Определение № 2830 от 18.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2830 гр. Варна, 18.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110106376 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

По делото са депозирани молби с вх. №2280/12.01.2026 г. от ответницата Р. Д. Хинкова, чрез адв. А. С. от АК – Плевен, както и молба с вх. № 2397/13.01.2026 г. от ответницата Ж.

И. С., представлявана от настойника Т. Б., чрез адв. Р. И., с искане за допълване на постановеното по дело протоколно определение от 19.12.2025 г., с което на осн. чл. 130 ГПК /изначална недопустимост на производството/ е прекратено производството по гр.д. № 14295/2024 г. по описа на РС Варна, в частта за разноските. Молителите в двете молби искат допълване на постановеното по делото определение, като претендират присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

В предоставения срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна – ищец в производството – Е. К. К. е подала отговор на двете молби за допълване на прекратителното определение. Излага, че в единия случай /този молбата от Ж. И. С./ не е спазена разпоредбата на чл. 80 ГПК, като искането за присъждане на разноски, не е направено в срок, след приключване на делото, няма представен и списък с разноски. По втората молба Р.

Д. Х./ се съдържат подобни възражения за неоснователност.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Молбите по чл. 248 ГПК са процесуално допустими, подадени от страни с правен интерес да искат допълнение на постановения акт и депозирана в предвидения преклузивен срок.

Настоящото дело е било образувано по искова осъдителна претенция, с правно основание чл. 240 ЗЗД, от Е. К. К., срещу Р. Д. Х., Л. Р. М. и Ж. И. С. – поставена под пълно запрещение, представлявана от настойника Т. Д. Б.,като наследници на починалата Л. Г.

Петрова – К., с искане за осъждане на тримата ответници, всеки един поотделно да заплати сумата от по 3000 лева, представляващи по 1/3 идеална част от предоставен от ищцата заем от общ размер на 9000 лева /два пъти по 4500 лева/ в полза на починалата Л. Г. Петрова – К., наследена/заместена/ от всеки един от ответниците.

След конституиране на ответниците и тримата в депозираните от тях отговори на исковата молба са възразили по допустимостта на производството, тъй като нито един от тях не е надлежен ответник. Въпреки че всеки един от тях е наследник на починалата, нито един от тях не процесуално легитимиран ответник, поради извършено приживе универсално завещание от Л. Г. Петрова – К. в полза на Стойко Стефанов Цочев.

В проведеното открито съдебно заседание, на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на производството поради това, че искът е предявен срещу ненадлежни на страни, като съдът е прекратил гр.д. № 6376/2025 г.по описа на РС – Варна, 33 състав.

На основание чл. 81 ГПК съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция като разпределя отговорността за разноски според правилата на чл.78 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на 1 разноски при прекратяване на делото. Безспорно по делото ответникът – Р. Д. Хинкова е била представлявана от адвокат. Подаден е от нейно име отговор на исковата молба, в който подробно е изразено становище по предявения иск, предприети са защита по допустимостта и основателността на предявения иск и по представените писмени доказателства. С молба от 19.12.2025 г. ответникът, чрез процесуалния си представител е изразил становище и по допълнително направена от ищеца молба с искане за спиране на производството, на основание чл. 229, ал 1, т.4и т. 5 ГПК. С отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител отправил искане за присъждане на разноски за адв. възнаграждение. Както и доказателства за извършени от ответника разноски, с оглед представения от кочан договор за правна помощ, в който е упоменат начин на плащане на адвокатски хонорар в размер на 600 лева.

Същото се отнася и за ответника Ж. И. С., представлявана от настойника си Т. Б., чрез адв. Р. И.. В предявения ОИМ е направено възражение по допустимостта на иска, както и по неговата основателност. Със становище от 17.12.2025 г. ответникът, чрез процесуалния си представител е изразил становище и по допълнително направена от ищеца молба с искане за спиране на производството, на основание чл. 229, ал 1, т.4и т. 5 ГПК, както и е направил искане за присъждане на разноски. Представени са доказателства за извършени разноски – договор за правна помощ и разписка за изплатена част от адвокатско възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда възможност за репариране на направените от ответника разноски и при прекратяване на делото, поради което в полза на същия следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представените доказателства за извършването им.

От представените по делото документи е видно, че ответниците Ж. И. С., представлявана от настойника си Т. Б. и Р. Д. Хинкова са били представлявани от процесуални представители – адвокати. Както и са представени доказателства за извършването на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Във връзка с направените възражения, според константната практика на ВКС, представянето на списък по чл. 80 ГПК не е процесуална предпоставка за присъждане на направените по делото разноски, нито за самото им присъждане, когато са представени доказателства за извършването им с отговора на исковата молба. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. В т. 8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК се посочва“ аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.

По отношение на възражението за прекомерност

Съгласно Решение от 25.01.2024 г., постановено по дело № C-438/22 на втори състав на СЕС, разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /сега Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ противоречат на правото на ЕС, поради което и предвидените в нея такива не обвързва съда при валидно заявено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съобразно мотивите на посоченото решение, при определяне справедливия размер на дължимия адвокатски хонорар, съдът следва да съобрази действителната фактическата и правна сложност на делото, както и неговия характер и особености на производството, въведените възражения, защитавания от съответната страна интерес и всички други обстоятелства, имащи значение за спора.

2

В този смисъл, при съпоставяне на посочените критерии с конкретните особености на делото, настоящият съдебен състав намира, че претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, а кореспондира с материалния интерес по делото, вида и броя на заявените претенции, ангажирания доказателствен материал и др., както и не е над минимума за адвокатско възнаграждение предвиден в Наредба за НАРЕДБА № изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./, поради което не следва да бъде редуциран.

По отношение на искането по чл. 248 ГПК от Ж. И. С., представлявана от настойника си Т. Б., следва да се посочи, че е доказано извършването на разноски в размер на 690 лева, поради което тази сума следва да бъде присъдена. В полза на ответника Р. Д. Хинкова следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, с оглед доказаното разходване на средства за такъв от страната.

С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че депозираните молби по реда на чл.

248 ГПК се явяват основателни и подлежат на уважаване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото протоколно определение от 19.12.2025 г., с което на осн. чл. 130 ГПК е прекратено производството по гр.д. № 6376/2025 г. по описа на РС Варна, В ЧАСТТА относно сторените от ответната страна разноски, като:

ОСЪЖДА Е. К. К., ЕГН: **********, с адрес: ++ ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Х., ЕГН:

**********, с адрес: +++, сумата от 306.78 евро / 600 лева/, представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е. К. К., ЕГН: **********, с адрес: ++ ДА ЗАПЛАТИ на Ж. И. С., ЕГН:

********** представлявана от настойника Т. Б., сумата от 690 лева, представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд, град Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3