Решение № 4366 от 04.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4366 гр. София, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100510457 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20133732 от 07.06.2021г., постановено по гр.дело №57110/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 53-ти състав, е осъден С. Й. Б., с ЕГН **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ****, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 372.85 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2017г. - м.04.2019г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 57.27 лв., мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. - 02.11.2020г., както и сумата от 6.51 лв., цена на услугата за "дялово разпределение" за периода от м.10.2017г. - м.04.2019г., като е отхвърлен иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата над уважения размер от 372.85 лв. до претендирания размер от 407.69 лв. и за периода от м.05.2017г. до м.09.2017г., както и искът с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата над уважения размер от 57.27 лв. до претендирания размер от 63.31 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018г. - 02.11.2020г., както и искът с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата в размер на 1.36 лв., лихва за забава върху цената на услугата за "дялово разпределение" за периода от 30.11.2017г. - 02.11.2020г. . С решението е осъден Е. Й. Б., с ЕГН **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ****, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 372.85 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2017г. - м.04.2019г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 57.27 лв., мораторна лихва за забава за периода от 1

15.09.2018г. - 02.11.2020г., както и сумата от 6.51 лв., цена на услугата за "дялово разпределение" за периода от м.10.2017г. - м.04.2019г., като е отхвърлен иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата над уважения размер от 372.85 лв. до претендирания размер от 407.69 лв. и за периода от м.05.2017г. до м.09.2017г., както и искът с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата над уважения размер от 57.27 лв. до претендирания размер от 63.31 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018г. - 02.11.2020г., както и искът с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата в размер на 1.36 лв., лихва за забава върху цената на услугата за "дялово разпределение" за периода от 30.11.2017г. - 02.11.2020г. . С решението е осъдена Й. Г.

Б., ЕГН **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ****, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1491.40 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2017г. - м.04.2019г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 229.08 лв., мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. - 02.11.2020г., както и сумата от 26.04 лв., цена на услугата за "дялово разпределение" за периода о т м.10.2017г. - м.04.2019г., като е отхвърлен иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата над уважения размер от 1491.40 лв. до претендирания размер от 1630.76 лв. и за периода от м.05.2017г. до м.09.2017г., както и искът с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата над уважения размер от 229.08 лв. до претендирания размер от 253.24 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018г. - 02.11.2020г., както и искът с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата в размер на 5.44 лв., лихва за забава върху цената на услугата за "дялово разпределение" за периода от 30.11.2017г. - 02.11.2020г. .

С решението са осъдени С. Й. Б., с ЕГН **********, Е. Й. Б., с ЕГН ********** и Й. Г.

Б., ЕГН **********, да заплатят на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ****, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 273 лв., направени разноски в исковото производство. С решението е осъдена "Т.С." ЕАД, с ЕИК ****, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА да заплати на адв.Р.

Л. Д. сумата от 81 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС. С решението е осъдена "Т.С." ЕАД, с ЕИК ****, на основание чл.77 ГПК да плати по сметка на Софийски районен съд сумата от 114.93 лв., дължимата държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците - С. Й. Б., с ЕГН **********, Е.

Й. Б., с ЕГН ********** и Й. Г. Б., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител адв.Р. Д. , срещу решението на СРС в частта, в която са уважени спрямо всеки от тях предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта на възложените в тяхна тежест разноски. Инвокирани са доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че е налице възникнала валидна облигационна връзка между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Твърди се, е по делото е представена молба-декларация за откриване на партида, което е достатъчно основание да се приеме, че е налице облигационна връзка между топлофикационното дружество – ищец и лицето, което е заявило откриване на партида. Оспорва се факта, че ответниците дължат на ищеца суми за цената на услугата за "дялово разпределение", като се твърди, че за извършената услуга з а "дялово разпределение" се дължи възнаграждение на трето лице, а не на ищеца. Предвид на изложеното молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените срещу ответниците искове 2 за главница за доставена топлинна енергия, з а цена на услугата за "дялово разпределение" на топлинна енергия, както и за обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия. Претендират присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представят списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - "Т.С." ЕАД, депозира писмен отговор, както и молба от 04.05.2023г., в които е взето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са бланкетни доводи за законосъобразност и правилност на решението на СРС в обжалваните части. Претендира се присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Трето лице-помагач - "Т." ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "Т.С." ЕАД срещу С. Й. Б., Е. Й. Б. и Й. Г. Б. при условията на разделна отговорност обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед заявеният петитум на подадената въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените срещу С. Й. Б., Е. Й. Б. и Й. Г. Б. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените срещу С. Й. Б., Е. Й. Б. и Й. Г. Б. искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното решение, в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ с р е щ у ответниците - С. Й. Б., Е. Й. Б. и Й. Г. Б. , 3 първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на предявените искове, за стойността на доставена топлинна енергия, в т.ч. и за цена на услугата за "дялово разпределение" на топлинна енергия, са дължими поради проведено доказване на релевантните за спора факти, а именно, че ответниците в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот се явява потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през съответния период на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012г./ и между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлоенергия.

Прието е, че между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на ко е т о ответниците като съсобственици на процесния имот имат задължение да заплащат стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот, съобразно притежаваният от всеки от тях дял от имота. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в имота на ответниците при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия период от време. По отношение на предявените искове с правно основание чл.86 ЗЗД е прието от съда, че ответниците са изпаднали в забава в периода, за който се претендира обезщетение, и исковете за заплащането на мораторна лихва следва да бъдат уважени. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата н а чл.153, ал.1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е 4 учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. В конкретния случай между страните не е налице спор, а и от доказателствата по делото се установява, че през исковия период ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот, при следните квоти: за С. Й. Б. и за Е. Й. Б. по 1/6 ид.ч. за всеки от тях, за Й. Г. Б. – 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота. Противно на поддържаното във въззивната жалба по делото няма представена подадена от някой от съсобствениците молбадекларация за откриване на партида на негово име в топлофикационното дружество.