Решение № 4858 от 15.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4858 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно гражданско дело № 20241100508432 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.

Образувано е по жалба на „А1 България“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20249240401474 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, срещу Разпореждане от 05.06.2024 г., с което ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника срещу приетите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 172 709.11 лева.

Оплакванията са, че няма дадено разрешение от съда по несъстоятелността на дружеството - взискател „Х.-Т.“ ЕООД-в несъстоятелност за заплащане на адвокатски хонорар за процесуално представителство в изпълнителното производство, а такса по т.26 от Тарифата не се дължи с оглед извършеното от длъжника плащане на дължимите суми по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение по сметка на взискателя, а не на ЧСИ.

В законовия срок по чл. 436, ал.3 ГПК взискателят „Х.-Т.“ ЕООД – в несъстоятелност е взел становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че адвокатското възнаграждение е платено от трето лице, което е кредитор на дружеството-взискател и е имало интерес сумите по изпълнителния лист да бъдат събрани, а такса по т.26 от Тарифата се дължи предвид извършеното след образуване на изпълнителното дело плащане.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания. Сочи, че видно от представеното по изпълнителното дело платежно нареждане, адвокатския хонорар на пълномощника на дружеството-взискател е заплатен от трето лице, което имало интерес да се събере дълга и той да влезе в масата на несъстоятелността, поради което това лице заплатило хонорара на адвоката на взискателя, начислен по изпълнителното дело. По отношение на таксата по т.26 от Тарифата излага, че такава се начислява и дължи от длъжника на основание общата разпоредба на чл. 79, ал.1 ГПК, с оглед плащането след започване на изпълнението и независимо дали длъжникът е платил пряко на взискателя или сумата е постъпила по 1 изпълнителното дело.

Съдът, като обсъди доводите на участниците в производството и прецени представените доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20249240401474 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, е образувано по подадена от адв. В.Б. от САК, в качеството му на пълномощник на взискателя „Х.-Т.“ ЕООД-в несъстоятелност молба от 17.05.2024 г., към която е приложен Изпълнителен лист от 07.12.2022 г. по в.т.д. № 23/2022 г. по описа на Апелативен съд - София, съгласно който длъжникът „А1 България“ ЕАД е осъден да заплати на „Х.-Т.“ ЕООД-в несъстоятелност сумите от 4 200 217 лева, представляваща еднократно обезщетение при прекратяване на сключения на 01.12.2005 г. между страните договор за търговско представителство в размер на годишното възнаграждение на търговския представител, ведно със законната лихва върху главницата за периода 31.08.2018 г. до окончателното плащане, и сумата в размер на 220 931.98 лева, представляваща лихва за забава за периода 28.02.2018 г. – 31.08.2018 г. Поискано е извършване на пълно проучване на имуществото на длъжника, като на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ. Направено е искане за събиране и на направените разноски в изпълнителното производство, включително дължимото адвокатско възнаграждение, като не е посочен размер на същото. С молбата не е представен договор за правна защита и съдействие, нито други доказателства за уговорено и платено от взискателя адвокатско възнаграждение.

Взискателят „Х.-Т.“ ЕООД-в несъстоятелност, чрез синдика Б.Б. е упълномощил адв.

Б. да представлява дружеството пред ЧСИ по негов избор по изпълнително дело, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист против „А1 България“ ЕАД , видно от приложеното с молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощно от 12.12.2022 г.

Видно от приложената Молба от 07.12.2022 г., синдикът Борис Борисов е поискал от съда по несъстоятелността на „Х.-Т.“ ЕООД-в несъстоятелност по т.д. №237/2018 г. по описа на ОС-Пазарджик разрешение да упълномощи посочения адвокат да представлява дружеството по изпълнителното дело, образувано по издадения по в.т.д. № 23/2022 г. по описа на Апелативен съд - София Изпълнителен лист от 07.12.2022 г., като изрично е посочил, че за представителството няма да се дължи хонорар от „Х.-Т.“ ЕООД-в несъстоятелност, тъй като същият вече е платен предварително.

Въз основа на молбата от 17.05.2024 г. и приложения с нея изпълнителен лист, с Разпореждане от 17.05.2024 г. ЧСИ Г.К. е образувал изпълнително дело за събиране на посочените в изпълнителния лист суми.

С Постановление за разноски от същата дата е приел следните разноски по изпълнителното дело: 24 лева за образуване на изпълнително дело; 24 лева за изпращане на призовка; 24 лева за изготвяне и връчване на покана, призовка, препис от жалба и т.н.; адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и така по т.26 от Тарифата за изпълнение на парично вземане в размер на 172 709.11 лева.

С имейл от 20.05.2024 г. адв. Б. е изпратил на ЧСИ Костов платежно нареждане за платен хонорар за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева. Видно от платежното нареждане от дата 20.05.2024 г., от трето лице – „Феривиария“ ООД е преведена по сметка на адв. Б. сумата от 200 лева с основание „адвокатски хонорар за образуване на изпълнително дело срещу А1, ИД 20249240401474“.

Изготвена е Покана за доброволно изпълнение изх. № 40193/17.05.2024 г., видно от която длъжникът „А1 България“ ЕАД е поканен да заплати в двуседмичен срок от връчване на поканата сумите по изпълнителния лист в размер на 4 200 217 лева главница, законна лихва в размер на 2 613 864 лева за периода 31.08.2018 г. – 31.05.2024 г., 220 931.98 лева мораторна лихва, 172 781.11 лева такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, дължими към 31.05.2024 г. и 200 лева адвокатско възнаграждение. Поканата е получена от длъжника на 20.05.2024 г.

На 30.05.2024 г. по изпълнителното дело е входирана молба от взискателя „Х.-Т.“ 2

ЕООД-в несъстоятелност за прекратяване на изпълнителното дело след събиране на разноските по изпълнението, поради извършено в срока за доброволно изпълнение плащане от длъжника „А1 България“ ЕАД пряко на взискателя на сумите по изпълнителния лист на 28.05.2024 г. Към молбата са приложени две платежни нареждания, удостоверяващи този факт.

С Уведомление изх. № 42248/30.05.2024 г. ЧСИ е уведомил длъжника „А1 България“ ЕАД за дължимите такси, както следва: за образуване на изпълнителното дело сумата от 24 лева; за изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа сумата от 24 лева, за изготвяне и връчване на покана, призовка и т.н. сумата от 24 лева и такса по т.26 за изпълнение на парично вземане в размер на 172 627.09 лева, изчислена върху материален интерес от 7 031 795 лева. На уведомлението е отбелязано връчването му на длъжника на 30.05.2024 г.

С Възражение от 31.05.2024 г. длъжникът „А1 България“ ЕАД е направил искане за отмяна на постановлението за разноските в частите, в които са приети разноски по изпълнителното дело за пропорционална такса в размер на 172 709.11 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Изложени са съображения, идентични на изложените в разглежданата жалба.

С Възражението е представено Определение от 24.06.2022 г., постановено по ч.т.д. № 1396/2022 г. по описа на ВКС, с което на основание чл. 282, ал.2 ГПК ВКС е спрял изпълнението на Решение № 427/22.06.2022 г. по т.д. № 23/2022 г. по описа на САС, 5 състав, в частта, с която е потвърдено Решение № 261389 от 11.10.2021 г. по т.д. № 1811/2018 г. на СГС за осъждане на „А1 България“ ЕАД да заплати на „Х.-Т.“ ЕООД-в несъстоятелност на основание чл. 40, ал.1, вр. ал.2 ТЗ сумата от 4 200 217 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 220 931.98 лева обезщетение за забава. Представена е и молба от 12.12.2022 г. от „А1 България“ ЕАД до синдика на „Х.-Т.“ ЕООД-в несъстоятелност, съдържаща искане да не се образува изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист с оглед постановеното спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на САС. В молбата е посочено, че изпълнителният лист е издаден след постановеното спиране на изпълнението на въззивното решение, с Определение № 630/01.12.2022 г. по ч.т.д. № 2551/2022 г. по описа на ВКС.

Видно от Определение № 1277/16.05.2024 г. по т.д. № 2552/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 427/22.06.2022 г. по т.д. № 23/2022 г. по описа на САС не е допуснато до касационно обжалване в частта му, в която „А1 България“ ЕАД е осъдено да заплати на „Х.-Т.“ ЕООД-в несъстоятелност сумата от 4 200 217 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 220 931.98 лева обезщетение за забава.

С Разпореждане от 05.06.2024 г. ЧСИ Г.К. е оставил без уважение възражението на длъжника от 31.05.2024 г. срещу приетите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

На същата дата са изготвени запорни съобщения и съобщения за налагане на запор на банкови сметки на длъжника, за събиране на начислените от ЧСИ такси и разноски по изпълнението.

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена от длъжника на 10.06.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник в изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 - разноските по изпълнението), поради което е допустима.

По същество същата е основателна по следните съображения:

3

Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК – чл. 79 ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.

Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда и 3/ разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Настоящият случай не попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство, но за тези разноски, които са реално извършени от взискателя.

В случая не се установява между взискателя „Х.-Т.“ ЕООД-в несъстоятелност и пълномощника адв. Б. да е постигната уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение за представителство в изпълнителното производство. Не е представен договор за правна защита и съдействие, нито друг документ, от който може да се установи постигната уговорка между тях за заплащане на отделно адвокатско възнаграждение. Дори напротив – видно от изявлението на синдика на „Х.-Т.“ ЕООД-в несъстоятелност, обективирано в цитираната молба от 07.12.2022 г., за представителството по изпълнително дело, което ще се образува въз основа на издадения срещу „А1 България“ ЕАД изпълнителен лист, няма да се дължи хонорар от „Х.-Т.“ ЕООД-в несъстоятелност, тъй като същият вече е платен предварително.