Решение № 117 от 09.11.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20211800900151 по описа за 2021 година

П. В. П. от с. В., С. област, ул. „Гурко“ № 32, с ЕГН **********, е предявил срещу „З.” АД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на дядо му В. И. М. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 26.10.2020 год. около 18.30 часа на главен път I-1, 191.800 км, в района на с. С., С. област, по вина на А. П. Д. с ЕГН . – водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „320 ЦДИ“, с ДК № СО 7962 СК, със застрахователна полица № BG/02/120002706321, сключена с ответника, валидна от 24.09.2020 год. до 23.09.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2021 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. адв. М.

Николова – Трайкова от САК.

С исковата молба се твърди, че на 26.10.2020 год. около 18.30 часа на главен път I-1, 191.800 км, в района на с. С., С. област, лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „320 ЦДИ“, с ДК № СО 7962 СК, управляван от А. П. Д. с ЕГН ., застигнал и ударил отзад попътно движещо се превозно средство с животинска тяга – каруца с общински p e г. № 116.

Вследствие на удара водачът на каруцата В. И. М. получил тежки травматични увреждания в областта на главата и гърдите, незабавно бил транспортиран в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, където бил приет за лечение в критично състояние. Оздравителен резултат не бил постигнат, като от тежките травматични наранявания и настъпили усложнения на 09.11.2020 год. В. М.

1 починал.

Във връзка с описаното ПТП било образувано досъдебно производство № 355/2020 год. по описа на РУ – Б., неприключило понастоящем.

Твърди се, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на л.а. „Мерцедес“ – А. П. Д., която поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и недостатъчен контрол върху управлявания от нея автомобил е нарушила правилата за движението по пътищата и виновно е реализирала ПТП, вследствие на което е причинена смъртта на В. И.

М. – дядо на ищеца П. В. П..

Твърди се, че настъпилата внезапна смърт на В. И. М. е била приета изключително болезнено от внука му. Загубата на дядо му е довела до нестихващи душевни болки и страдания, каквито единствено загубата на близък човек може да причини. Ищецът не може да приеме обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на дядо му, който го е отгледал от дете. Твърди се, че ищецът живеел в дома на баба си и дядо си през целия си съзнателен живот и приемал В. М. като баща, той му е бил най-близкият човек, допринесъл изключително много за изграждането му като личност. Твърди се, че с течение на годините между двамата се е изградила изключителна привързаност, дядо и внук били заедно непрестанно. Починалият е издържал внука си през ученическите му години. Твърди се, че ищецът все още не може да се съвземе и да превъзмогне загубата на дядо си, шокът от новината за инцидента го е сринал психически, чувства се съкрушен от загубата на найблизкия си човек.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „320 ЦДИ“, с ДК № СО 7962 СК, управляван при ПТП от А. П. Д., е била сключена със „З.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/120002706321, валидна от 24.09.2020 год. до 23.09.2021 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.

Твърди се, че П. В. П. депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № ОК-104512/19.02.2021 год. по описа на „З.” АД, по която до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ за окончателно произнА.не по претенцията застрахователят не се е произнесъл, което обуславя интереса от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорват твърденията по и.м., че за ищеца е възникнало право на обезвреда за неимуществени вреди в резултат от загуба на близък. Сочи се, че от използваните в и.м. общи оценъчни понятия, но без излагане на конкретни житейски факти, не се установява, че ищецът следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от 2 смъртта на неговия дядо и вместо най-близките роднини на пострадалия. Сочи се, че не се установява и че поради житейски обстоятелства двамата са имали отношения на особена близост, които да обосновават житейска връзка, различна от обичайната между внук и дядо.

Оспорват се твърденията за естеството и за съществуването на описаните отношения между ищеца и починалия, за дълбока близост и подкрепа, за изключителни по интензитет болки и страдания, както и за настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи възприеманата презумпция за обичайната реакция на скръб. Сочи се, че във връзка с със същото ПТП пред СОС са предявени искове и образувани множество дела (т.д. № № 30/2021, 34/2021, 41/2021, 69/2021, 78/2021, 82/2021, 97/2021 год. и 774/2021), като всеки от роднините на покойния В. М. претендира да има изключително близка връзка с покойния и да търпи вреди от смъртта му. Сочи се, че масовият характер на това твърдение го прави очевидно невряно за някои или за всички, които го твърдят, тъй като то очевидно не е изключително, а общо, присъщо за всички претендиращи.

Ответникът сочи, че към датата на ПТП ищецът няма материалноправна легитимация за предявяване на настоящата искова претенция, тъй като не е сред лицата от кръга с право на обезщетение за неимуществени вреди, определен изчерпателно и ограничително с ППВС № 4/1968 год. и ППВС № 5/1969 год. Сочи, че същевременно действащият към момента на предявяване на претенцията §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на Кодекса за застраховането определя лимит относно претенциите на лицата по чл.493а, ал.2 от КЗ, но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС.

С отговора се твърди, че ПТП се е осъществило поради действията на водача на каруцата В. И. М., като се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради действията му като водач на ППС с животинска тяга – - първо, същият е намалил скоростта си на движение без предупреждение, като е създал риск от настъпване на ПТП;

- второ, движил се е в средата на пътната лента, а не възможно най-вдясно, като е нарушил разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП;

- трето, управлявал е каруцата в тъмната част на денонощието без поставена светлина или светлоотразители в задната й част, като е нарушил разпоредбата на чл.71, ал.1 от ЗДвП;

- четвърто, управлявал е каруцата след употреба на алкохол и с висока степен на алкохолно опиянение, отразено в представената с и.м. епикриза.

Ответникът оспорва да е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата няколко дни по-късно смърт на В. М., като сочи, че е възможно да се касае за лекарска грешка или смъртта да е настъпила по други причини – независимо от травмите от ПТП.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Пълномощникът на ищеца в о.с.з. на 25.10.2022 год. е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от 3 ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 183/30.10.2020 год. на РУ – Б., в същия е отразено настъпило ПТП на 26.10.2020 год. около 18.30 часа на главен път I-1, 191.800 км, в района на с. С., С. област, с участник 1 – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „320 ЦДИ“, с ДК № СО 7962 СК, с водач А. П. Д. с ЕГН . и участник 2 – каруца с животинска тяга с общински peг. № 116, с водач В. И. М. с ЕГН **********. Отразено е, че ПТП е настъпило след като участник 1, движейки се по главен път I-1, застига и удря участник 2, който намалява скоростта без предупреждение.

Водачът на каруцата В. И. М. вследствие на нараняванията, получени при катастрофата, е транспортиран в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, където е приет за лечение и впоследствие починал на 09.11.2020 год.

Във връзка с произшествието е образувано досъдебно производство № 355/2020 год. по описа на РУ – Б., преобразувано с оглед смъртта на водача на каруцата в ДП № 189/2020 год. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 3390/2020 год. по описа на СОП.

От показанията на свидетелката А. П. Д., участник в ПТП и заключението по назначената автотехническа експертиза, оспорено от пълномощника на ответника, се установява следния механизъм на произшествието:

На 26.10.2020 год. около 18.30 часа – тъмната част на денонощието, при сухо асфалтово покритие и нормална видимост по първокласен път № 1 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 191+800, в посока от с. С. към гр. Б., в дясната си пътна лента, със скорост около 63 км/ч, на къси светлини, се е движил лек автомобил „Мерцедес Е320 ЦДИ” с регистрационен номер СО 7962 СК, с десен волан, управляван от А. П. Д..

Платното за движение в участъка на ПТП е било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 3.75 метра, отделени една от друга посредством единична прекъсната линия „М3”, прав, равнинен участък.

Придвижвайки се по гореописания начин, лекият автомобил „Мерцедес” е застигнал несигнализирана по определения от ЗДвП начин конска каруца с водач В. И. М., движеща се в същата посока. Водачът на автомобила Д. е забелязала каруцата и в момента, в който челната част на управлявания от нея автомобил се е намирала на около 24.5 метра от мястото на удара, е задействала спирачната система на лекия автомобил за аварийно спиране, но независимо от това е настъпил удар между дясната му челна част и задната лява част на каруцата. Вследствие на удара каруцата е отблъсната напред и вдясно по отношение първоначалната си посока на движение. Лекият автомобил, придвижвайки се след удара в спирачен режим, също се е установил на място.

Според АТЕ анализът на горното сочи, че причините за възникване на ПТП не са от технически характер и следва да се търсят в субективните действия на водача на лекия 4 автомобил А. П. Д., която не е контролирала непрекъснато превозното средство, което е управлявала, поради което със закъснение е реагирала за аварийно спиране при настъпилата опасност за движението. Същата в конкретната пътна ситуация е имала видимост пред фронта на автомобила на разстояние около 55 метра, при опасна зона за спиране с реалната скорост на движение 44 метра, но е реагирала за аварийно спиране късно – когато челната част на автомобила се е намирала на около 24.5 метра от мястото на удара.

От основното и допълнителното заключение по назначената СМЕ, неоспорени от страните, се установява, че в резултат на ПТП пострадалият В. И. М. е получил следните травматични увреждания : тежка съчетана черепномозъчна и гръдна травма, изразяваща се в контузия на главата с подкожен хематом в дясната теменна област, мозъчно сътресение, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на лявата голямомозъчна хемисфера и мозъчна контузия, счупване на 3-6-ти ребра вдясно по мишничната линия, масивна контузия на средостението и на околосърдечната торбичка. Като усложнения на травмата са установени белодробна тромбоемболия и пневмония, по-изразена вляво. Непосредствената причина за смъртта на В. И. М. е белодробната тромбоемболия.