Решение № 37 от 17.02.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. гр.Велинград, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210100758 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК

Образувано е по молба на С. Ф. Я., с ЕГН: ********** и Р. Я. Я., с ЕГН: ********** и двамата с адрес *******, срещу М. И. Я., с ЕГН: ********** и адрес: гр.*******, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 1/2 идеални части от двуетажна стопанска сграда - плевня от 90 кв.м, на паянтова селскостопанска постройка – дърварник, със застроена площ от 28 кв.м и паянтова селскостопанска постройка - дърварник от 23 кв.м., разположени в югозападната част на поземлен имот от 899 кв.м., за който е отреден УПИ V-415 /пет римско, тире, четири, едно, пет/от кв.46 /четири, шест/ по плана на гр. Сърница, област Пазарджишка, с административен адрес: пк.4633, гр. Сърница, ул.

Свобода № 21, област Пазарджишка, при съседи: УПИ XIV-416, улица, УПИ IV-413, УПИ XIII- 409 и УПИ VIII-404., на основание учредено право на строеж, наследство и давностно владение в продължение на повече от десет години считано от 2000 г..

С исковата молба се излага, че ищците са собственици на поземлен имот с площ от 899 кв. м., за който е отреден УПИ V-415 /пет римско, тире, четири, едно, пет /от кв.46 / четири, шест/, по плана на гр. Сърница, обл. Пазарджишка, с административен адрес: пк.

4633, *******, обл. Пазарджишка, при съседи: УПИ XIV-416, улица, УПИ IV-413, УПИ XIII409 и УПИ VI11-404, ведно с 1/2 идеални части от стопанска сграда /плевня/ със застроена площ от 88 к.м /осемдесет и осем/ и две дървени бараки /дърварници/, пристроени по късите и страни от дървени конструкции до три ограждащи стени от северозападната и югоизточната половина от 28 кв.м и 23 кв.м.. Сочи се, че ВКС с Решение № 55 от 08.10.2015 г., постановено по гр. д. № 3255/2014 г. признало за установено по отношение на първия ищец, че М. С. Я., ЕГН: ********** и А.С.Т. ЕГН: ********** са съсобственици на по 1/20 идеални части за всеки един от тях на описания поземлен имот, ведно с построената в имота жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа, със застроена площ от 88 кв. м. и разгърната застроена площ от 176 кв.м., като на основание чл.537, ал.2 ГПК отменил нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 1 от 07.01.2011 г., том I, peг. N 27, дело № 1/2011 г., по описа на нотариус Юлиан Комсалов, рег.№ 646 на Нотариалната камара с район на действие PC — Велинград, вписан акт № 6, т.1, вх.

1 рег.223 от 07.01.2011 г., дело № 5/2011 г., по описа на Служба вписвания при Районен съд Велинград, с който ищеца се легитимира като собственик на общо 1/10 идеална част от процесните УПИ и жилищна сграда. Излага се, че за ликвидиране на съсобствеността между тях завели гр.д.№ 7/2018 г. за делба, по което съдът във Велинград постановил решение № 267/27.10.2017 г. и изнесъл имота - застроен и не застроен на публична продан. Сочи се, че като единствени наддавачи по изпълнително дело № 47/2018 г пред ДСИ при PC Велинград с постановление за възлагане от 21.11.2018 г. Държавния съдебен изпълнител възложил целия имот на тях, а именно: дворно място застроено и не застроено с площ от 899 кв.м. представляващо УПИ V-415, в кв.46 по плана на гр.Сърница, ул.Свобода № 21, което постановление влезнало в сила на 05.12.2018 г. и въз основа на което станали изключителни собственици на целия имот, ведно с подобренията извършени в него. Твърди се, че М. С. Я., ЕГН: **********, който починал на 20.06.2020 г. се е снабдил с констативен нотариален акт по наследство и давностно владение- нотариален акт № 1, том.2, рег.№2735, дело №184/03.07.2018 г на нотариус рег.№650 за 1/2 ид.част от двуетажната стопанската постройка-плевня /близнак/, а два месеца след това докато е траяла публичната продан с нотариален акт за продажба № 118 от 17.09.2018 г. на нотариус рег.№ 650 е прехвърлил заедно със съпругата си Д. М. Я. на ответника М. И. Я. /негов внук/ притежаваната от него 1/2 идеална част от северозападната половина от плевнята, в която преди прехвърлянето последният до 2015 г. отглеждал животни на първия етаж и държал сеното си на втория етаж. Сочи се, че с нотариален акт за покупко- продажба № 187, по дело № 379/20.11.2023 г., на нотариус рег.№ 649 ответникът е закупил в същия имот от Д. М. Я. /преживялата съпруга на чичо ми М. С. Я./ и децата им, като негови наследници, наследената от него - 1/2 идеална част от плевнята и по 1/2 идеални части двата дърварника - от 23 кв.м и 28 кв.м., но като допълващо застояване тези дърварници не са самостоятелни обекти в имота, за тях няма издадено разрешение за строеж, състоят се от три стени и са прилепени към плевнята от двете и къси страни, а също така и че тези дърварници /дървени навеси/ не фигурират и в решението от 2015 г. на ВКС /което е вписано като титул за собственост в нотариалния акт за продажба от 20.11.2023 г., в което ищците са признати за собственици на земята на 18/20 ид. части, поради което няма как част от продавачите наследници на една от страните да имат права- по големи от 1/20 ид.части. Твърди се още, че при извършената публична продан тези второстепенни дъсчени навеси /дърварници/ станали тяхна собственост по силата на приращението, тъй като не са самостоятелни обекти. Излагат, че чичо им не е притежавал такава собственост към момента на смъртта си и не е констатиран за собственик на 1/2 идеална част от тези постройки /два дърварника/ по давност, поради което той не е оставил такова наследство, тъй като продал своята идеална част от плевнята заедно с леля им на ответника още през 2018 г. с на № 118 от 17.09.2018 г на нотариус рег.№ 650. Евентуално се позовават изрично и на оригинерно основание - изтекла кратка придобивна давност.

Ангажират доказателства. Претендират разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника оспорва исковата молба, като твърди, че изложеното в нея не отговаря на действителното фактическо положение. Сочи, че по силата на нотариален акт №118, том II, рег.№4152 по нотариално дело №295 от 17.09.2024 г. на нотариус Мария Рангелова, рег.№650, с район на действие районен съд Велинград, е придобил чрез покупко-продажба от дядо си М. С. Я. и баба си Д. М. Я., собствеността на западната половина от двуетажна стопанска сграда-плевня, цялата със застроена от 90 кв.м. по скица, а по документ за собственост с площ от 88,00кв.м., построена в поземления имот на ищците. Излага, че дърварниците не са обслужващи постройки и допълващо застрояване към жилищна сграда на ищците, а са прикрепени към плевнята, която от своя страна не е обслужваща или допълваща постройка към жилищната сграда, който въпрос е коментиран и в мотивите на Решение №45 от 01.04.2021 на ВКС, постановено по гр.д.№2151/2020 г. I-во гр.отд. и практиката на ВКС е категорична в тази насока. Сочи, че дърварниците от години са ползвани от дядо му, баща му и от него до 2022-2023г., когато ищците разбили катинара и изхвърлили вещите им, за което подали и жалба в полицията и Районна прокуратура Пазарджик-ТО Велинград. Твърди, че с нотариален акт №187, том II, рег. №4663 по нот. дело №379 от 20.11.2023 г. на нотариус Емил Чолев, рег. №649 но Нот.камара с район на 2 действие PC Велинград, наследниците на дядо му М. С. Я.: Д. М. Я., Р. М. Я., Н.М.А. и И. М.

Я. му прехвърлили тяхната 1/2 ид.част от процесните постройки, които не са били никога собственост на ищците, нито пък са били обект на делба. Възразява относно твърдението в исковата молба, че ищците са придобили процесиите постройки по силата на давностно владение и прави възражение за придобиване по давностно владение на процесните постройки, които са собственост на дядо му и са ползвани през годините от дядо му, баща му и от него. Ангажира доказателствата. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В тежест на ищците е да докажат в условията на пълно и главно доказване, правото си на собственост върху процесните недвижими имоти, придобито на посочените в исковата молба основания, а именно, че са упражнявали в продължение необходимия законоустановен срок непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го своят, считано от 2000 г.. Ответникът следва да докаже пълно и главно фактите, от които произтичат възраженията му.

С Протоколно определение № 739 от 05.12.2024 г. е обявено, че между страните следните права и обстоятелства се признават и не се нуждаят от доказване, че ищците са собственици на ½ от процесната плевня, двуетажна, на 90 кв.м..

От разпита на свидетелката К. Ф. Я., втора братовчедка на страните се установи, че живее в поземления имот, в който се намират процесните сгради от 60 г.. Твърди, че процесните дърварници са построени от нея и баща й- Ф. Я. през 1989 г.- 1990 г., като те ползвали и двата за съхранение на дърва през цялото време, като имало период, в който леля й К. ползвала единия дърварник и това било до 2010 г.. От разпита й става ясно, че ответникът М. не е ползвал процесните постройки за да складира дърва, а през 2010 г. поставил свои вещи в един от тях- гуми, казани и други, но бил предупреден от нея и брат йищецът, че тази постройка не е негова собственост, като въпреки това той продължил да я ползва, затова през 2019 г. му изнесли вещите от там, като затова ответниците викнали полиция. Свидетелката сочи, че само един от дърварниците се заключва и ключ за него има ищецът С., а другия който се ползва само от ищците не се заключва.

От разпита на свидетеля И. М. Я., първи братовчед на ищците и баща на ответника се установява, че преди една година ищците изхвърлили вещите на него и сина му от единия от дърварниците. Излага, че през 1973 г. дядо му започнал строежа, а в последствие баща му довършил плевнята и дърварниците, които са залепени от двете страни на нея и са оградени с три стени. Твърди, че от построяването им до 2022 г. баща му, той и впоследствие сина му ползвали процесния дърварник с площ от 28 кв.м., а другия с площ от 23 кв.м. се ползва от ищците със съгласието на баща му, който им дал да го ползват под наем, но без да му плащат пари. От разпита му става ясно, че докато баща му живял в имота ползвал дърварника по предназначение, но в последствие в процесната сграда държали авточасти, тъй като имали камион, багаж и железа, като от 1992 г. насам се ползвал за авточасти и като гараж за автомобил. От показанията му става ясно, че вратата на този дърварник се заключвала с катинар винаги, като ключ от него имали само те. Сочи, че този катинар бил отрязан от ищците, когато изхвърлили багажа, който съхранявали вътре в дърварника, за което поискали съдействие от полицията.

От разпита на свидетеля А.Н.С., втори братовчед със страните се установи, че в поземления имот е имало пожар, след който са построени процесните сгради. Твърди, че плевнята е с два входа, като едната част се ползвала от Ф. (баща на ищеца), а другата от М., като това било разпоредено от наследодателя Д. приживе. Сочи, че двата дърварника се ползвали единия от Ф., а другия от К., която била инвалид и затова бил направен единия от дърварниците. Излага, че малко след смъртта на К. през 2010 г., дърварника остава празен и не знае кой и дали го използва оттогава насам.

От разпита на свидетеля Р. М. Я., роднина със страните се установи, че плевнята е строена през 1973-1974 г., след настъпил пожар в имота. Сочи, че новопостроената плевня е 3 с два входа, като от всяка от страните й има по един дърварник. Излага, че плевнята се ползва за отглеждане на животни, а един от дърварниците се ползвал от М. Я. като гараж, където имало авточасти, лопати, инструменти и др.. Твърди, че той също е държал в процесния дърварник заедно с ответника свои вещи, които били изхвърлени от ищците преди около година, когато разбили поставения катинар на вратата.