Разпореждане № 3472 от 05.08.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3472 гр. Разград, 05.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД Н. ГЕНЧЕВА, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330101722 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД за издаване на заповед за изпълнение срещу

Й. А. Е., ********** за заплащане на сумата 200.74 EUR главница за погасяване на паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане, 108.52 EUR договорна лихва за периода 28.12.2020 г. - 06.04.2025 г.г., 36.41EUR мораторна лихва за периода 07.04.2025 г. - 23.07.2026 г. и разноските по делото. Твърди, че вземането е възникнало с договор за кредит № 863720, сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ООД, че заявителят е придобил претендираното вземане с

Приложение №1 от 23.10.2025 г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания/цесия от 11.11.2016 г., сключен между заявителя и „Аксес Файнанс“ООД

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона и с добрите нрави в предоставения 3-дневен срок, заявителят е пояснил, че усвоената от длъжника сума по процесния договор е 552,20 евро, че по договора същия е платил сумата 1262,12евро, които са отнесени съответно за погасяване на : Главница – 351,67 евро • Договорна лихва– 103,84 евро • Неустойка за неизпълнение по чл.20- 517,66 евро; • Законна лихва за забава по чл.21, ал.3– 0,07 евро; • Разход за събиране по чл. 21, ал.4 и т.5– 288,88 евро.

От представените по делото на осн. чл.410, ал.3 от ГПК писмени доказателства е видно, че на 05.12.2020 г. между Й. А. Е. и „Аксес Финанс“ ООД е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с кредитен лимит при посочен ГПР от 45,9%; че в чл.15 от този договор кредитополучателят е поел задължение за осигуряване на обезпечение в 3-дневен срок - поръчител с определени изисквания към доходите, кредитната му история и трудовото му правоотношение. В чл.20 е уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение – 10% от усвоената и непогасена главница.

Въз основа на тези твърдения на заявителя и представените от него към заявлението доказателства - , съдът намира, че:

1

Законодателната цел на възстановеното с глава тридесет и седма от ГПК заповедно производство е да спести воденето на искови процеси относно безспорни вземания. Целта на производството е да се провери дали предявените за плащане вземания са спорни. Наред с това в заповедното производство съдът дължи и проверка дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е в противоречие със закона или добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2/, както и дали не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респ. дали не е налице обоснована вероятност за това, както изисква с разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Преценката за спазване на посочените разпоредби в заповедното производство е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като в настоящия случай съдът следва да съобрази и представените към заявлението договори, сключени със сочения длъжник в качеството му на потребител и общите условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 от ГПК.

За процесното правоотношение освен Закона за защита на потребителите е приложим и Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора.

В договора за заем, представен по делото е уговорен ГПР в размер на 45,9%.

Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. В случая, с уговарянето на неустойка, чийто размер не е ясен, но която е в размер на ¼ от теглената сума при счетоводното отчитане на плащането й, Съдът намира че разходите по кредита за длъжника което не кореспондират с посочения в договора ГПР от 45,9%. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, е лишило ответника като потребител от възможността да определи размера на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член3, 2 буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Предвид горното, Съдът приема, че Договор за кредит „Бяла карта“ с №863720 е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят признава, че са извършени плащания в размер 1262,12 евро при ползвана сума от 552,20 евро Съдът счита, че не следва да издава исканата в заявлението заповед за изпълнение.

Предвид неоснователността на искането, заявителят няма право и на направените разноски по производството.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД с ЕИК: 207172780 и адрес: гр. София, УЛ.ПАНАЙОТ ВОЛОВ 29, ет.3, общ. Столична, обл. София (столица) представлявано от А. Н. Б. – юрисконсулт за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Й. А. Е., ********** за заплащане на сумата 200.74 EUR главница за погасяване на паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане, 108.52 EUR договорна лихва за периода 28.12.2020 г. - 06.04.2025 г.г., 36.41EUR мораторна лихва за периода 07.04.2025 г. - 23.07.2026 г. и разноските по делото. Твърди, че вземането е възникнало с договор за кредит № 863720, сключен между Й. А. Е. и „Аксес Файнанс“ООД и разноските по делото .

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за претендираните от него вземания, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение в 1месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе следващата се държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3