Решение № 86 от 02.05.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Петрич, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ХАНТОВА при участието на секретаря Десислава Домусчиева като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно наказателно дело № 20231230200352 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Ж. Л., ЕГН **********, от гр. Петрич, ул. „Б.М.“ № *, против Наказателно постановление № 23-0314-000213/18.04.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР – Благоевград, РУ Петрич.

В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, изнесеното в него не отговаря на истината. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, навежда допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган – Началник РУ към ОДМВР – Благоевград, РУ Петрич, редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано искане за потвърждаването му.

Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Петрич, не изпраща представител и не взема становище по делото.

1

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени съдебни заседания на 07.11.2023 г., 23.01.2024 г., 05.03.2024 г. и на 16.04. 2024 г. Разпитани са свидетелите К. З. З. и Б. А. Р..

Съдът, след като съобрази доводите на страните, доказателствен материал и закона, установи следното: събраният по делото

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по настоящото дело е ангажирана за това, че на 03.04.2023 г. в 11:30 часа в гр. Петрич по улица „Солунска“ в посока от Магазин „Рай“ към гробищен парк в района на кръстовището, образувано от ул.

„Солунска“ и ул. „Христо Чернопеев“, управлява лек автомобил марка „М. ЦЛС 500 4 М.“, с рег. № ****, собственост на Е.О. Л.а от гр. Петрич. След извършена справка с ОДЧ, се установило, че управлява МПС след като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред, с което виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

За посоченото, на 03.04.2023г., свидетелят К. З. З., в присъствието на свидетеля Б. А. Р., съставил АУАН Серия АД № 103239 против Д. Ж. Л., в който отразил горната фактическа обстановка. Актът е предявен на жалбоподателя, като същият го е разписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт, на 18.04.2023 г. Началникът на РУ към ОДМВР – Благоевград, РУ Петрич издал обжалваното НП № 23-0314-000213/18.04.2023 г., в което възпроизвел идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка и за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1 от същия закон, наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Д. Ж. Л. на 28.04.2023 г., в законоустановения срок – 04.05.2023 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В съдебно заседание са разпитани полицейските служители актосъставителят К. З. З. и свидетелят по акта Б. А. Р..

Свидетелят А. Р. установява, че са спрели за проверка жалбоподателят със звуков и светлинен сигнал и извикали колеги от РУ-Петрич, за да констатират извършеното нарушение. От изслушания в съдебно заседание свидетел К. З. се установява, че на въпросната дата е извикан за съдействие от екип на жандармерия, които работели на територията на РУ-Петрич, за да окажат съдействие за водач на лек автомобил марка „М.“ с рег. № ****, който са спрели за проверка. Установено било, че водачът е Д. Ж. Л., който управлявал МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Установяването на това обстоятелство, е било извършено чрез работна станция за отдалечен достъп – таблет.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна 2 следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Относно основателността на жалбата:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон.

Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е съставен от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор при ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, а НП е издадено от компетентен АНО –Началник РУ към ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.21 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.40, чл.42, чл.43, чл.57 и чл.58 ЗАНН.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП на самостоятелно основание.

В настоящия казус административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. Ж. Л. е ангажирана за това, че на 03.04.2023 г. в 11:30 часа в гр. Петрич по улица „Солунска“ в посока от Магазин „Рай“ към гробищен парк в района на кръстовището, образувано от ул.

„Солунска“ и ул. „Христо Чернопеев“, управлява лек автомобил марка „М. ЦЛС 500 4 М.“, с рег. № ****, собственост на Е.О. Л.а от гр. Петрич. След извършена справка с ОДЧ, се 3 установило, че управлява МПС след като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред, с което виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

При издаването на наказателното постановление е допуснато нарушение, по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В наказателното постановление липсват ангажирани фактически твърдения във връзка с обстоятелството въз основа на какъв акт жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС, а единствено е възпроизведен законовия текст на административното нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, без да бъдат изложени конкретните факти, които наказващия орган е субсумирал под състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Това е накърнило правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, същото да бъде запознато въз основа на какъв акт е прието, че е лишен от право да управлява МПС.

По приложението на материалния закон, съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка, напълно се опровергава, приетото за установено от страна на наказващия орган, че на посочените в НП дата и час жалбоподателят е управлявал МПС, след като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В настоящия случай от събраните в хода на съдебното следствие доказателства – ЗПАМ № 200/26.03.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, се установи, че на инкриминираната дата – дата на нарушението - 03.04.2023 г. цитираната ЗПАМ не е влязла в законна сила. Същата е влязла в сила на 10.04.2023 г. /виж писмо на РУ на МВР – Петрич, на стр. 125 от делото/.

Санкционната норма в чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „Глоба“ за всяко лице, което управлява моторно превозно средство, след като е лишено от това право по съдебен или административен ред. От обективна страна съставомерното поведение се изразява в управление на МПС в момент, в който управляващият е бил лишен от това право по административен или съдебен ред. От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установи, че това условие по отношение на жалбоподателя не е налице. Действително, към момента на проверката спрямо жалбоподателя е била наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 мецеца и му е отнето СУМПС. Но заповед за налагане на ПАМ №200/26.03.2023 г. (лист 126 от делото) е влязла в сила на 10.04.2023 година. Това обстоятелство води до извод за несъставомерност на деянието по повдигнатото административно обвинение. Субективната страна на нарушението изисква в съзнанието на 4 нарушителя да са налични представи за това, че управлява МПС, както и че прави това в момент, в който по административен или съдебен ред е лишен от право да управлява МПС.

Дори и да се приеме че е налице субективната страна на нарушението, тъй като ЗПАМ е сведена до знанието на жалбоподателя, и СУМП е иззето, то обективния елемент, както спомена по-горе съдът, не е налице. Доказателствата по делото сочат, че на посочените в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят е управлявал МПС и това управление е станало в момент, в който същият обективно не е бил лишен от това право с влязло в сила ЗПАМ.

Решаващо значение относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление има преценката на доказателствените средства, установяващи управляване на автомобила от жалбоподателя на посочените дата и час и на посоченото място, след като е лишен от това право по административен ред. Наказващият орган не е изследвал тези обстоятелства в пълнота и не са доказани фактите на извършеното нарушение. Дори и да са налице фактическите и правни основания за налагане на ЗППАМ № 23-5304-000048/26.03.2023 г., към датата на управление – 03.04.2023 г. същата не е била в законна сила, тоест, не са налице изискванията, очертани от законовия й статут. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането, на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.

1 от АПК. На практика дори и ЗПАМ да е била приведена в изпълнение с отнемане СУМПС на жалбоподателя, същата не е била влязла в законна сила, поради което последиците от същата не са настъпили.