Определение № 92 от 06.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Велико Търново, 06.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500051 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е въззивна частна жалба от К. Г. Т., в адресната част на която е посочено, че е насочена против Определение № 50/ 16.01.2025 г. по гр.д. № 264/ 2025 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е оставил без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса за обжалване на Определение № 1062/ 26.11.2025 г. по гр.д. № 264/ 2025 г. В обстоятелствената част на жалбата е заето становище, че обжалваният акт е неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неотстраняването на съдиятадокладчик от разглеждане на спора при наличието на хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Излага, че е лице с трайно намалена работоспособност, установена с ЕР на ТЕЛК и съдът е обвързан от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която не допуска дискриминационно отношение към такива лица. Счита, че са налице основанията на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването му от дължимата за въззивното производство държавна такса. Моли обжалвания акт да бъде отменен.

Съдът констатира следното: К. Т. е ищец по гр.д. № 264/ 2025 г. по описа на ОС – Габрово, образувано по иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, насочен срещу РС – Велико Търново и ОС – Велико Търново. Производството по делото е приключило с решение за отхвърляне на исковата му претенция. С Определение № 1062/ 26.11.2025 г. съдът е оставил без разглеждане искане на Т. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В законовия срок Т. е депозирал въззивна частна жалба против това определение, която по своето съдържание е сходна с частната жалба, инициирала настоящото производство. Предвид отправеното искане за освобождаване от държавна такса и разноски за въззивното производство, с 1

Разпореждане № 716/ 17.12.2025 г. администриращият съд е оставил частната жалба без движение с указания до жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи декларация по чл.83, ал.2 ГПК или документ за внесена по сметка на ВТАС държавна такса в размер на 15 лв., както и за последиците от процесуалното му бездействие. Актът е съобщен на Т. чрез ЕПЕП на 18.12.2025 г., но в определения срок той не е изпълнил дадените му указания и това е аргументирало съда да постанови атакуваното пред ВТАС определение, с което е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса за обжалване на Определение № 1062/ 26.11.2025 г.

ВТАС намира обжалвания съдебен акт за законосъобразен.

На основание чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, по отношение на които е признато от съда, че не разполага с достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид обстоятелствата, визирани в чл.83, ал.2, изр. 2, т.1 до т.7 вкл. ГПК /имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и др., относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса/, и преценява налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и /или разноски за производството с оглед цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса. В настоящия казус съдът е дал на ищеца ясни указания да декларира релевантните за произнасянето му по молбата обстоятелства, но последният не ги е изпълнил, очевидно считайки, че като лице с увреждане не дължи държавна такса. В чл.83, ал.1 ГПК са посочени ищците, които законът освобождава от задължението да заплащане на държавна такса и разноски за производството и лицата с увреждане не са сред тях, като освен това в случая Т. не е представил доказателства нито пред ОС, нито пред ВТАС, че е лице с увреждане. Както бе посочено, здравословното състояние на страната се преценява съвкупно с останалите обстоятелства, релевантни към възможността му да заплати дължимите за производството такси и разноски, но само по себе си то не е основание за освобождаване от такива. Като не е изпълнил указанията на съда за деклариране на имущественото си, семейното си и здравословното си състояние, Т. сам се е поставил в невъзможност съдът да извърши дължимата преценка, обуславяща извода му дали са налице предпоставките за освобождаване от такса за въззивното производство.

Отделно стои въпросът, че дължимата държавна такса възлиза на 15 лв., т.е. тя е незначителна и при този изключително нисък размер съдът намира, че не би могло да се обоснове извод за липсата на достатъчно средства за заплащането му.

По изложените съображения частната жалба на Т. се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане – правилно и законосъобразно. Същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 50/ 16.01.2025 г. по гр.д. № 264/ 2025 г. по описа на ОС – Габрово.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му чрез ЕПЕП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3