева да бъде преведена по сметка на "БУЛУКРАЙН-ММ" ООД, дружество, чийто управител е г-н М.Д. (л. 30); само дружество е свързано с г-н Д.

(Определение № 4411/03.10.2024г. по ч.гр.д. № 2877/2024 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Д.М. и Определение № 2264/07.05.2025г. по ч.гр.д. №1432/2025 на ВКС, ГК, IV г.о.) – л. 30 и л. 42 (относно първото име на адв. С.); 35 % от събраната сума е прието от ЧСИ на 20.04.2023г. за такса поради устно възлагане, предхождащо дейността на г-жа Г. като изпълнител (л. 164, / подобно странно съобщение е приложени и по делото /л.л. 98, 103, 104/ относно цесия в полза на „Dynasty D§H“ LLC от 21.12.2022г. и от 16.01.2023г.);

- последното изявление от взискателя, чрез адв. С. е от 11.01.2018г. (л. 42-3) и има отношение към оспорения адвокатски хонорар;

- на 21.06.2022г. от ЧСИ е изпратено запорно съобщение във връзка с молба на взискателя за сумата от 34 975,48 лева, адвокатски хонорар от 3 500 лева, както и сумата от 4

3 040,20 лева – такса (л. 50); такава молба по делото всъщност няма;

- на 04.10.2022г. е депозирано възражение (л. 51);

- следващото запорно съобщение е от 02.02.2023г. за сумата от 24 777,80 лева - лихва за периода от 03.08.2027г. до 21.06.2022г. (л. 135);

- архивът на ЧСИ Г. е предаден с Протокол от 16.04.2024г. (л. 170-4);

- нейната сметка е закрита на 16.04.2024г. при нулево салдо (л. 175);