Решение № 117 от 29.09.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Кнежа, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20251430100388 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс.

В исковата си молба против ответника И. Е. Е. ищецът Г. П. Е. твърди, че двамата са сключили граждански брак, от който имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – Н. И. Е., за която ищцата полага грижи.

Твърди се, че с течение на времето отношенията между съпрузите охладнели, налице е несходство в характерите им. Твърди се, че ответникът не се грижи за месечните доходи на домакинството, не подкрепя ищцата в грижите за детето, няма постоянна работа и това е довело до тяхното отчуждение. Посочва се, че освен за детето Н., ищцата полага грижи за още едно дете от предишно нейно съжителство – П. Г. Б.. Сочи се още, че по време на брака на 22.07.2019 год. съпрузите са придобили жилище, находящо се в гр. И. на ул. „***“ № **.

В заключение, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати с развод сключения граждански брак, като предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото 18-годишна възраст дете Н. И. Е., определи режим на лични отношения на бащата с детето и издръжка в размер на 270 лв. месечно, да допусне промяна на фамилното й име, както и да й предостави за ползване семейното жилище.

1

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез адв. С. Я. от ПлАК, е депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище за допустимост и основателност на предявения иск. Наред с това прави искане в случай, че семейното жилище бъде предоставено на ищцата, същата да бъде осъдена да заплаща месечен наем за притежавания от него дял (1/2 ид. част) в размер на 250 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Ищцата – редовно призована, в съдебното заседание се явява лично и с адв. П. К. П. от АК – Монтана, с представено по делото пълномощно.

Процесуалният представител поддържа исковата молба, позовава се на писмени и гласни доказателства. В хода по същество, моли съда да постанови решение, с което да прекрати с развод сключения между страните граждански брак, като предостави на ищцата упражняването на родителските права над детето Н. и осъди ответника да заплаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря в размер на 270 лв., да допусне промяна на фамилното име на ищцата и да й предостави за ползване семейното жилище. Възразява относно размера на претендирания от ответника месечен наем. Не претендира деловодни разноски.

Ответникът – редовно призован, се явява лично в о.с.з. и с адв. Св. Я., с представено пълномощно. Процесуалният представител не оспорва иска и не възразява по доказателствата. От името на доверителя си, заявява желание след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име Борисова, както и в случай, че семейното жилище бъде предоставено на ищцата, тя да бъде осъдена да заплаща на ответника месечен наем в размер на 250 лв. Не претендира разноски по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

По допустимостта на иска:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 08.11.2016 год. от Община Искър, че с Акт № 0017 от дата 08.11.2016 год. страните са сключили валиден граждански брак в град Искър, обл. Плевен, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Видно от представените заверени копия на 2 бр. удостоверения за 2 раждане, от брака си страните имат родено едно дете – Н. И. Е., родена на **.**.2017 год. в гр. Плевен. Ищцата има родено още едно дете – П. Г. Б., родена на **.**.2012 год.

Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 от СК – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 от СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е с правно основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК, а за възлагане на семейното жилище – с пр. основание чл. 56, ал.1 от СК.

Алтернативното искане на ответника, заявено с отговора на ИМ, е с правно основание чл. 57, ал.2 от СК.

С оглед изясняване на въпросите: налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака ненавършило 18годишна възраст дете, какъв режим на лични отношения да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди, по делото са събрани писмени и гласни доказателства. По искане на страните са допуснати и разпитани трима свидетели Д. Д. Ц., С. И. Н. – двете без родство със страните и Е. Р. Е. – баща на ответника. От разпита на свидетелите, чийто показания съдът кредитира с доверие, се установява, че в последните около 4 месеца съпрузите са се отчуждили едни от друг и на практика живеят в условията на фактическа раздяла. Св. Е. е категоричен, че занапред съпрузите не могат да живеят съвместно.

Видно от представения и приет по делото социален доклад, от раждането си детето Н. е отглеждано в семейна среда от майката Г. Е. и бащата И. Е..

Налице е изградена връзка между родителите и детето. Между родителите няма спор относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката след развода на страните.

Съдът като взе предвид изложените в исковата молба и отговора на молбата доводи на страните и събраните по делото доказателства, и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 08.11.2016 год. в гр. И.. От брака си имат родено едно дете – Н. И. Е., понастоящем малолетна. От около 4 месеца отношенията между съпрузите са 3 значително влошени, поради вероятна връзка на ищцата с друг мъж.

Съпрузите категорично не желаят да живеят съвместно занапред.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание.

Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, като и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка.

Безспорно, пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена. С оглед липсата на направено от страните искане за произнасяне относно вината за разстройството на брака, съдът намира, че в конкретния случай не следва се произнася по въпроса за вината.

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася относно вината.

4

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:

Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите на детето. Със Семейния кодекс законодателят е определил кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време с оглед промяна на обстоятелствата, довели до постановяването му. Съгласно чл. 59, ал. 4 от СК, съдът решава при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между родителите и децата и тяхната издръжка, след като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

По делото безспорно се установи, че роденото от брака ненавършило към момента 18 години дете Н. се отглежда в семейна среда от родителите си в гр.

И.. Установява се, че за детето се полагат адекватни грижи, осигурени са условия за нормален живот. Ищцата работи и с доходите си успява да задоволява потребностите на двете си малолетни деца, вкл. Н.. Понастоящем ответникът продължава да живее в семейното жилище, полага грижи за дъщеря си Н., макар и да няма данни за размера на реализираните трудови доходи.

Преценявайки на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака ненавършило пълнолетие дете, след като направи сравнителен анализ на събраните по делото доказателства по посочените от законодателя критерии и с оглед стриктното следване на интересите на детето, съдът намира, че към момента майката разполага с по-добри възпитателски качества и финансови възможности от бащата.

По отношение на режима на лични отношения на бащата с детето, съдът 5 намира, че един разширен режим в съответствие с установената съдебна практика и уговореното между страните не би променил и досега съществуващото положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на лични отношения – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя, както и правото да взема детето при себе си за 40 дни в годината, от които 30 дни през лятото, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за официалните празнизци и Коледа – на нечетни години, а за Нова година – на четните години, и по всяко друго време със съгласие на майката.

Относно издръжката на детето:

Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето непълнолетно дете. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от ответника трудови доходи. Съдът приема, че в неговите възможности е да реализира доходи поне в размер на МРЗ за страната, която към датата на постановяване на настоящия съдебен акт е 1 077 лева.

При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал. 1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал. 2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ, а именно: 269.25 лв. Вземайки предвид възрастта на детето Н. – на 8 години, съдът приема, че същата за задоволяване на своите потребности се нуждае от месечна издръжка в размер на 540 лв. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на Н. за тази необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства. В тази връзка съдът намира, че бащата може и трябва да участва в издръжката на детето с 270 лв. месечно, а разликата ще се поеме от майката, която ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на детето. Издръжката, която бащата дължи, ще следва да се заплаща от нея до настъпване на основание за нейното 6 изменение или прекратяване.