Решение № 239 от 22.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Велико Търново, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500319 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Електроразпределение –Север“ АД, гр. Варна, чрез пълномощник юрисконсулт В. В., в качеството му на длъжник по изпълнително дело N 20247280400082 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, район на действие Окръжен съд Велико Търново. Жалбата е постъпила във ВТОС с вх. № 4473/10.04.2024 г., а при ЧСИ с вх. № 4161/11.03.2024г. с п.кл. от 08.03.2024г. Предмет на жалбата е постановление на ЧСИ за отказ да измени постановление за разноски, в частта, с която по изпълнителното дело са определени разноски в тежест на длъжника за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя. Възразява за прекомерност на възнаграждението и твърди, че същото не отговаря на правната и фактическа сложност на делото и не е съобразено с чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където минимумът е 200лв., а пълномощникът на взискателя не е извършил други действия освен депозиране на молба за образуване на изпълнително дело. Възразява и по начина на изчисляване и съответно размера на таксата на ЧСИ по чл.26 от ТТРЗЧСИ, каквато била начислена и върху това адвокатско възнаграждение, а не следва, тъй като то представлява разноски по изп. дело, а на парично вземане по изпълнителния лист, каквото има предвид поосечения текст.

Моли съда да отмени постановлението за отказ за намаляване на разноските, като бъде намалено възнаграждението до минимума от 200 лв., алтернативно – до минимума за представителство по изп. дело, както и да бъде намалена 1 таксата на ЧСИ. Претендира разноски.

Взискателят М. С. А. от гр. Велико Търново, в писмено становище чрез процесуалния си представител адв. М. М. ВТАК, заема становище за неоснователност на жалбата: че цитираното в жалбата минимално възнаграждение е само за образуване на изпълнително производство, а пълномощното е и за ивършване на представителство в хода на цялото изпълнително производство и е приложим текста на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определящ минималното възнаграждение на база материалния интерес, което в случая възлиза на 2060 лв., изчислено върху главницата и лихвата от 01.12.2022г.

Счита, че договореното възнаграждение е в размер на минимума и не подлежи на намаляване. Оспорва доводите за несвършена работа от пълномощника на взискателите, доколкото същият е изготвил молба за образуване на изпълнителното дело, процесуално представителство при последващите изпълнителни действия.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е изложил мотиви, в които обосновава становище за неоснователност на жалбата. Излага подробна хронология на процесуалните действия на длъжника и ЧСИ. Оспорва доводите на жалбоподателя, че минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лева, тъй като взискателят е упълномощил процесуалния си представител да го представлява пред ЧСИ както за образуване на изпълнително дело, така и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото, поради което на взискателя се дължи заплащане и на възнаграждението по чл.10, т,2 от горната наредба. По възражението за прекомерност излага мотиви, че съгласно трайната съдебна практика направените от взискателя разходи за адвокат следва да се репарират от длъжника, независимо какво процесуалният представител е извършил по изпълнителното дело, като свършената работа е от значение за вътрешните отношения „клиент -адвокат" в рамките на учреденото мандатно правоотношение по договора за правна защита. Решаващото в случая е, че разходите за адвокатско възнаграждение са направени по повод изпълнителния процес, а сложността на делото може да се прецени само при вече приключил изпълнителен процес.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано въз основа на молба от взискателя М. С.

А. от гр. Велико Търново чрез упълномощен процесуален представител - адв.

М. М. ВТАК. Предмет на изпълнението са следните суми: главница от 2895лв., ведно със законната лихва за периода 01.12.2022г.-16.02.2023г. в размер на 436,29лв. и оттам насетне за изплащане на вземането, 2060лв. разноски по две съдебни инстанции /изп. лист от 24.01.2024г. на ВТРС/. При образуване на изпълнителното дело и в поканите за доброволно изпълнение лихвата за периода от началния момент, от който е присъдена до образуване на делото е изчислена в посочения по-горе размер. Към молбата за 2 образуване е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно с предмет образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, защита и съдействие по същото до събиране на вземането.

В същия е уговорено възнаграждение по чл. 10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от по 2500 лв., като е отбелязано, че сумата е заплатена изцяло в брой.

По делото е присъдено адвокатско възнаграждение в поискания размер, като същият е вписан в поканата за доброволно изпълнение.

С подадената жалба се оспорва постановление от 21.02.2024 г., с което молба на длъжника по отношение на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на взискателя, е оставена без уважение, като е постановен отказ за намаляване на възнаграждението до 200,00 лв. за образуване на делото и е отхвърлено предявеното при условия на евентуалност искане за намаляване на възнагражденията до минималните размери за образуване и процесуално представителство по изпълнително дело, както и искането за намаляване на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като последната разпоредба касае такса, начислявана върху събраната сума.

Постановление от 21.02.2024г., с което ПЧСИ се е произнесъл по молбата за редуциране на адвокатското възнаграждение с отказ е връчено на молителя – длъжник на 23.02.2024г. Настоящата жалба е заведена при ЧСИ на 11.03.2024г. /дата на изпращане –08.03.2024г. според товарителницата /.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от правнолегитимирано лице – длъжникът, против акт, който подлежи на оспорване от длъжника. Съгласно задължителните указания на ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, като това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Възражението за прекомерност на присъдените адвокатски възнаграждения в размер на минимума от 200лв. е неоснователно, тъй като 200 лв. е минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело съобразно чл. 10, ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото договорът за правна защита и съдействие и пълномощното касаят и втория ангажимент, то минималният размер процесното възнаграждение върху материалния интерес е в процесния – договорен и платен размер. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че атакуваното постановление за отказ да бъдат намалени разноските е законосъобразно.

3

Следва да се отбележи, че процесуалното представителство не приключва с депозиране на молбата за образуване и до момента извършените действия, и реалното изпълнителното производство едва започва.

По жалбата в частта срещу отказа да бъде намалена таксата на ЧСИ, правният въпрос е дали направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват в "събраната сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). Тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на практика би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо). Това становище е застъпено в Решение № 278 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 414/2012 г., IV г. о., ГК.

По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и в тази си част.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 4473/10.04.2024 г. на „Електроразпределение –Север“ АД, гр. Варна, чрез пълномощник юрисконсулт В. В., в качеството му на длъжник по изпълнително дело N 20247280400082 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, район на действие Окръжен съд Велико Търново, против действия на ЧСИ, изразяващи се в Постановление от 21.02.2024 г., с което е ПЧСИ е оставил без уважение молба на длъжника вх. № 3264/19.02.2024г. за намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и намаляване на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от съдебното решение да се изпрати служебно за прилагане 4 по изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5