Решение № 22456 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22456 гр. ., 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на трети деке.и през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110147246 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание с чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ от ЗАД „.“ АД против .. за сумата от 1006.56 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на .г. в гр.. на ул. „.“ срещу ., ПТП, при което е било увредено МПС марка „.“ модел „.“ с рег.№ ., застраховано с застраховка „.“ при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2024г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че на .г. гр.. на ул. „.“ срещу ., е настъпило ПТП, при което е било увредено МПС марка „.“ модел „.“ с рег.№ ., след като е попаднало в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Поддържа, че за МПС с марка „.“ модел „.“ с рег.№ . към датата на ПТП имало сключен договор за застраховка „.“ при ищцовото дружество, поради което при ищеца била образувана преписка по щета № . и била направена оценка на щетите. В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил във връзка с процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 981.56 лева, като се дължали и 25 лева ликвидационни разноски. Отговорността на ответника се обосновава с твърденията, че именно .. отговаря за поддръжката на пътя, където е настъпило процесното застрахователно събитие. Посочва се, че с уведомително писмо ответникът бил поканен да заплати дължимата сума, но и до настоящия момент плащане не било постъпило, а с изрично писмо .. отказва плащането. Предвид това се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Ответникът оспорва настъпването процесното ПТП като недоказано по несъмнен начин, като се подчертава, че обезщетението е заплатено единствено въз основа на твърденията на водача на МПС. Подчертава се, че съставения 1 протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила за механизма на осъщественото ПТП, като се подчертава, че същият е изготвен без присъствието на свидетел в нарушение на чл. 2 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране на .. . и Информационния център към .. Изтъква се, че липсват доказателства за скоростта на движение на увреденото МПС и дали същата е била съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, поради което се твърди нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Релевирано и възражение за съпричиняване. Поддържа се, че не е бил налице покрит застрахователен риск. Оспорва се и размерът на заплатеното обезщетение, като се сочи, че не е съобразена обикновеното овехтяване на автомобила към момента на ПТП. Подчертава се, че е налице разминаване между констатираните увреждания в съставения протокол за ПТП и реално уврежданията, за които е извършено плащане на обезщетение. Сочи се, че на водача на увреденото МПС не е направен тест за употреба на алкохол и наркотични вещества, с което са нарушени предвидените в Общите условия на ищеца задължения. С оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен, а в полза на ответника да бъдат присъдени сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410 от КЗ следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието следните юридически факти: 1. наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил с покрит риск – настъпилото застрахователно събитие, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД, а именно: вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

При съобразяване на така посоченото, Софийски районен съд приема, че от представената застрахователна полица № .г. (л.10 от делото) се установява, че към датата на настъпване на ПТП – .г. между ищеца и собственика на автомобил с марка „.“ с рег. № ... е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС при избран от застрахования обхват на покритите рискове - „клауза П“ . със срок на застрахователното покритие 09.03.2023г. – 08.03.2024г.

2

Установено според Софийски районен съд е и обстоятелството, че на .г. в 14.15 часа в гр.., лек автомобил с марка „.“ с рег. № ..., се е движил по ул. „.“ в посока от бул. „.“ към бул. „.“ и срещу . самокатострофира в неосигурена дупки пълни с вода на платното за движение с материални щети. Така описаният механизъм на ПТП се установява както от заявеното пред съда от разпитания по делото свидетел – К. В., показанията на който съдът кредитира като непротиворечиви, последователни и логични, дадени от пряк участник в процесното ПТП, така и от представения по делото протокол за ПТП, съставен от посетилия мястото на ПТП представител на .. който протокол представлява официален документ с материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК.

С оглед изложените от страна на ответника в отговора на исковата молба възражение относно значението на съставения констативен протокол следва да се отбележи, че макар и автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му относно механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и е констатирал на място наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение, както и че тези дупки са били пълни с вода. От показанията на свидетеля В., водач на увредения автомобил, се установява, че ПТП е настъпило при движение в кв.., като се е движил по тясна улича, когато срещу него е идвал друг автомобил и е трябвало да се разминат, но в последния момент, другият автомобил е отбил. Свидетелят подчертава, че именно поради това разминаване не е успял да види дупката на платното за движение, като не се е движил бързо и не е имал добра видимост, защото е било дъждовно.

В. е категоричен, че не е забелязал дупката и не е знаел предварително за нея, тъй като ако е знаел, е нямало да мине през нея. Настоящият състав изцяло кредитира показанията на свидетеля В., доколкото заявеното от него е непротиворечиво, последователно и съответства на останалите събрани по делото доказателства. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават показанията му, като не е налице и основание да се приеме, че същият е заинтересован от изхода на спора, тъй като заплащането на застрахователно обезщетение на собственика не зависи от изхода на настоящи спор.

Същевременно съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът кредитира по реда на чл. 202 от ГПК като изготвена от вещо лице притежаващо необходимата квалификация при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, неоспорено от страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Именно същите щети – два броя предни гуми описва и разпитания пред съда свидетел. Следва изрично да се 3 отбележи, че именно посочените в протокола за ПТП ведри по автомобила на свидетеля В. са били пряко възприети и от посетилия мястото представител на .. Следователно в частта относно установеното наличие на мястото на ПТП на дупка и обстоятелството, че дупката е била пълна с вода, както и на конкретните вреди причинени по МПС, съставения констативен протокол за ПТП има значение на официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена стойност следва да бъде съобразена от настоящия състав. Ето защо, при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в протокола механизъм на ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с ПТП.

Следва изрично да се посочи, че от събраните доказателства по делото се установява по категоричен начин, че водачът не бил могъл да възприеме своевременно дупката, доколкото е била пълна с вода, с оглед направеното отбелязване в протокола за ПТП. Вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, в открито съдебно заседание изрично разяснява, че дупката е била видима и е можело да бъде избегната при движение с около 64 км.ч., но в случая че дупката е била пълна с вода, е възможно да не бъде възприета до момента на попадане в самата дупка.

Не се спори между страни, като се установя и от събраните доказателства – уведомление-претенция за настъпване на застрахователно събитие от 26.01.2024г., опис на претенцията от 26.01.2024г, че във връзка с настъпилото ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № ..

При съобразяване на установеното по делото Софийски районен съд намира и че така осъщественото застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск, тъй като се касаело пътнотранспортно произшествие, което съгласно легалната дефиниция в §6, т. 30 от ДР на ЗДвП е събитие възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. При съобразяване на така дадената дефиниция в разглеждания от съда случай безспорно е налице именно ПТП, доколкото по автомобил с марка „.“ с рег. № ..., именно в процеса на движение са настъпили материални щети, каквито безспорно представляват уврежданията по гуми. Следва да се посочи, че попадането в дупка не представлява отделно, специфично или различно събитие, което не попада в обхвата на дефиницията за пътно-транспортно произшествие“. Същевременно дори и да се приема, че представените по делото ОУ не са приложимите в конкретната хипотеза, то в застрахователна полица е ясно посочено кои рискове се покриват от сключения договор за имуществено застраховане в графа ХХ „Покрити рискова“ – 106.3, в която изрично е отбелязано, че покрити рискове са „ПТП по време на движение“, каквато безспорно последица са и настъпилите увреждания в следствие на процесното пътнотранспортно произшествие. Следователно безспорно по делото е доказано и, че настъпилото ПТП представлява покрит застрахователен риск по сключената между ищеца и увреденото лице застраховка „Каско“.

На следващо място, не се установява да е налице соченият от ответника изключен риск 4