Решение № 174 от 06.08.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Габрово, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20264200500342 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. П.К., пълномощник на И. Б. Х., действащ чрез неговата майка и законен представител А. Й. против решение № 25/17.03.2026 г., постановено по гр.д. №327/2025 г. по описа на Районен съд Трявна.

Твърди се, че решението е неправилно в частта му относно началният момент на претендираната законна лихва за забава, присъдена върху уважения иск за причинени неимуществени вреди. Съдът неправилно присъдил лихва за забава върху определеното обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба. Твърди се още, че с писмо от 27.11.2020 г. застрахователя е уведомен за настъпилото събитие. Според жалбоподателя, уведомяването, с което се свързва началният момент на дължимостта на лихвата е за събитието, а не за вредите. В случая не се претендирало обезщетение за допълнително възникнали увреждания, а за извършено допълнително лечение на вече съществуващо увреждане в резултат на процесното ПТП, за което ответникът вече е бил уведомен.

Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част, като началната 1 дата, от която да се дължи лихва за забава, ако не от датата на ПТП, то считано от 13.10.2020 г. или евентуално от 25.11., евентуално 21.04.2023 г.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който същата се оспорва, като се излагат съображения относно неоснователността й.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция следи служебно за валидността на решението, а за допустимостта - в обжалваната част. Относно законосъобразността на акта, въззивният съд е обвързан от възраженията посочени в жалбата, доколкото не са нарушени императивни правни норми.

Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, а по същество правилно.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция. В случая няма данни застрахователят да е уведомен преди завеждане на делото за претенцията за обезщетяване за причинените от хирургичните интервенции през 2025 г. неимуществени вреди. Уведомяване е извършено на 19.04.2023 г.за извършените оперативни намеси през 2023 г., но не и за тези от 2025 г., тъй като още не са били извършени. Поради това е прието, че лихвата за забава следва да бъде присъдена, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.10.2025 г., като се отхвърли претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 19.04.2023 г. – 05.10.2025 г.

Въззивният съд изцяло споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд.

В случая се претендират вреди, които не са били предмет на предходното производство, защото са настъпили в по- късен период от време, поради което представляват самостоятелна претенция за заплащане на обезщетение. С този случай застрахователя ще изпадне в забава по отношение 2 на новопретендираните вреди след като пред него е отправено искане за заплащане на обезщетение за тези новонастъпили вреди.При първоначалното уведомяване за настъпилото събитие и претенциите за заплащане на обезщетение, застрахователят не е могъл да знае за наличието на последващи вреди, които още не са настъпили. От изложеното следва, че застрахователя ще изпадне в забава по нововъзникналата претенция след като бъде уведомен за това и бъде поискано плащане и изтичане на предвидените в КЗ срокове, а не от първоналното уведомяване за настъпилото събитие, което е пътно транспортното произшествие.

Поради изложеното, съдът намира, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/17.03.2026 г., постановено по гр.д.

№327/2025 г. по описа на Районен съд Трявна.

ОСЪЖДА И. Б. Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. А. Й., с ЕГН ********** – двамата от **,със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ №6, офис 10, адв. П. К., да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“АД, с ЕИК 200299615, сумата 50 евро юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3