Решение № 812 от 29.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Бургас, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100501315 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 260351/ 26.05.2021г. по описа на РСМалко Търново, подадена от адв. Галина Павлова като пълномощник на Ж. Т. К. и С. К. К., двамата от *** против Решение № 260011 от 26.04.2021г., постановено по гр.д.№ 148/2020 г. по описа на Районен съд Малко Търново.

С него са отхвърлени предявените от въззивниците против Г. Н. М. от ***, искове за обявяване на нищожност на нотариален акт №158, т.II, рег.№467 дело №351/11.08.2014г. на Тихомир Костов- съдия по вписванията при Малкотърновския районен съд и сделката обективирана в него, с която ищцата е продала на ответницата дворно място в ***, представляващо 560/650 кв.м. ид.ч. от УПИ VII-184 в кв.10 по плана на селото, целият с площ 650 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м. за сумата 4310 лв. на следните основания: 1/ поради противоречие със закона, изразяващо се в наличие на уговорка за обратно изкупуване; 2/ поради заобикаляне на закона, тъй като продажбата била сключена с цел да се предотврати изнасянето на имота на публична продан; 3/ поради противоречие с добрите нрави, 4/ поради това, че действителната продажна цена на имота надвишава десетократно посочената в нотариалния акт; 5/ поради липса на предмет.

С решението са отхвърлени и следните искове- за унищожаване на договора поради грешка в предмета, както и за установяване между страните, че ищците са собственици по 1 давност на процесните недвижими имоти.

С оглед изхода на делото ищците са осъдени да заплатят на ответницата разноските по делото.

Ищците- сега въззивници, са обжалвали решението изцяло. Твърдят, че същото е неправилно, по съображения, че е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Считат, че при постановяване на решението съдът е извел погрешни правни изводи, които не са основани на цялостен и подробен анализ на доказателствения материал- поотделно и съвкупно. Доказателствата били тълкувани превратно и едностранно- в полза на ответната страна, а важни обстоятелства, на които се позовали ищците били пренебрегнати или изтълкувани погрешно. В нарушение на процесуалния закон не били допуснати доказателства, от значение за опровергаване доказателствата на ответната страна, които били приети в нарушение на процесуалните правила, тъй като били преклудирани. Не била съобразена и задължителната за съдилищата съдебна практика на ВКС, а цитираната от съда била неотносима към процесния спор. Моли решението да бъде отменено- а исковете уважени.

Конкретните съображения са следните:

1/ Във връзка с иска за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави се сочи, че решението е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви по изложените аргументи за взаимоотношенията между страните, както и поради противоречие с практиката на ВКС.

Неправилни били изводите на съда за липса на съществено несъответствие между продажната цена и пазарната цена на имота, като цитираната от съда съдебна практика касаела случаи, които не са идентични с процесния. Сочат за относима практиката, съдържаща се в решението по гр.д.№1208/2009г. на ВКС , трето г.о., както и решението по гр.д.№753/1999г. на ВКС, пето г.о. Необосновани били и изводите на съда, че не е налице съществена нееквивалентност на престациите поради това, че с него се целяло единствено и само имота да не бъде изнесен на публична продан, поради което определената от вещото лице цена нямало как да бъде заплатена от ответницата. Допуснато било смесване на две понятия, които следвало да бъдат съобразени при тълкуване на доказателствения материалналичието на съществена нееквивалентност на престациите и дали при заплащането на конкретната цена се преследва забранена от закона цел, в който случай имало основание да се приеме, че са нарушени добрите нрави. В случая налице били и двата критериядействителната цена на имота надвишавала 18 пъти продажната, а страните целели постигането на забранена от закона цел- в нарушение на чл.133 ЗЗД било осуетено удовлетворяването на взискателя чрез осребряването на имота. Молят да бъде съобразено разрешението, дадено по гр.д.№485/2011г. на ВКС. Изведен е извод, че въпреки, че целта на сделката била осуетяване на принудително изпълнение, от това не следвало правото на приобретателката да получи правото на собственост върху имота на цена, осемнадесет пъти по-ниска от пазарната. В допълнение се сочи, че по делото било доказано, че отвеницата е злоупотребила с доверието на ищцата- майката на мъжа, с когото живяла на семейни начала, която й се предоверила, като й прехвърлила имота, вместо на сина си, не само с цел 2 да го запази от изнасяне на публична продан, но и с уговорката след отпадане на задълженията по изпълнителното дело /около 60000 лв./, да го получи обратно.

Разпоредителното действие злепоставяло интересите на ищцата, която със съпруга си направила голямо преустройство на къщата, а в нотариалният акт фигурирала само застроената площ от 65 кв.м., в нарушение на чл.26, ал.2 ЗЗД. Безспорно било, че полза от сделката извличала само ответницата, поради което следвало да бъде обявена за нищожна като сключена в противоречие с добрите нрави.

2/ Във връзка с иска за нищожност на сделката по чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.209 ЗЗД са изложени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в превратно тълкуване на доказателствата, които не били съобразени в тяхната съвкупност, а едностранчиво, като важни обстоятелства, на които се позовали ищците не били съобразени от съда. Така той достигнал до неправилния извод, че не е доказана уговорката за обратно изкупуване, тъй като искът бил заведен шест години след сключването на сделката.

Необосновано не била дадена вяра на показанията на св.К.. Развити са съображения, че същите следва да бъдат кредитирани понеже са логични и последователни, подкрепят се от другите доказателства по делото, липсват доказателства, които да ги опровергават.

Аргумент в подкрепа на неговите показания били писмените доказателства, че сградата не е била със застроена площ от 65 кв.м. при сключването на договора, а претърпяла значително разширение още през 2006г., което означавало, че целта на сделката била след прекратяване на изпълнителното дело ответницата да им върне обратно собствеността, която уговорка тя не спазила. Молят да бъде съобразено разрешението, възприето в решението по гр.д.

№4243/18г. на ВКС, второ г.о., както и мотивите по в.гр.д.№2467/2013г. на БОС и по гр.д.

№1519/2016г. на РС- Ловеч. В заключение се сочи, че след съвкупната преценка на гласните и писмените доказателства се установявало, че е налице уговорка за обратно изкупуване на имота по повод целта на сключването на договора- да се избегне принудителното изпълнение върху него.

3/ Във връзка с иска по чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.135 ЗЗД са изложени оплаквания, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, понеже тълкувал неправилно фактите по спора, както и правните норми, а липсата на достатъчно мотиви следвало да се приравни на пълна липса на мотиви- основание за отмяна на решението.

Неправилно съдът приел, че вземането не предхожда увреждащото действие на длъжника.

Същевременно, в констатациите си по иска по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД съдът приел, че изпълнителното дело било образувано през 2010г., а първата молба на взискателя за опис, възбрана и публична продан на имота били от 2011г., докато увреждащото действие на длъжника било от 11.08.2014г., когато била сключена сделката, след което имало депозирана нова молба от кредитора за предприемането на същите принудителни действия спрямо имота. Затова въззивниците считат, че е налице противоречие в мотивите на съда.

Намират, че е налице основание да поискат обяваване нищожността на сделката и съобразно чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД. След като ищцата съзнателно заобиколила чл.135 ЗЗД, това не означавало, че не може да черпи права от нарушението на закона. За доказване на заявеното правно основание било необходимо установяването на субективният елемент- знанието на 3 двете страни по сделката, което било налице, тъй като с позволен от закона договор се целяло да се постигне забранен от закона резултат- осуетяване на принудителното изпълнение в нарушение на чл.133 ЗЗД. Ето защо намират иска по чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД за доказан.

4/ Във връзка с иска по чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД са изложени оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че съдът не е анализирал и не изложил мотиви за относимите към тази част на спора аргументи и доказателства. Вместо това, едностранно съдът се позовал избирателно само на едно вероятно доказателство в интерес на ответната страна. Заявяват, че към датата на сделката в процесното дворно място нямало самостоятелен обект двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 65 кв.м., поради реализирано още през 2005- 2006г. преустройство от страна на ищците. Това обстоятелство се установявало от двете експертизи, както и от показанията на св.К. и П., както и от протокола от с.з. на 11.07.2013г. по гр.д.№29/13г. на РС- Малко Търново, съгласно които РЗП на сградата била 224 кв.м., а в имота имало и едноетажна сграда- лятна кухня със застроена площ 36,50 кв.м. Сградата с площ от 65 кв.м. не съществувала, тъй като била съборена до основи и имало новопостроена и значително разширена сграда, а същевременно не можело да бъде обособена постройка, идентична с прехвърлената. Моли да бъдат приложени разрешенията, дадени с ТР №3/2016 по т.д.№3/2014 на ОСГТК на ВКС и решението по гр.д.№4017/2008г. на ВКС, второ г.о., по което спорът бил идентичен с процесния. Заявяват, че страните не били постигнали съгласие за прехвърляне на съществуващите към момента на сделката сгради, което било видно от нотариалния акт.

5/ Във връзка с иска по чл.27 вр. чл.28 ЗЗД са изложени оплаквания за липса на мотиви, поради това, че фактическите изводи на съда не съответстват на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, което представлява съществено процесуално нарушение. От доказателствата се установявало, че ищцата е допуснала грешка в предмета на сделката, което се доказало във връзка с оспорването на сделката поради липса на предмет.

Немотивирани били изводите на съда за липса на правен интерес за установяване на този порок, тъй като ищцата желаела това с оглед приключването на изпълнителното дело.

Доказало се несъзнавано несъответствие между представата на на сключващото договора лице- ответницата, с обстоятелствата, имащи значение при формиране на волята й за сключване надоговора относно неговия предмет по отношение на сградата, което несъответствие се отнасяло до съществени качества на сградата- раззмери, осъществено значително преустройство, което се отразявало съществено на цената на сградата. Според задължителната съдебна практика било необходимо не прехвърлителят, а приобретателят да придобие погрешни представи за предмета при това основание. Цитирано е в тази връзка решение по гр.д.№472/10г. на ВКС, IV г.о., както по гр.д.№563/2008г. на ВКС , второ г.о. В случая имало грешка в предмета, понеже като след като се запознала с представените документи за сделката, в които била отразена площта от 65 кв.м. и знаела, че такава сграда в дворното място не съществува, ответницата сключила сделката, преценявайки погрешно тези факти и обстоятелства.

В заключение се сочи, че достатъчно доказателство за взаимоотношенията между 4 страните и действителната им воля- ответницата да придобие формално собствеността и след прекратяване на изпълнителното дело да я върне на ищците, било обстоятелството, че ответницата не е влизала в процесния имот и не е извършвала никакви СМР нито лично, нито чрез другиго. Имотът бил влядан само от ищците, които единствени имали ключове за него, за разлика от ответницата. Молят да бъдат кредитирани показанията на св.К., че владението на имота никога не е било предавано на ответницата, както и да се съобрази, че задълженията на имота били заплащани само от ищците, а така също и показанията на св.П., че не е виждал ответницата в имота, а само ищците го посещавали събота и неделя, както и че къщата била модернизирана през 2005-2007г. Показанията на св.М., който е брат на ответницата не следвало да бъдат кредитирани, тъй като били недостоверни и срещу него било образувано досъдебно производство по чл.290 НК с №4236/15.04.2021г. на РП- Бургас, ТО Малко Търново.