Определение № 2747 от 23.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2747 гр. Пловдив, 23.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503085 по описа за 2023 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Производство е образувано по частна жалба от „А1 България“ ЕАД –София, ЕИК131468980, чрез адв.Х. М., САК против Разпореждане от 20.09.2023г. по ч.гр.д.№ 12022/ 2023 г. по описа на РС-Пловдив- ІІ гр.с., в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против М. Б. Б., ЕГН: **********, претендирано обезщетение за неустойка за дадена отстъпка от цената на доставени далекосъобщителни услуги, неустойка за предсрочно прекратяване и неустойка за дадена отстъпка от цена на устройство, такси за събиране на дължими суми и обезщетения за обработка, ведно със законната лихва. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на РС-Пловдив с указания за издаване на ЗИ за заплащане на претендираните суми по горните претенции.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК, във вр. с чл.

413, ал. 2 от ГПК, поради което и се явява процесуално допустима.

Производството пред РС – Пловдив е образувано и уважено по заявлението на кредитора „А1 България“ ЕАД ЕИК:131468980, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите: 95,95 лева - дължима за периода 09.01.2021 г. - 08.07.2021 г. по договор с партиден номер М5014107 с подписано Приложение 1 на 27.08.2018 г. за услуга 201000930321, с план Mtel Standard 50, за срок от 24 месеца и 20,79 лева - лихва върху главницата от 95,95 лева, за периода 10.03.2021 г. - 29.06.2023 г.; 79,40 лева - дължима за периода 09.01.2021 г. – 08.07.2021 г. по договор с партиден номер М5014107 с подписано Приложение 1 на 19.12.2019г. за услуга ********** с план A1 Surf XS, за срок от 24 месеца и 17,15 лева лихва върху главницата от 79,40 лв., за периода 10.03.2021 г. – 29.06.2023 г.; 43,13 лева 1 дължима за периода 09.01.2021 г. – 08.07.2021 г. по договор с партиден номер М5014107 с подписано Приложение 1 на 27.08.2018г. за услуга 101000930322 с план A1 Standard 50, за срок от 24 месеца и 9,18 лева - лихва върху главницата от 43,13 лв., за периода 10.03.2021 г.

– 29.06.2023 г.; 18 лева - дължима за периода 09.01.2021 г. – 08.07.2021 г. по договор с партиден номер М5014107 с подписано Приложение 1 на 27.08.2018г. за услуга ************* с план Mtel Fix Bezkrai L, за срок от 24 месеца и 3,84 лева - лихва върху главницата от 18 лв., за периода 10.03.2021 г. – 29.06.2023 г.; 169,80 лева - дължима за периода 09.01.2021 г. – 08.08.2021 г. по договор за продажба на изплащане от 19.12.2019 г., по силата на който е закупено на изплащане устройство Honor 20 lite и 34,35 лева - лихва върху главницата от 169,80 лв., за периода 10.03.2021 г. – 29.06.2023 г.; 90 лева представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за предоставен апарат за фиксирана телефонна услуга, дължима по договор с партиден номер М5014107 за услуга ************* и 16,53 лева - лихва върху главницата от 90 лева, дължима за периода 06.09.2021 г. – 29.06.2023 г.; 100 лева - представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за предоставен цифров приемник, дължима по договор с партиден номер М5014107 за услуга 201000930321 и 18,36 лева - лихва върху главницата от 100 лева, за периода 06.09.2021 г. – 29.06.2023 г.; 100 лева - представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за предоставен WiFi Router, дължима по договор с партиден номер М5014107 за услуга 101000930322 и 18,36 лева - лихва върху главницата от 100 лева, за периода 06.09.2021 г. – 29.06.2023 г. , ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.08.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 21,41 лв. за държавна такса и 411 лв.– адвокатско възнаграждение.

Заявлението в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендирано обезщетение за неустойка за дадена отстъпка от цената на доставени далекосъобщителни услуги, неустойка за предсрочно прекратяване и неустойка за дадена отстъпка от цена на устройство, такси за събиране на дължими суми и обезщетения за обработка, ведно със законната лихва, е отхвърлено, вкл. както следва за сумите: 13,62 лв., дължима за периода 07.10.2020 г. – 27.09.2022 г., представляваща Такса за събиране на дължими суми по договор с партиден номер М5014107 и 2,85 лв. – лихва върху главницата от 13,62 лв., за периода 01.12.2020 г. – 29.06.2023 г.; 39,99 лв. – представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, дължима по договор с партиден номер М5014107 за услуга ********** и 7,84 лв. – лихва върху главницата от 39,99 лв., за периода 23.07.2021 г. - 29.06.2023 г.; 16,68 лв. – неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, дължима по договор с партиден номер М5014107 за услуга ********** и 3,27 лв. – лихва върху главницата от 16,68 лв., за периода 23.07.2021 г.

- 29.06.2023 г.; 44,67 лв. – неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Honor 20 lite по договор с партиден номер М5014107 за услуга ********** и 8,76 лв. – лихва върху главницата от 44,67 лв., за периода 23.07.2021 г. - 29.06.2023 г.; 2 лева – неустойка, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, начислена по договор с партиден номер М5014107 и 0,47 лв. – лихва върху главницата от 2 лв., за периода 2

13.03.2021 г. - 29.06.2023 г., както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани.

Претенциите на заявителя се основават на сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М5014107, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 504564266 за задължения в периода 12.02.2021г. – 05.09.2021г., на обща стойност 813,24 лева, въз основа на което са издадени фактури за задълженията, описани в таблична част към заявлението. Поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги договорът е прекратен едностранно от оператора.

В отхвърлителната част на заявлението е прието : по отношение на неустойката за предсрочно прекратяване на договора, в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС , че същата е равна на цената на самата услуга за три месеца, което позволява на доставчика да получи пълен месечен абонамент, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата. Поради това уговорените клаузи за дължимостта й са неравноправни на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП /в редакция преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019 г./, защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка; по отношение неустойката за дадена отстъпка от цената на услугата съдът е намерил, че не може да се търси неустойка за предоставена търговска отстъпка, доколкото същата е предоставена към момента на закупуване на вещта, съответно към момента на предоставяне на услугата, чиято цена е изрично договорена от страните, което е отразено в договорите, като търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта/услугата, под формата на неустойка, цели последващо увеличаване на цената, което съдът е намерил да е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на веща/предоставяне на услугата; по отношение на таксата за събиране на дължими суми и обезщетение за обработка на просрочени задължения е мотивирано, че таксата за събиране на дължими суми и обезщетение за обработка на просрочени задължения, се явява в противоречие с чл. 33, ал. 1 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 2, т. 20 вр. с ал. 1 ЗЗП, поради което и същите не се дължат на кредитора. С оглед на приетите недължими главни вземания, за недължими са приети и акцесорните вземания за обезщетение за забава върху вземането за неустойки, като претендираните разноски са присъдени по съразмерност, при съобразяване на уважената част от искането, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В тази част жалбоподателят оспорва изводите на заповедния съд с доводите, че неустойката по Приложението № 1 към процесния договор имала за цел да набави заместваща облага на оператора, защото той пропускал възможността да реализира приходи от предоставянето на услуги на други потребители, като вече е осигурил техническата възможност за това в полза на неизправен такъв. Размерът на уговорената неустойка до три абонаментни вноски, дължим при предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, не излизал извън функциите на неустойката. Клаузата била ясна, не нарушавала добрите нрави и не била неравноправна. Неустойката за дадени отстъпки от цените на услугите и 3 устройствата, предоставени на потребителя, били поставени в зависимост от оставащия срок от договора, обезщетявали пропуснати ползи на доставчика на услуги и не внасяли значително неравновесие между правата и задълженията на последния и потребителя, респ. не били неравноправни. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че клаузата в общите условия на доставчика, предвиждаща обезщетение за обработка на просрочени задължения в негова полза (т. 27.1), била неравноправна на основание чл. 33, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП, тъй като ЗПК не бил приложим към договорите за предоставяне на мобилно устройство на разсрочено плащане.

Настоящият състав на съда съобразно приложените в заповедно производство доказателства, намира частната жалба за неоснователна. Длъжникът в заповедното производство е имал качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП. Съгласно чл.

143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедният съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в предходните разпоредби, съдържащи примерно изброяване на видове неравноправни клаузи в потребителското право, доколкото при неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя същият остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор – чл.

143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение. С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност претендираното вземане за неустойка, да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя.