Решение № 369 от 31.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Пазарджик, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220200409 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-1818-000919 о т 25.01.2023 г. на Началник РУ Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 300 (триста) лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.177, ал.1, т.3, б.

„а“ от ЗДвП на С. В. П. с ЕГН: ********** от село Ивайло, **** за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Срещу НП е подадена жалба от С. В. П., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата и молят да се отмени процесното НП.

Ответникът по жалбата редовно призован не изпраща представител. По делото, с административнонаказателната преписка е постъпило лаконично писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на 1 ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателката е наказана за това, че на 14.12.2022 г. около 08.20 часа в село Ивайло, ****, като собственик на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***** предоставя посоченото МПС на неправоспособния водач А. Т.

Г. от село Ивайло. По делото по категоричен начин се установи следната фактическа обстановка: На 14.12.2022 г. около 08.20 часа свидетелят Е. Г. – полицейски служител при РУ на МВР Пазарджик изпълнявал служебните си задължения като младши полицейски инспектор, отговорен за с. Ивайло. След разговор с директорката на училището, излизайки от двора му, забелязал по ул. „10-та“ на с. Ивайло от ул. „9-та“ към центъра да се движи л.а. „Опел А с т р а “ с рег. № ***** . Полицейският служител лично познавал жалбоподателката П. и нейния автомобил. Знаел също така, че жалбоподателката живее в един дом с лицето А. Т. Г. и му било известно, че нито една от двете не притежава СУМПС. Водачът на автомобилът спрял, направил маневра назад и паркирал до складово помещение на хранителен магазин. Автомобилът бил с две врати за пътници. От дясната страна, където е мястото за пътника, слязла С. П., а от лявата врата - от мястото на водача А. Г.. С тях слязъл и малолетният син на С.. Друго лице нямало вътре в автомобила. Г. попитал А. Г. защо управлява МПС, като не притежава СУМПС, но тя не отговорила нищо. Г. се обадил на колегата си – актосъставителя Д. Л. да дойде за съдействие. Л. пристигнал на място, като няколко пъти питал А. Г. дали тя е управлявала автомобила и пред него тя заявила, че го е управлявала. За посоченото свидетелят Д. Л. съставил на 16.12.2022 г. на жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение, който обаче последната не подписала, удостоверено с подписа на един свидетел. Въз основа на акта било издадено обжалваното постановление.

По делото са разпитани като свидетели Д. Л., А. Г. и Е. Г.. Показанията на полицейските служители Л. и Г. потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията им като ясни, категорични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Фактическата обстановка се потвърждава и от писмените доказателства по делото. В противовес на техните показания са показанията на А. Г., която твърди, че друго лице е 2 управлявало автомобила на процесната дата, а не тя самата. Съдът не кредитира показанията на Г. не само защото противоречат на изнесеното от полицейските служители, но и защото са дадени от лице, което е заинтересовано от изхода на делото. За случилото се Г. също е наказана, че е управлявала МПС като неправоспособен водач и последната също обжалва това наказание пред съда, а освен това по делото е видно, че тя и жалбоподателката С. П. живеят заедно.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателката С.

В. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП с това, че на 14.12.2022 г. около 08.20 часа в село Ивайло, ****, като собственик на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***** е предоставила посоченото МПС на неправоспособния водач А. Т. Г. от село Ивайло. Съдът намира за установени и доказани всички елементи на административното нарушение. От събраните доказателства по делото е видно, че А. Г. никога не е притежавала СУМПС, обстоятелство, което е известно дори на полицейския служител Е. Г. и със сигурност е известно и на жалбоподателката П., с която живеят заедно.

Въпреки това последната е предоставила автомобила на Г., за да може да закарат сина на жалбоподателката на училище.

Видно от постановлението същото е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон. При извършената цялостна служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите, посочени в нормата на чл.

314, ал.1 от НПК, съдът констатира, че същите са съставени при спазване на процесуалните правила, както и от компетентни лица в кръга на предоставените им властнически правомощия. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Подробно и ясно са описани и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поради което съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано, позволява на субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен. Конкретно е посочена и нарушената материалноправна норма, датата и мястото на установяване на нарушението. Изложените правни съображения налагат еднозначен извод, че 3 при издаване на НП наказващият орган не е допуснал съществени нарушения на материалния закон и такива от процесуално естество, които да водят до ограничаване правото на защита на санкционирания субект.

При определяне на вида и размера на административното наказание административнонаказващият орган обаче не се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и е определил на жалбоподателката наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП. Така определеното наказание съответства на максимума, предвиден в посочената норма. Административнонаказващият орган не е изложил никакви мотиви защо налага наказание именно в този размер. Съдът счита, че размерът на това наказание следва да бъде намален, тъй като така определеното наказание не се явява съответно на нарушението, като не са взети предвид смекчаващите вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. От една страна не се установи жалбоподателката да има други подобни нарушения на ЗДвП, а доказателствената тежест за тези обстоятелства лежи върху наказващият орган, поради което съдът приема, че това е първо подобно нарушение на наказаното лице, не се установяват и други отегчаващи вината обстоятелства, а в същото време – лицето има малолетен син, за който се грижи, като наказание в максимално предвидения размер практически ще го остави с ограничени средства за препитание за определен период от време. Ето защо съдът счита, че следва да определи наказание глоба в определения от закона минимум с оглед установената фактическа обстановка по извършване на нарушението, смекчаващите вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Така наложеното наказание, макар и в минимален размер, ще изпълни целите на личната и генералната превенция, ще има превъзпитаващ ефект върху жалбоподателката и в бъдеще същата ще съобразява поведението си със законоустановените порядки.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен, а и съгласно чл.189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.): „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“. В крайна сметка предоставянето на МПС на неправоспособно лице без съответното свидетелство за правоуправление и с неясни умения да управлява поставя в сериозна опасност другите участници в 4 движението, както и живота и здравето на случайните минувачи. Затова и управлението на МПС е правно регламентирана дейност и следва да се осъществява само от лица, придобили свидетелство за управление на МПС по съответния ред, а А. Г. не е такова лице.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на наложеното наказание, като се намали размера на глобата от 300 лв. на 100 лв.

По делото липсва искане за присъждане на разноски от страните.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-1818-000919 от 25.01.2023 г. на Началник РУ Пазарджик при ОД МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 300 (триста) лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП на С. В. П. с ЕГН: ********** от село Ивайло, **** за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, като

НАМАЛЯВА размера на глобата от 300 (триста) лв. на 100 (сто) лв.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5