Решение № 16559 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16559 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110100194 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

24.08.2026 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и пети ноември година две хиляди двадесет и пета в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

1

Секретар Ася Георгиева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 194 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. В. В., с ЕГН **********, от гр.

.... против „....“ ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ..... и против „....“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..... за установяване по отношение на „....“ ЕАД, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..... от 12.12.2023 г. е нищожен, поради противоречие със закона, като при уважаване на иска е предявен и иск за осъждане на „....“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 45,68 лв., представляваща платена без основание възнаградителна лихва по чл. 1, ал. 4 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..... от 12.12.2023 г. за периода от 12.01.2024 г. до 12.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 02.01.2025 г. до окончателното изплащане, както и за установяване по отношение на „....“ ЕООД, че Договор за предоставяне на поръчителство от 12.12.2023 г. е нищожен поради заобикаляне на закона, като при уважаване на иска е предявен и иск за осъждане на „....“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 470,32 лв., представляваща платено без основание възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 12.12.2023 г. за периода от 12.01.2024 г. до 12.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 02.01.2025 г. до окончателното изплащане, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 12.12.2023 г. сключил с „....“ ЕАД Договор за предоставяне на потребителски кредит № ....., по силата на който ответникът се задължил да му предостави кредитен лимит в размер на 2 000 лв., при договорен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 44,01 %. Към договора бил изготвен погасителен план, съгласно който сумата по кредита следвало да бъде погасена на четири вноски, последната от които с падеж на 12.04.2024 г. В чл. 1, ал. 2 от договора било предвидено условие за обезпечаване на договора – посочване на физическо лице, избрано от кредитодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка. Твърди, че на ищеца не била предоставена реална възможност за избор, а му била предоставена единствена възможност за подписване на договор за предоставяне на поръчителство с „....“ ЕООД.

Съгласно чл. 2 от договора за предоставяне на поръчителство размерът на възнаграждението бил 470,32 лв. Излага твърдения, че е платил всички дължими суми. Оспорва договора за потребителски кредит като нищожен, сключен в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди, че в договора не е посочен ГПР, а такъв бил посочен в Приложение № 1 към договора, като в ГПР не били посочени всички разходи, а именно: възнаграждението по 2 договора за поръчителство. Сочи, че платеното по нищожен договор е платено без основание, за което излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „....“ ЕАД, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Не се спори, че между страните е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..... от 12.12.2023 г., по който ищецът усвоил сумата от 600 лв., която сума следвало да бъде върната на 4 вноски, всяка в размер на 161,42 лв. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора, като твърди, че в договора бил посочен ГПР в размер на 44,01 %. Позовава се на липса на изискване за посочване на методика или начин на изчисляване на ГПР, а допускания, които били използвани за изчисляването му.

Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество „....“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „....“ ЕООД, с който исковите претенции се признават. Позовава се на съдебната практика. Моли съда да постанови решение при признание на иска, както и да възложи разноските в тежест на ищеца, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В съдебно заседание ответното дружество „....“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл.

26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл.

78, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента № ..... от 12.12.2023 г. се установява, че същият е сключен между „....“ ЕАД и И. В. В., по силата на който „....“ ЕАД е предоставило на ищеца кредит в размер на 2 000 лв. за неопределен срок, при договорен фиксиран лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите в зависимост от сумата на усвояване и срока за погасяване, отразен в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, като договорът е сключен при общи условия, с приложен към договора погасителен план.

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за възлагане на поръчителство от 12.12.2023 г. се установява, че същият е сключен между „....“ ЕООД и 3

И. В. В., по силата на който „....“ ЕООД се е задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента № ..... от 12.12.2023 г. при договорено възнаграждение в размер на сбора от вноските по погасителен план, платимо на части съгласно погасителния план.

Като доказателство по делото е приета справка за кредитна задлъжнялост на ищеца, издадена от Централния кредитен регистър към БНБ.

От представените от ответното дружество „....“ ЕАД писмени доказателства се установява, че на 12.12.2023 г. ищецът е подал искане № 100690883 до ответното дружество „....“ ЕАД за предоставяне на кредит тип „Кредитна линия – на момента“ с размер на кредитния лимит от 2 000 лв. и сума за усвояване 600 лв., като на същата дата на ищеца като потребител е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Като доказателство по делото са приети и общите условия на „....“ ЕАД към договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По предявените искови претенции срещу „....“ ЕАД съдът намира следното:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „....“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента № ..... от 12.12.2023 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и е сключен при общи условия.

Спори се относно валидността на договора, както и относно платена на правно основание част от парична сума от ищеца на ответника.

По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор поради противоречие със закона.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при спазване на изискванията на закона, като не се спори относно предоставяне на предварителна информация на ищеца преди сключването му. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца, както и че договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В чл. 1, ал. 4, т. 3 от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по заема от 36 %, а в т. 7 – ГПР в размер, както следва: ГПР за всички комбинации в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, отразени в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. От представеното и прието като доказателство Приложение № 1 към процесния договор се установява, че същото представлява таблица за ГПР, отразяваща във вертикала сумата в лева от 300 до 2 000 лв., а в хоризонтала броя на месечните вноски от 2 до 24. Същевременно договорът е сключен за неопределен срок от време, съобразно с чл. 10 от същия. Независимо от обстоятелството, че Приложение № 1 е неразделна част от процесния договор, то посочения ГПР в табличен вид не позволява на 4 потребителя да се ориентира относно действителния размер на ГПР за срока на действие на договора, при положение, че същият е неопределен срок от време, а от друга страна в част III, т. 2 от предоставения на ищеца стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е даден пример за усвоена сума в размер на 2 000 л.в. за срок от 12 месеца, при общо дължима сума за връщане в размер на 2 411,09 лв., годишен лихвен процент от 36 % и ГПР в размер на 42,58 %. При съпоставяне с таблицата, представляваща Приложение № 1 към процесния договор се установява, че срещу усвоен кредит от 2 000 лв. при срок на връщането му от 12 месечни вноски посоченият ГПР е 42,97 %, т.е. в по-висок размер от дадения представителен пример. Ето защо съдът приема, че договореният ГПР противоречи на закона. Последният е съществен елемент от договора за потребителски кредит. Същият не може да бъде заменен от императивните разпоредби на закона. Сключеният между страните договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което предявената искова претенция като основателна следва да бъде уважена.

Само за пълнота на изследването следва да се посочи, че договореният срок в процесния договор и изготвената таблица за ГПР към процесния договор не позволяват на съдът да извърши проверката за съответствие на ГПР с предвидения размер в чл. 19, ал. 1 от ЗПК, което означава съпоставяне на всяка една цифра посочена в предполагаеми на брой комбинации от таблицата с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения за периода, за който е сключен процесният договор, а именно: за неопределен срок.

По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД срещу „....“ ЕАД съдът намира следното:

По делото се претендира сумата от 45,68 лв., платена от ищеца на ответника „....“ ЕАД без основание възнаградителна лихва по чл. 1, ал. 4 от процесния договор.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. От събраните по делото доказателства, а именно от приетата справка за кредитна задлъжнялост на ищеца, издадена от Централния кредитен регистър към БНБ за периода от 30.11.2020 г. до 31.10.2025 г. се установи, че усвоената сума по предоставения на 12.12.2023 г. потребителски кредит в размер на 600 лв. от „....“ ЕАД на ищеца е била издължена на 12.04.2024 г. От същата справка не се установява общо погасения размер по процесния договор. Ищецът съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК не установи размера на общо платената сума по процесния договор. Връщането на размера на предоставения кредит от 600 лв. не е равнозначно на платена от ищеца на кредитора сума по процесния договор. Ето защо ищецът не доказа преминаване на имуществени блага от неговата сфера в тази на кредитора над размера на предоставения кредит от 600 лв. Исковата претенция като недоказана следва 5 да бъде отхвърлена.