Решение № 21988 от 04.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21988 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря Н. М. като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110117742 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск от ищеца В. С. Д. срещу ответника ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурън груп“ с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер на 1017,02 лева /допуснато увеличение размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в осз от 29.10.2024г./, представляваща остатък от обезщетение във връзка със застрахователен договор „Каско“ обективиран в застрахователна полица № 47252317304000077 с период на покритие от 26.01.2023г. до 25.01.2024г., за претърпени имуществени вреди по застрахования л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № ********, настъпили в резултат на ПТП от 13.08.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба 28.03.2024г. до окончателното изплащане. Ищецът „В. С. Д. твърди, че на 25.01.2023г. сключил с ответното дружество ЗЕАД „Булстрад Иншурънс Груп“ договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 47252317304000077 с период на покритие от 00:00 часа на 26.01.2023г. до 23:59 часа на 25.01.2024г. и покритие „Пълно каско“ по отношение на л.а. марка „Фолксваген“, модел „ Туарег“ с рег. № ********, рама ********************. Поддържа, че на 13.08.2023г. е настъпило застрахователно събитие във връзка, с което при ответника е образувана щета № 472523232300268 в хода на която е извършен опис, при който са констатирани щети по преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата. В отговор на отправеното искане за изплащане на застрахователно обезщетение ответникът е заплатил сума в размер на 193,16 лв., който размер ищецът твърди, че е недостатъчен за покриване на претърпените щети. Сочи, че определеният размер е крайно занижен и не отговаря на средните пазарни цени към датата на настъпване на събитието. Поради изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1017,02 лева /допуснато увеличение размера на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК в осз от 29.10.2024г./, представляваща остатък от дължимо, но незаплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 28.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

1

Ответникът ЗЕАД „Булстрад Иншурънс Груп“ е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.

Оспорва стойността на причинените вследствие на процесното ПТП вреди, като твърди, че претендираното застрахователно обезщетение значително надвишава размера на действителните вреди. Твърди, че щетите е следвало да бъдат отстранени в доверен на застрахователя сервиз. Оспорва причинната връзка между твърдяното ПТП в исковата молба и реално настъпилите вреди по процесното МПС. Твърди, че във връзка с процесната щета е изплатил сумата от 193,16 лв., след като е приспаднал дължимата от ищеца четвърта вноска за застрахователната премия в размер на 119,85 лв. Сочи, че ищецът при сключване на застрахователния договор изрично е заявил желание за изплащане на застрахователно обезщетение в доверен сервиз, а впоследствие при подаване на заявлението с оглед настъпилото събитие е направил искане обезщетението да бъде изплатено по експертна оценка, съответно с оглед свободата на договаряне застрахователното обезщетение е определено именно по избраният начин – по експертна оценка. Оспорва материалната и процесуална легитимация на ищеца, като твърди, че ищецът не е единствен собственик на автомобила. Прави възражение за подзастраховане. В условията на евентуалност, моли в случай, че бъде установено, че застрахования автомобил е на по - висока стойност от определената при сключване на застрахователния договор, да се приложи разпоредбата на чл. 389, ал. 2 от КЗ. Твърди, че във връзка с процесния договор не е извършвано дозастраховане от ищеца, съгласно разпоредбата на т. 5 от подраздел III в раздел „Изплащане на обезщетение при частични повреди“, поради което с изплащането на всяко едно застрахователно обезщетение се намалява както размера на застрахователната сума, така и размера на всяко последващо плащане на застрахователното обезщетение. Поддържа, че по отношение на застрахования автомобил е налице тотална щета. Оспорва претенцията за лихва с оглед неоснователността на главния иск. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.

Страните по делото не спорят, че между тях е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка по полица „Каското“ на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № ********, обективирано в представената по делото застрахователна полица № 47252317304000077 от 25.01.2023г. Съгласно договора ответникът в качеството на застраховател се задължава да заплати на ищеца в качеството на застрахован обезщетение при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие, представляващо покрит риск съгласно договора. Автомобилът е застрахован при застрахователна стойност 8000 лв. за периода 26.01.2023г. – 25.01.2024г., поради което и по делото се установява наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каското”, сключена за процесния автомобил, валидно към датата на застрахователното събитие. В самата застрахователна полица е посочено, че застрахованият е получил екземпляр от Общите условия към договора по застраховка, поради което и съдът намира, че страните по договора са обвързани от същите.

Представено по делото е Свидетелство за регистрация, част I № 011497328, от което се установява, че собственик на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег.

2

№ ******** е ищецът В. С. Д.. Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание на посочения в това свидетелство собственик.

Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК . Следователно свидетелството за регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК.

В тази насока и въведеното с отговора на исковата молба възражение относно материалната легитимация на ответника се явява неоснователно.

Установява се в допълнение, че на 13.08.2023г. ищецът е уведомил ответника за настъпило застрахователно събитие в гр. София, жк. „Люлин“, на паркинг пред блок ***, за което е образувана щета № 472523232300268 и е съставен опис на претенция № 51-01300-9461/23/16.08.2023г. с отразени в същия увреждания по застрахованото имущество: калник преден десен - за боядисване; предна врата дясна – за боядисване; задна врата дясна – за боядисване;

По делото не се спори, че ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение по процесната щета № 472523232300268 в размер на 193,16 лв. с преводно нареждане от 23.08.2023г.

Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало процесното вземане. За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Според константната съдебна практика /напр. решение № 115/09.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т. о. и др./ актуална и след влизане в сила на действащия КЗ от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т.е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване. Ето защо, именно средните пазарни цени са действително претърпените и доказани по размер вреди. В случая, въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза по делото се установи, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № ******** към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие на 13.08.2023г. е в размер на

1210,18 лв. Експертът е описал кои са констатираните щети по процесното МПС, както и че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на 3 които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. По делото не се спори, че към датата на сключване на договора за имуществена застраховка „Каско“ застрахованият е избрал обезщетяване, чрез доверен сервиз, т.е. възстановяване в натура. Същевременно видно от представено към отговора на исковата молба заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /лист 37/, ищецът е посочил като начин за обезщетяване с оглед настъпилото застрахователно събитие – по калкулация на застрахователната компания /по експертна оценка/, по който ответникът е определил и заплатил застрахователно обезщетение. Тази оценка на застрахователя обаче следва да определи такава стойност, която да е достатъчна за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. В същото време обаче, разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ е императивна и уреденото в нея правило за поведение не може да бъде изменяно по съгласие на страните. Ето защо, ирелевантно е дали в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение застрахованият е посочил като начин на обезщетяване „по калкулация на застрахователната компания“, след като впоследствие по отношение размерът на застрахователното обезщетение е възникнал спор между страните.