Решение № 717 от 29.08.2025, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Шумен, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20243630102560 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове по чл.109 от ЗС, чл.124, ал.1 от ГПК- отрицателен установителен иск и по чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД.

Подадена е искова молба от “**** ” ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *** срещу „ ***Н” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.****, с ЕИК ****, в която посочва, че ищцовото дружество считано от 21.05.2014г. е собственик на Кариера за строителни материали „****“, представляваща ПИ № 000058 по КВС, с идентификатор № *** на КККР на с.****, община Каспичан, област Шумен, неурбанизирана територия, местност „***“, с площ от 96.789 дка., заедно с построените в него сгради.

В така описания имот съществува изградена вътрешноводоснабдителна мрежа с водомерна шахта, намираща се на границата на ПИ, в която се е намирал водомерът, който е отчитал потребената вода.

През 2021г. от страна на служители на ответника водомерът е демонтиран и е поставен в шахта на Помпена станция на ответника, която се намира на повече от 300м. от границата на имота на ищеца.

До този момент средно месечното потребление на вода на кариерата е било между 50-150кубика вода на месец.

След преместването на водомера от страна на ответника в рамките на три години и понастоящем на ищеца са начислявани и продължават да бъдат начислявани количества вода в пъти повече от обичайното потребление на фирмата.

1

Твърди, че по издадени фактури, подробно описани в исковата молба са заплатени различни суми, които ищецът не дължи.

Между двете дружества са водени устни разговори с цел извършване на действия за установяване това многократно завишено количество вода, което ВиК оператора е фактурирал за посочените периоди, но не се е стигнало до адекватно разрешаване на казуса.

Включително и писмено е поискано връщането на водомера обратно във водомерната шахта на ищеца, но това не е сторено.

Поради всичко изложено моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено че „****“ ООД не дължи на „***“ ООД общо сумата от 15 112.27лв., представляваща паричната стойност на количеството вода, което ищцовото дружеството не е потребило по фактури №№1000291666/31.01.2022 г., 1000293402/28.02.2022 г., 1000295112/31.03.2022 г., 1000304001/31.08.2022 г., 1000331262/30.11.2023 г., 100033062/28.12.2023 г., 1000334816/31.01.2024 г., 1000336594/29.02.2024 г., 1000338306/29.03.2024 г., 1000340203/30.04.2024 г., 1000342035/31.05.2024 г., 1000343901/28.06.2024 г.

Ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8070.57 лв., представляваща недължимо платена главница в размер на 6746.76 лв.

/шест хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ за количество вода, което ищецът не е ползвал, по фактури с №№1000291666/31.01.2022 г.,

1000293402/28.02.2022 г.,

1000295112/31.03.2022 г., 1000304001/31.08.2022 г., 1000331262/30.11.2023 г., 100033062/28.12.2023 г., 1000334816/31.01.2024 г. и 1323.81лв. /хиляда триста двадесет и три лева и осемдесет и една стотинки/ - законна лихва.

Ответникът да бъде задължен да преустанови държането на водомера, който отчита потребената от „****“ ООД вода от точката на водовземане при ПС „****“ и да го постави на старото му място - на границата на ПИ № 000058 по КВС, с идентификатор № *** на КККР на с.****, община Каспичан, област Шумен, неурбанизирана територия, местност „Долен екинлик“, с площ от 96.789 дка.

Претендира разноски.

В хода на делото ищецът поддържа предявените искове.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който оспорва исковете.

Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС, т.нар. негаторен иск е иск за собственост, с него законът дава възможност на собственика да се защити от всяко неоснователно действие, бездействие или състояние, което му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост.

В настоящият случай ищецът твърди, а това е се доказва и от събраните по делото доказателства, че е собственик на Кариера за строителни материали „****“, представляваща ПИ № 000058 по КВС, с идентификатор № *** на КККР на с.****, община Каспичан, област Шумен, неурбанизирана територия, местност „***“. Заявява, че на границата на неговия имот има водомерна шахта, в която е имало монтиран водомер. През 2021г. от страна на служители на ответника водомерът е демонтиран и е 2 поставен в шахта на Помпена станция на ответника, която се намира на повече от 300м. от границата на имота на ищеца. Претенцията му по чл.109 от ЗС се изразява в искане за връщане на водомера на старото място, т.к. след преместването му потребената вода нараснала значително по количество.

Съпоставяйки същността и целта и на негаторния иск по чл.109 от ЗС и заявените обстоятелства, въз основа на които се претендира съдебна намеса, съдът намира, че претенцията се явява неоснователна.

Дори и да се приеме, че твърдяното действие – преместване на водомера се явява такова, смущаващо правото на собственост, съдът намира, че по делото не е доказано с категоричност, че такова действие е извършено от ответника. От събраните по делото доказателства, включително и приобщеното досъдебно производство №189/2022 г. на ОД на МВР – Шумен, съдът намира, че всъщност водомерът винаги се е намирал в шахтата на ПС ****. За разлика от настоящия момент обаче, към минал момент представители на ищеца са имали безпрепятствен достъп до помпената станция, респективно до водомерната шахта. Това се е променило впоследствие, като съобразно твърденията на ответника и писмените доказателства по делото, които потвърждават тези твърдения, поради неправомерна намеса върху измервателното устройство. Било е установено, че водомерът е „обърнат“, в резултат на което не отчита правилно потребеното количество вода.

Поради посоченото съдът намира, че претенцията се явява неоснователна, защото: На първо място, дори и да се приеме, че е било налице преместване на водомера съобразно твърденията на ищеца от водомерната шахта, находяща се в близост до неговия имот, във водомерна шахта на Помпена станция ****, това действие не създава смущения при упражняване на правото на собственост. Освен това съдът намира, че всъщност по делото не се доказа с категоричност, че е извършена промяна в местонахождението на водомера.

Относно претенциите с правно основание чл. 124, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:

С иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК заявен като отрицателен установителен иск ищецът моли да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 15112.27 лв. по подробно описани в исковата молба фактури, а с иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, претендира да му бъде върната сума от 8070.57 лв. – недължимо платена главница, от която 6746.76 лв. за количество вода, което ищецът не е използвал и 1323.81 лв. – законна лихва върху посочената главница.

Съдът намира, заявените искове за неоснователни. Претенциите на ищеца за недължимост на посочените по-горе суми, респ. връщането на платените е обосновано с твърдението, че неправомерно е преместен водомерът, в резултат на което е налице „надписване“ на количествата вода, поради теч по водопроводното отклонение, както и поради излив на вода в корито, към което има гравитачна чешма.

От посоченото е видно, че по същество не се оспорва отчитането по водомера, а се твърди, че тази вода не е достигнала и не е ползвана от ищеца.

Фактът, че съдът приема, че водомерът не е преместван, а единствено е 3 ограничен достъпът до него, размества и доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти. По общо правило, когато потребителят оспорва правилното отчитане на водомера, ответното дружество следва да докаже, че е налице реално потребление, съответстващо на показанията на водомера. Тъй като в случая тези обстоятелства не се оспорват, а именно, не се твърди, съответно не се и доказва, че водомерът отчита неправилно, в тежест на ищеца е да докаже, че не е изразходвано количеството вода, отчетено от изправния водомер, което според съда не е сторено.

Тъй като претенцията за връщане на суми е по фактури, съвпадащи с тези, за които се претендира недължимост, а съдът приема за неоснователен отрицателния установителен иск, такъв се явява и осъдителният по чл. 55, ал.

1 предл. 1 от ЗЗД за главницата и лихва.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “**** ” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *** срещу „ ****” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен 9700, пл.“Войн“ 1, с ЕИК ****, иск по чл. 109 от ЗС за задължаване на ответника да преустанови държането на водомера, който отчита потребената от “****“ ООД вода от точката на водовземане при ПС – **** и да го постави на старото му място – границата на ПИ №000058 по КВС , с идентификатор №*** по КККР на с. ****, общ. Каспичан, обл.

Шумен, неурбанизирана територия, местност „***“, собствен на ищеца.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че “**** ” ООД, с ЕИК *****, не дължи на „ ****” ООД, ЕИК ****, сума в размер на 15112.27 (петнадесет хиляди сто и дванадесет лева и двадесет и седем стотинки)лв. по фактури №№1000291666/31.01.2022 г., 1000293402/28.02.2022 г., 1000295112/31.03.2022 г., 1000304001/31.08.2022 г., 1000331262/30.11.2023 г., 100033062/28.12.2023 г., 1000334816/31.01.2024 г., 1000336594/29.02.2024 г., 1000338306/29.03.2024 г., 1000340203/30.04.2024 г., 1000342035/31.05.2024 г., 1000343901/28.06.2024 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “**** ” ООД, ЕИК *****, за осъждане н а „ ****” ООД, с ЕИК **** да му заплати сума в общ размер на 8070.57 (осем хиляди и седемдесет лева и петдесет и седем стотинки) лв. от която – главница, в размер на 6746.76 лв. и законна лихва върху главницата в размер на 1323.81 лв., платени по фактури с №№1000291666/31.01.2022 г.,

1000293402/28.02.2022 г., 1000295112/31.03.2022 г., 1000304001/31.08.2022 г., 1000331262/30.11.2023 г., 100033062/28.12.2023 г., 1000334816/31.01.2024 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните, пред Окръжен съд-Шумен.

4

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5