Решение № 715 от 01.04.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 715

Перник, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

Членове:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА и с участието на прокурора ДИЛЯН СТОЯНОВ ДЕЯНОВ като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЕОРГИЕВА канд № 20267160600120 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Т**** – П***“ АД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], Т**** „Р***“, представлявано от изпълнителния директор Б. М. Б. против решение № 3** от 26.01.2026 г., постановено по АНД № 10**/2025 г. по описа на Районен съд – П***.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 1*** от 05.11.2024 г., издадено от името на директор на Р*** и*** по о*** с*** и в*** (Р****) – С***, с което на Т*** – П***“ АД, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във вр. с чл. 83 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във вр. с Условие 8.3.1.2 от КР (Комплексно разрешително) № 53-**/2014 г., актуализирано с Решение № 53-Н***/2021 г. издадено от изпълнителния директор на И*** (И*** а*** по о*** с*** и в**), е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева).

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се от съда да отмени оспорения съдебен акт и да отмени наказателното постановление.

В проведено съдебно заседание на 25.03.2026 година касаторът „Т*** – П***“ АД, редовно призован, за представител изпраща юк. С. С.. Поддържа касационната жалба и пледира същата да се уважи, като се отмени съдебното решение и вместо него се постанови друго такова, с което се отмени наказателното постановление.

В проведено съдебно заседание на 25.03.2026 г. ответникът по касационната жалба – директор на Р*** – С***, редовно призован за представител изпраща Н. С., служител с юридическо образование.

В проведено съдебно заседание на 25.03.2026 г. представителят на Окръжна прокуратура – П****, прокурор Д. Д., намира касационната жалба за неоснователна и предлага съдебното решение да се остави в сила.

Административен съд – П***, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и взе предвид становищата на страните, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само по отношение на изложените в жалбата доводи, като служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните:

За да постанови решението си, Районен съд – П*** е събрал като доказателства по делото показанията на актосъставителя Г. В. и показанията на свидетеля по съставения АУАН (акт за установяване на административно нарушение) Ж. Г., както и писмените доказателства, представени с административната преписка. Въз основа на тях е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, включително при съставяне на АУАН и издаване на НП, а по същество – наказателното постановление за законосъобразно. Съответно приетото от фактическа страна е обосновало извод в решението, че по делото е доказано, че наказаното дружество не е изпълнило вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС – да изпълнява условията на издаденото му от директора на И***“, Комплексно разрешително № 53-****/2014 г., актуализирано с Решение № 53-Н1***/2021 г. издадено от изпълнителния директор на И***“, тъй като към датата на установяване на нарушението – 02.01.2023 г., „Т**** – П***“ АД, притежаващо качеството „оператор на инсталация“ по смисъла на т. 43, б. „а“ от ДР (Допълнителните разпоредби) на ЗООС, притежаващо комплексно разрешително, определящо рамките на дейността му съгласно изискванията на чл. 117, ал. 1 от ЗООС, не е изпълнило Условие 8.3.1.2. от цитираното КР, в което преди „писмено потвърждаване от Р***за изпълнение на Условие 3.6“, са посочени разрешените за употреба горива в Т*** „Р****“, а именно: „за парогенератор (ПГ) № 3 – природен газ, за ПГ № 4 – въглища и брикети, за ПГ № 5 – въглища и брикети, тъй като към 02.01.2023 г. в централата е използвано и изгорено неразрешен вид гориво – биомаса, в количество – 630 т., с което е нарушено посоченото условие по издаденото КР. Според районния съд с това сее осъществява фактическия състав именно на нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, на каквото основание е ангажирана и имуществената отговорност на дружеството, със законосъобразно наложена имуществена санкция и в справедлив минимален размер, съответен според решаващия първоинстанционен състав на степента на обществена опасност на нарушението, съобразен със значимостта на обществените отношения, които засяга – живота и здравето на гражданите, съответен и на целите на административното наказване, визирани в чл. 12 на ЗАНН.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – П*** фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд по следните съображения:

Съгласно чл. 123в, т. 2 ЗООС операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Според § 1, т. 39 от ДР на ЗООС „комплексно разрешително“ е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. В случая вменено е неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, поради неизпълнение от титуляря на КР, на Условие 8.3.1.2 от Комплексно разрешително № 5**/2014 г., актуализирано с Решение № 53-Н1***/2021 г. издадено от изпълнителния директор на И***, с което преди писмено потвърждение от Р**** на Условие 3.6 е разрешено в горивната инсталация да се използват САМО следните видове гориво: за ПГ № 3 – природен газ, за ПГ № 4 – въглища и брикети, за ПГ № 5 – въглища и брикети. В нарушение на това заложено в КР условие, по делото и въз основа на доказателствата, представени с административната преписка, както и въз основа на гласните доказателствени средства – свидетелски показания, приобщени в хода на съдебното следствие, е категорично установено, че на 02.01.2023 г. дружеството е използвало за работата на горивната инсталация неразрешен вид гориво – 630 т биомаса, както и общо 134 126 т биомаса през календарната 2023 г. С това дружеството не е изпълнило Условие 8.3.1.2, обективирано в Таблица 8.3.1.2 от цитираното КР. Т. описание на процесното неизпълнено задължение е извършено както в АУАН, така и в издаденото НП, релевантните факти са описани в точна и ясна последователност, отнесени са правилно към съответната материалноправна норма – чл. 123в, т. 2 от ЗООС и са подведени към относимата санкционна разпоредба – чл. 164, ал. 1 от ЗООС. Чрез даденото описание на административното нарушение е очертана по безспорен начин рамката на обвинението и е доведена до знанието на настоящия касатор фактическата обстановка за вмененото му административно нарушение. Правото на защита на наказаното дружество не е нарушено, тъй като словесното описание на нарушението съответства на правната [жк], което безусловно разкрива волята на наказващия орган и дава възможност на санкционирания субект да разбере повдигнатото обвинение. Поради гореизложеното доводите в тази насока, съдържащи се в касационната жалба не се споделят.

Възражението на касатора за липса на посочена дата на нарушението или период на извършване на нарушението също е неоснователно. От приобщените по административнонаказателната преписка, както и в производството пред районния съд доказателства безспорно се установява, че именно на дата 02.01.2023 г., е извършено вмененото на дружеството нарушение, а същата е коректно посочена както в АУАН, така и в НП.

Противно на бланкетните доводи в жалбата, настоящият състав намира, че не е налице нарушение и на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено след надлежна проверка на събраните и представени документи в хода на извършена от длъжностни лица на Р**** проверка на представените и допълнително изискани от дружеството документи – доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено КР, за календарната 2023 г., представен от наказаното дружество, видно от който е отчетена употребата на непозволено гориво – 134 126 т биомаса., съответно подробни ежедневни справки за количеството използвана биомаса за във всеки един ден за периода 01.02.2023 г. до 31.12.2023 г., включително за процесната дата – 02.01.2023 г., за която представени са документи, от които е установено, че на същата дата в горивната инсталация е използвано и изгорено неразрешен вид гориво – биомаса, в количество – 630 т..

Безспорно установеното по делото от фактическа страна правилно е обосновало извод в решението и за правилно приложен от наказващия орган материален закон. По делото е доказано осъществяването на обективния фактически състав на неизпълнено от страна на юридическо лице задължение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във вр. с Условие 8.3.1.2 от КР № 53-*****/2014 г., актуализирано с Решение № 53-Н1***/2021 г. издадено от изпълнителния директор на ИАОС, за което в санкционната разпоредба на чл. 164, ал. 1 от ЗООС, във вр. с чл. 83 от ЗАНН, е предвидено налагането на имуществена санкция. Изводите на районния съд касателно размера на наложената за процесното доказано неизпълнено задължение към държавата имуществена санкция от 10 000 лв., съобразени с правилата, установени в чл. 27 от ЗАНН, също се споделят, съответно като неоснователни се отхвърлят доводите на касатора и в тази част на жалбата, а при условието на чл. 221, ал. 2 от АПК се извършва препратка към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, без да е необходимо същите да бъдат повторно излагани.

Въз основа на изложеното настоящият състав, приема че обжалваният съдебен акт е правилен. При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци, свързани с неговата валидност и допустимост, а решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.

Ответната страна не претендира присъждане на разноски поради което и не се дължи произнасяне.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – П***, в касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3*** от 26.01.2026 г., постановено по АНД № 10***/2025 г. по описа на Районен съд – П***.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

/П/

Членове:

/П/

/П/