Решение № 1301 от 18.11.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1301 гр. Велико Търново, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20204110102789 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - град София срещу ЮЛ. АС. ЮЛ.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 16.03.2017 година между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответникът е сключен Договор за потребителски паричен кредит CREX-14632446, съгласно който, заемодателят е предоставил на заемателя заем сумата в общ размер на 1 509.00 лева за закупуване на стока, като с подписване на договора заемателят се е съгласил сумата да бъде изплатена изцяло пряко на търговски партньор на заемодателя, с което той е изпълнил задължението си по договора. Посочва, че ответникът е поел задължение да върне горепосочената сума в срок до 05.09.2017 година на 6 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 251.50 лева, съгласно погасителен план, посочен в договора за кредит. Твърди, че на основание чл. 3 от условията по договора на длъжника е начислено обезщетение за забава от датата на забава – 06.07.2017 година до 12.03.2020 година в размер на 194.12 лева. Твърди, че на 13.12.2017 година е подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 година, по силата на което, кредитодателят му е цедирал вземанията си срещу ответника по процесния договор за кредит, ведно с всички привилегии, лихви и обезпечения. Посочва, че в качеството си на пълномощник на цедента е направил опит 1 да уведоми длъжника за извършената цесия в съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД, но изпратеното до него уведомително писмо от 18.12.2017 година се е върнало в цялост, като непотърсено. Развива съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия и с получаването на исковата молба и приложенията към нея.

Твърди, че за вземанията си, които са в общ размер на 948.12 лева, се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1480/2020г. на ВТРС, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на ЮЛ. АС. ЮЛ. , че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД град София сумата в размер на 754.00 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит CREX-14632446 от 16.03.2017 година за месечни погасителни вноски от 05.07.2017 година до 05.09.2017 година; сумата в размер на 194.12 лева - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 06.07.2017 година до 12.03.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.07.2020 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 539 за изпълнение на парично задължение от 10.07.2020 година по Ч.гр.д. № 1480/2020 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез назначения му по делото особен представител, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който последният оспорва изцяло дължимостта на посочените в исковата молба суми. Развива съображения, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията. Оспорва както истинността на договора, така и твърденията за предоставяне на процесната сума. Прави възражения за погасяване по давност на претендираните суми. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения заверен препис на Договор за потребителски паричен кредит CREX-14632446 от 16.03.2017 година /л. 5-7 от делото/ се установява, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД - град София и ответникът са сключили договор, по силата на който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 1 509.00 лева за финансиране на стоки – „секция Авалон“ на стойност 1 509.00 лева, като съгласно чл.

1 от Условията по него кредитополучателят се е съгласил предоставеният му кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор, което от своя страна представлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на търговеца от кредитополучателя и създава задължение за последния да заплати на 2 кредитора месечните погасителни вноски. Така кредитополучателят се е задължил да върне сумата, като общата стойност на договорените плащания по предоставения кредит е в размер на 1 509.00 лева и която сума страните са постигнали договорка да бъде платена на 6 броя месечни вноски, всяка в размер на 251.50 лева с падеж на първата – на 05.04.2017 година година и падеж на последната – на 05.09.2017 година.

Посоченият в договора Годишният процент на разходите е 0.00 %. В чл. 3 от Условията на договора страните са постигнали съгласие, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Съгласно чл. 6 от условията отношенията на кредитополучателя по този договор са независими от отношенията му с упълномощения търговски партньор по повод покупко-продажбата на стоката, посочен в групата „Финансирани стоки и услуги“ и не може да откаже плащане или да задържи плащане на суми по договора за кредит, поради обстоятелството, че в негова полза е възникнало право да развали договора за покупко-продажба и т.н. Освен това в графа „Удостоверявания“ от условията с подписа си кредитополучателят е декларирал, че е получил стоката, описана в група „Финансирани стоки и услуги“ и му е била продадена/предадена в добро функционално състояние.

По делото е приложено и заверено копие на Фактура № 0900001208 от 16.03.2017 година /л. 8/, издадена на името на ответника по делото за закупена секция на стойност 1 509.00 лева, в която е отразен начинът на плащане - лизинг.

От Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 година /л. 9-15 / се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД всички вземания, дължими на продавача от длъжници – физически лица, ведно с всички привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, които включват и които ще се определят в списък – Приложение № 1. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 3319 цедентът е потвърдил, че изброените в Приложение № 1 от 13.12.2017 година /л. 16-18/ са прехвърлени на цесионера. В представеното по делото заверено копие на извлечение от Приложение № 1 от 13.12.2017 година са посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя, датата на договора и остатъкът от него.

Приложени са и две пълномощни във връзка с цесията /л. 20-21/.

Ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента по договора за цесия /л.

22-23/ е изпратил до ответника уведомително писмо от 18.12.2017г. за извършеното прехвърляне на задълженията му по процесния договор за кредит, както и за общия размер на задължението му по него, включително начислената лихва за просрочие.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне, пратката е върната като непотърсена. Препис от уведомителното писмо и посочените по - горе пълномощни са 3 връчени на ответника, чрез назначения му по делото особен представител ведно със съобщението по чл. 131 ГПК.

От заключението на изготвената по делото съдебно-графическа експертиза /л.

132-137/ се установява, че подписите, положени за „клиент“ и „получател“ в представения Договор за потребителски паричен кредит CREX-14632446 от 16.03.2017 година са положени от ЮЛ. АС. ЮЛ., както и че подписът за “получател“ в представената Фактура № 0900001208 от 16.03.2017 година е положен от ЮЛ. АС.

ЮЛ..

Съгласно заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 119-125/ по Договор за потребителски паричен кредит CREX-14632446 от 16.03.2017 година има плащания в общ размер на 755 лева, като с постъпилите плащания са погасени първите три вноски и частично четвъртата, като непогасената главница по договора възлиза в размер на 754.00 лева. Размерът на лихвата за забава върху просрочената главница за периода от 06.07.2017 година до 12.03.2020 година върху установената сума от 754.00 лева е в размер на 205.47 лева, а начислената такава, съгласно предоставената от ищеца справка е в размер на 196.39 лева.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1480 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2020 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.07.2020 година е издадена Заповед № 539 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника ЮЛ. АС.

ЮЛ. за сумата в размер на 754.00 лв. - главница, представляваща задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14632446, сключен на 16.03.2017 година с "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД; сумата в размер на 194.12 лв. - обезщетение за забава за периода от 06.07.2017 година до 12.03.2020 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.07.2020 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо в размер на 75.00 лв., представляваща направени по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.

Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

4

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето на вземанията по кредита на ищеца с договор за цесия, за който ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.

В случая по делото кредитодателят по договора за потребителски кредит с ответника е прехвърлил на ищцовото дружество по реда на чл. 99 ЗЗД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 година и Приложение № 1 от 13.12.2017 година към него, в което цедираното право е индивидуализирано по обем и обхват, вземанията си по Договор за потребителски кредит 14632446, сключен на 16.03.2017, сключен със ЮЛ. АС. ЮЛ.. За да породи действие договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Изискването, въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД е длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето, но не и как да стане това, т.е. липсва забрана съобщението за цесията да бъде извършено от новия кредитор - цесионера въз снова на изрично пълномощно от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/. В случая по делото от приложените по делото доказателствата безспорно се установява, че ищецът е упълномощен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Действително липсват доказателства длъжникът да е уведомен за прехвърлянето на вземанията преди образуване на делото, тъй като видно от изпратеното до последния съобщение, същото се е върнало като непотърсено, но към исковата молба е приложено уведомителното писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от ищеца, както и заверено копие от посоченото по-горе пълномощно. Константа е практика на съдилищата, че с достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, 5 ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция ищецът е титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, сключен със ЮЛ. АС. ЮЛ.. Както бе посочено по-горе за уведомяването на длъжника законът не изисква спазването на особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до него. В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила, включително и чрез назначения на ответника особен представител по делото.