Решение № 43 от 21.06.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Стара Загора , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20215500501211 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Н.Х.Р. от ***, чрез адв. М.Д. от АК – Стара Загора против решение под № 260029 от 22.01.2021 г., постановено по гр.дело № 104/2020г. по описа на Казанлъшки районен съд.

Въззивникът обжалва постановеното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Претендира се изцяло отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което бъдат уважени, като основателни и доказани предявените от въззивника искове. Претендира се присъждане на разноските по делото пред двете съдебни инстанции.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от В.А.В., чрез процесуалния си представител адв. П.Г. от АК Пазарджик, в който моли съда 1 да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна, необоснована и недоказана. Излага подробни съображения в същия писмен отговор.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар.

Доказателствени искания не са направени.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за допустима и редовна, поради което, същата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.Х.Р. от ***, ***, редовно и своевременно призован, явява се явява адв. М.Д. от АК – Стара Загора – упълномощена от по-рано, която моли съда да постанови Решение, с което да уважи изцяло тяхната въззивна жалба и да отмени изцяло Решението на първоинстанционния съд и да уважи изцяло иска им до пълния му размер. Подробните съображения за това са изложени в депозираната по делото писмена защита писмена защита вх. № 945/20.05.2021 год. постъпила по пощата в оригинал от адв. Д. като пълномощник на този въззивник.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ В.А.В., редовно и своевременно призован, не се явява. и не изпраща упълномощен представител по делото пред въззивната инстанция.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявени са обективно съединени искове са с правно основание във връзка с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка:

Видно от представената и приложена прокурорска преписка с №2798/2017г. по описа на Районна прокуратура – Казанлък, същата е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от датата 19.07.2017г.

2

По делото не е спорно, че позната на ищеца е имала паричен заем към „М.К.“ клон К.. Същата е споделила с ищеца, че закъснявала с плащането на вноските като служител на дружеството кредитор и се обадил по телефона и отправил заплахи към нея. Не е спорно също така, че ищеца се е свързал със служителя като го е помолил да се срещнат. Срещата между въззивника и въззиваемия се състояла на датата 29.04.2017г. на улицата пред дома на въззивника Н.Р. в близост до кафе „Б.“ в град К.. Горното се установява от данните събрани както по прокурорската преписка с №2798/2017г. по описа на Районна прокуратура - Казанлък, както и от събраните по делото гласни доказателства пред първостепенният съд.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.З.С. и А. В. В..

От показанията на свидетеля С., разпитан от първоинстанционният съд, се установява, че познава Н. от около 7 години, били съседи и живеели в една кооперация в близост до която имало заведение бар „Б.“. Сочи, че с Н. били на една маса, в кафенето, когато дошло момче „здраво, с малка кола“ и попитало „кой е Н.?“. Заявява, че това се случило преди три години около 3 години, лятото. На масата в кафенето били само той и Н.. Сочи, че момчето поскало да говори с Н. на една страна, но Н. отказал и го поканил на тяхната маса. Заявява, че момчето постепенно станало агресивно, започнало да говори глупости и да обижда с думите „педераст", „ще ти еба майката“, „на какъв се правиш“, „до утре сутринта няма да се събудиш“. Случката продължила около 10-15 минути, „много викаше, крещя, тръгна до колата пак се върна, продължи да псува“. Твърди, че обясненията за случващото се дал и на кварталния, а не в районното. Сочи, че тази случка се е отразила много негативно на Н. - започнал да вдига кръвно, да пие хапчета, станал смутен, неспокоен. Заявява, че Н. не се е държал агресивно и не е отправял заплахи към това момче – въззиваемия В..

Свидетеля В. /баща на въззиваемия/ твърди, че „това стана през месец април 2017, някъде април вероятно“. Синът му управлявал служебен автомобил към фирмата за бързи кредити. Автомобила давал няколко пъти дефект и тъй като той бил електромеханик решил да придружи сина си до град К. за важна среща с клиент. След като пристигнели в К., той изчакал 3 сина си на паркинга около 2,3 часа. Когато синът му се върнал бил изключително притеснен - треперещи ръце. Не можал да разбере какво се е случило. Следващите два дни разбрал, че на срещата, която синът му имал с „госпожата се е обадил някой си, който пристигнал там и в разговора си с него са започнали обиди. Синът му споделил, че бил заплашван с думите„ако дойдеш тук отново тук жив няма да си тръгнеш“. Не знаел синът му да е давал обяснения в полицията, нито да е подавал жалби.

Показанията на свидетеля А. В. следвало да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, с оглед родствената му връзка със страна по делото. След тази преценка съдът е приел, че следва да кредитира показанията на свидетеля частично. Въззивният съд не кредитира с доверие свидетелските показания на този свидетел в частта им относно твърдението, че въззивника е заплашвал въззиваемия. Свидетелските показания относно това твърдение остават изолирани, едностранчиви и неподкрепени от другите доказателства събрани по делото.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съобразно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяването на вредите, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане: наличието на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно - следствена връзка с извършеното.

Предявен е иск за обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания, негативните емоции, влошаване на здравословното състояние, притеснението и страха за живота на ищеца, които се явяват резултата именно от поведение на въззиваемия. Твърди се, че на посочените в исковата молба дата и място ответникът е казал следните думи и изрази, насочени към въззиваемия: “Тука свирки ще ми правиш“, „Не се прибирай, че нещо лошо ще ти се случи“, Ти си мъртвец“.

От събраните доказателства по делото съдът намира за установено, че на 29.04.2017г. в град К. пред дома на ищеца в близост до кафето „Б.“ 4 възниква спора между ищеца и въззиваемия. Не е спорно, че въззиваемият е работил във фирмата “М.К.” за бързите кредити и е бил в град К. по повод на среща с клиентка, която от своя страна помолила ищеца да се срещне с въззиваемия. Не е спорно, че В. се е срещнал с Н.Р. по негова покана. Разпитаният по делото свидетел С., който е и очевидец и пряк свидетел на случилото се от самото му начало, сочи в показанията си пред РС-Казанлък, че именно ответникът и въззиваем В. е отправил към ищеца и въззивник Р. именно твърдените в исковата молба и горецитираните процесни думи и изрази.

Единствено свидетеля С., който е възприел разговора между страните твърди, че ответникът е бил обиждан. Посочената субективна оценка на свидетеля обаче може да бъде възприета, доколкото е ясно въз основа на какви възприятия е била направена и какви са факторите, повлияли на оценъчния процес. В тази връзка показанията на този свидетел относно присъстващите на случилото се между страните не противоречат от една страна на данните събрани по данните събрани по прокурорска преписка с №2798/2017г. по описа на Районна прокуратура - Казанлък, където е установено, че свидетели на случилото се били С.Д., Р.З. и А.Т., а от друга страна и на твърденията изложени в исковата молба, което не поставя под никакво под съмнение достоверността на изложеното от свидетеля С..

Още с отговора на исковата молба въззиваемия заявява пред съда неистини, а именно, никога не се е срещал с ищеца. Тези неистини твърдени от въззиваемия се опровергават, както от събраните по делото доказателства, така и от личните изявления на въззиваемия дадени в обяснението му от 07.06.2017г. находящи се в преписка № 2798/2017г. на Районна прокуратура Казанлък, приложена като доказателство към първоинстанционното дело на КРС.

Налице са неистини твърдения от въззиваемия в отговора на исковата молба, които се опровергават дори и от свидетелските показания на бащата на въззиваемия .разпитан като свидетел в първоинстанционното производство.

В исковата си молба Р. заявява, че на посочената дата при срещата му с въззиваемия В. същият го е псувал, обиждал го е и му е заявил: „Тука свирки ще ми правиш!“, а когато си тръгваше ме заплаши с думите: “Не се прибирай,че нещо лошо ще ти се случи!“,“Ти си мъртвец!“. Заради 5 поведението на въззиваемия, ищеца се е почувствал не само изплашен, но и обиден. Заради този инцидент започнал да вдига кръвно, изпитвал страх,безпокойство,нервност,стрес и депресия.

От приложената като доказателство преписка с № 2798/2017г. на Районна прокуратура Казанлък се установява, че деянието извършено от въззиваемия спрямо ищеца е осъществено на 29.04.2017г. в присъствието на трима свидетели, единият от които Р. С. е разпитан в о.с.з. по първоинстанционното дело. На стр.2 от постановлението за отказ да се образува досъдебното производство в мотивите си наблюдаващия прокурор е изложил, че „Безспорно извършеното от В. осъществява обективните елементи от състава на престъплението „хулиганство“ съгласно чл.325 от НКнепристойни действия-грубо нарушаване на обществения ред-отправяне на обиди, ругатни и заплахи на публично и обществено достъпно място и възприети от намиращите се на мястото хора.“.

По горепосочената прокурорска преписка е снето и обяснение от самия въззиваем В. в което той признава, че на процесната дата 29.04.2017г. се е срещнал в гр.К. с ищеца Н.Р., макар че в отговора си на исковата молба въззиваемия неколкократно заявява, че няма спомен да е бил в гр.К. и никога не се е срещал с ищеца - твърдения категорично не отговарящи на истината, противоречащи с обяснението на въззиваемия, дадено по пр.преписка и противоречащи дори и на свидетелските показания на бащата на въззиваемия, разпитан като свидетел в с.з. на датата 07.12.2020г. по първоинстанционното гр.дело.

По горепосочената прокурорска преписка на 07.06.2017г. на В.В. е бил съставен и връчен съответния предупредителен протокол на осн. Чл.65, ал.2 от ЗМВР.

Твърденията в исковата молба се доказват, както от сведенията на свидетелите разпитани в хода на прокурорската преписка - св.А.Д.

/понастоящем покойник/, св.Р. С. и св. С.Д., така и от свидетелските показания на св. Р. С. дадени в о.с.з. по първоинстанционното дело на датата 07.12.2020г.

От показанията на св.С. дадени по делото пред първоинстанционният КРС по безспорен начин се установи, че въззиваемия е заплашвал и обиждал ищеца. Доказа се , че именно заради този същият инцидент и заради поведението на въззиваемия спрямо ищеца, Р. е започнал да вдига кръвно и да приема медикаменти за намаляване на кръвното си налягане. Ищецът е започнал да изпитва страх, безпокойство, нервност, стрес и депресия. С противоправните си действия ответникът е засегнал не само честта и 6 самоуважението на личността на ищеца, но и неговите емоционални и страхови психичния възприятия.