Определение № 546 от 27.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503265 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на Л. Д. Ч.,ЕГН-********** чрез пълномощника адв.П.Г. против определение № 1219/14.10.25г.,постановено по гр.д.№ 1412/25г.по описа на РС-Карлово,1-ви гр.с.,с което е прекратено производството по делото поради недопустимост.

Жалбоподателката намира определението за неправилно и противоречащо на практиката на СЕС и на ВКС по изложени в частната жалба съображения.Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба- „*******“ООД,**********,гр.София е изразил становище за неоснователност на същата по подробно изложени в писмен отговор съображения и иска потвърждаване на атакуваното определение

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени от страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск от Л. Д. Ч. против „*******“ООД за установяване недействителността на сключения между тях договор за потребителски кредит № 323227/05.06.19г.на осн.чл.22 от ЗПК поради нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и при условията на евентуалност-за установяване и прогласяване 1 нищожността на разпоредбите на чл.5 във вр.с чл.8 от договора като неравноправни клаузи по см.на чл.143 от ЗЗП.

За вземанията по цитирания ДПК № 323227/05.06.19г. е издадена заповед за изпълнение № 88/02.02.21г.по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 159/21г.описа на КРС,спрямо която заповед ищцата не е подала възражение по чл.414 от ГПК и същата е влязла в сила на 12.03.21г.Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист № 106/23.03.21г.

Районният съд е прекратил производството по предявените от Л. Д. Ч. искове с мотив,че след влизането на заповедта за изпълнение в сила длъжникът може да инициира нов процес,в който да оспори вземането само в изрично и изчерпателно предвидени в закона хипотези (иск по чл.439 от ГПК или иск по чл.424 от ГПК),каквито не били налице в случая.По отношение на всички останали факти и обстоятелства,необхванати от посочените изключения,влязлата в сила заповед за изпълнение имала преклудиращо действие и те не можело да се навеждат по-късно по исков ред.

Ищцата-жалбоподателка в настоящото производство обаче се позовава на решение на Съдът на ЕС (СЕС) по дело С-379/21г.,според което националните съдилища са длъжни да преразглеждат влезли в сила заповеди,ако съдията,издал изпълнителния лист,не е направил проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора с длъжника и това не е изрично записано в мотивите му да уважи претенцията.Поддържа,че заповедният съд не е направил такава проверка за наличие на неравноправни клаузи при издаване на заповедта.

Действително способите за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение са предвидени последователно и изчерпателно в глава X. от ГПК и това са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските,жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение и възражение по чл.423 от ГПК.С изтичането на срока за възражение на длъжника, предвиден в разпоредбата на чл.414,ал.2 от ГПК, издадената заповед за изпълнение влиза в сила. С изтичането на срока за възражение и на сроковете по чл.424 о т ГПК (хипотези на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства),се получава ефект,аналогичен на силата на пресъдено нещо.

Длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу съществуването на дълга по исков ред,тъй като те са се преклудирали.Извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита.Пропускането им води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното производство.

КРС правилно е отбелязал,че в конкретния случай не са налице нито хипотезата на чл.424 от ГПК- ако искът е основан на съществували преди влизането в сила обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, ако искът е предявен в 3-месечен срок от деня,в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство,нито хипотезата на чл.439 от ГПК - ако искът е 2 основан на правопогасяващи или правоотричащи факти,настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Действително в издадената заповед за изпълнение не е направена проверка и не е коментирано в мотивите наличието или не на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.Жалбоподателят обаче неправилно тълкува Определение на СЕС по дело С-379/21г.С цитираното определение е прието,че съдът,сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,когато длъжникът е потребител и не участва в производството до издаването на заповедта,е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит,като в подобна хипотеза заповедният съд разполага с възможността да отхвърли частично това заявление,но при определени условия.Прието е също,че не се допуска съдът,който следва да се произнесе по дело,върнато от висшестоящ съд,да бъде обвързан от изводите и указанията на висшестоящия съд,когато въз основа на тълкуването,което е поискал от Съда,намира,че тези изводи и указания не отчитат правните последици,свързани с неравноправния характер на клауза от договор за потребителски кредит.От изложеното в определението е видно,че то касае заповедното производство,съответно правомощията на заповедния съд,както и възможностите,с които разполага този съд в случаите,когато делото му е върнато от висшестоящ съд в рамките на същото производство.

Безспорно в настоящия случай заповедния съд неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.3 от ГПК е издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,без да се поизнесе за евентуалното наличие на неравноправни клаузи в ДПК,но длъжникът е разполагал с възможността да се защити срещу заповедта именно като подаде възражение по чл.414 от ГПК,в който случай заявителят ще бъде този,който следва да предяви иск по чл.422 от ГПК и в това исково производство длъжникът би могъл да изложи възраженията си за нищожност на договора,евентуално за отделни негови каузи като неравноправни.Следователно правата на длъжника не се нарушават поради факта,че заповедният съд не се е произнесъл служебно по неравноправност на клаузи от договора,каквото е задължението му по силата на цитирания чл.411,ал.2,т.3 от ГПК,тъй като същият разполага с предвидената защита по чл.414 от ГПК.Жалбоподателката сама се е отказала от тази защита,като не е подала в срок възражение против заповедта,(заповедта е връчена при отказ на Ч. да я получи).Така е преклудирана и възможността да се позовава на недействителност на договора поради противоречие с разпоредбите на ЗПК извън предвидените в закона хипотези по чл.439 и чл.424 от ГПК.След влизане в сила на заповедта по чл.410 от ГПК,същата има стабилитет.Пропускането на посочените по-горе способи за защита от страна на длъжника води до неблагоприятни за него последици,но това не дава основание същият да търси защита чрез друг иск извън предвидените,което произтича от целите и предназначението на заповедното производство.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира за правилен изводът на първостепенния съд за недопустимост на предявения иск.Подадената частна жалба се явява неоснователна,а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено.

3

Разноски не са претендирани от страните и не се присъждат.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1219/14.10.25г.,постановено по гр.д.№ 1412/25г.по описа на РС-Карлово,1-ви гр.с.,с което е прекратено производството по делото поради недопустимост.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503265 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на Л. Д. Ч.,ЕГН-********** чрез пълномощника адв.П.Г. против определение № 1219/14.10.25г.,постановено по гр.д.№ 1412/25г.по описа на РС-Карлово,1-ви гр.с.,с което е прекратено производството по делото поради недопустимост.

Жалбоподателката намира определението за неправилно и противоречащо на практиката на СЕС и на ВКС по изложени в частната жалба съображения.Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба- „*******“ООД,**********,гр.София е изразил становище за неоснователност на същата по подробно изложени в писмен отговор съображения и иска потвърждаване на атакуваното определение

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени от страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск от Л. Д. Ч. против „*******“ООД за установяване недействителността на сключения между тях договор за потребителски кредит № 323227/05.06.19г.на осн.чл.22 от ЗПК поради нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и при условията на евентуалност-за установяване и прогласяване 1 нищожността на разпоредбите на чл.5 във вр.с чл.8 от договора като неравноправни клаузи по см.на чл.143 от ЗЗП.

За вземанията по цитирания ДПК № 323227/05.06.19г. е издадена заповед за изпълнение № 88/02.02.21г.по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 159/21г.описа на КРС,спрямо която заповед ищцата не е подала възражение по чл.414 от ГПК и същата е влязла в сила на 12.03.21г.Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист № 106/23.03.21г.

Районният съд е прекратил производството по предявените от Л. Д. Ч. искове с мотив,че след влизането на заповедта за изпълнение в сила длъжникът може да инициира нов процес,в който да оспори вземането само в изрично и изчерпателно предвидени в закона хипотези (иск по чл.439 от ГПК или иск по чл.424 от ГПК),каквито не били налице в случая.По отношение на всички останали факти и обстоятелства,необхванати от посочените изключения,влязлата в сила заповед за изпълнение имала преклудиращо действие и те не можело да се навеждат по-късно по исков ред.

Ищцата-жалбоподателка в настоящото производство обаче се позовава на решение на Съдът на ЕС (СЕС) по дело С-379/21г.,според което националните съдилища са длъжни да преразглеждат влезли в сила заповеди,ако съдията,издал изпълнителния лист,не е направил проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора с длъжника и това не е изрично записано в мотивите му да уважи претенцията.Поддържа,че заповедният съд не е направил такава проверка за наличие на неравноправни клаузи при издаване на заповедта.

Действително способите за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение са предвидени последователно и изчерпателно в глава X. от ГПК и това са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските,жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение и възражение по чл.423 от ГПК.С изтичането на срока за възражение на длъжника, предвиден в разпоредбата на чл.414,ал.2 от ГПК, издадената заповед за изпълнение влиза в сила. С изтичането на срока за възражение и на сроковете по чл.424 о т ГПК (хипотези на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства),се получава ефект,аналогичен на силата на пресъдено нещо.