Решение № 1308 от 08.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. Варна, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110205060 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Е. Г. П., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К №6152465, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника, в качеството на собственик на превозното средство л. а.

„*", peг.№*, е наложено административно наказание глоба в размер 600.00 лв.

Въззивникът счита оспореният ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същият да бъде отменен. Твърди, че липсва описание на твърдяното нарушение, не са посочени всички елементи от състава на съответното нарушение и обстоятелствата, при които същото е осъществено и не е описано словом, какво точно е нарушението. Твърди също, че при издаване на ЕФ не са спазени условията и реда за използване на АТС за контрол на правилата за движение, не е посочено разстоянието, на което АТС се е намирало от пътен знак В26 и не може да се прецени, дали заснетото превишение се явява в обхвата на действие на въведеното с пътния знак ограничение на скоростта. Твърди, че не е описано също законовото основание, на което е въведено ограничение на скоростта в съответния участък, че автомобилът, в който същото е било поставено не е фигурирал в надлежния списък за разпределение на местата за контрол за съответния период, както и че АТС не е преминало първоначална и последваща техническа проверка за годност за експлоатация и липсват данни в такава насока. Твърди също, че не е извършил твърдяното нарушение, както и че извършител е лицето Надежда Муравьева, гражданка на РФ, на което много преди датата на нарушението е предоставил ползване на превозното средство.

Въззиваемата страна, оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 23.06.2022 г. в 15.27 ч., по път I-9, до кръстовището за парк „Хепиленд“, посока от гр. Бургас, л. а. "Сузуки Суифт", рег.№Р*, собственост на въззивника Е. П., бил управляван със скорост 99 км/ч при въведено с пътен знак общо ограничение на скоростта 60 км/ч, при което бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС ARH CAM S1 №102s511 и за констатираното превишение на скоростта с 39 км/ч срещу въззивника бил издаден процесния електронен фиш.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – ЕФ серия К №6152465 от 23.06.2022 г., разпечатка от ел. система на Сектор „Пътна полиция“ Варна, снимков материал, протокол рег.№819р-16567 от 24.06.2022 г., справка в централна база за рег. номер РВ9462КР, протокол за проверка №67-С-ИСИС от 10.11.2021 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Видно от материалите по АНП – разпечатка от АИС АНД, в информационната система на МВР е отразено, че ЕФ е връчен на въззивника на 03.09.2022 г., спрямо която дата, процесната жалба рег.№74377 от 21.09.2022 г., доставена с пратка с пощенско клеймо от 19.09.2022 г., е предявена в законоустановения срок.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание.

Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 ЗАНН и чл.189, ал.4 ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Възраженията на въззивника, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като въззивникът се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по т. д. №1/2013 г. на ВАС, издаването на ЕФ е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им ( чл.165, ал.2, т.6 и т.7 ЗДвП ), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен 2 орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

В настоящата си редакция чл.189, ал.4 ЗДвП (Нова – ДВ, бр.10 от 2011 г., изм., бр.19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 9 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към дата на установеното с процесния ЕФ нарушение - 24.06.2022 г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на ЕФ, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.

От събраните доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип ARH CAM S1, рег.№120 s511, което представлява мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не е посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера, както и обстоятелството, дали същата е преминала метрологичен контрол, тъй като това не са задължителни реквизити на ЕФ.

От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията по чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закон за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представен Протокол №67СГ-ИСИС от 10.11.2021 г. от проверка на мобилната система.

Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.

Съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес. От снимковия материал 3 приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото, посочено в ЕФ.

Измерената скорост на движение на автомобила е 102 км/ч (видно от приложените доказателства – снимка), допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 99 км/ч, след приспадане на допустимия толеранс.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира извън населено място, и в съответния участък, видно от Протокол рег.№819р-16567 от 24.06.2022 г., с отстоящ на 250 м от АТСС пътен знак В26 е въведено ограничение на скоростта до 60 км/ч и процесния автомобил е заснет на отстояние 143 м от АТСС, в рамките съответното ограничение.

Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 ЗДвП предвижда административно-наказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това, кой е действителният негов извършител, респективно – ползвател на превозното средство.

В случая собственик на процесния автомобил е именно въззивника (видно от приложената Справка за регистрацията на МПС), на когото правилно е издаден процесния електронен фиш, въпреки подадената декларация рег.№819-000-40966 от 15.09.2022 г., с която е посочил данни за конкретен извършител, тъй като не е представил и копие от свидетелство за управление на МПС за съответния извършител. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП за анулирането на издаден на собственика ЕФ се изисква, собственикът да представи кумулативно писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. След като единия от двата кумулативно изискуеми документа не е представен, въззивникът не е изпълнил вмененото му задължение и не е налице нормативно регламентираното основание за анулиране на съставения спрямо него ЕФ.

Едновременно с декларацията по чл.189, ал.5, въззивникът е представил пред ОД МВР Варна и възражение по чл.189, ал.6 ЗДвП, по което липсват данни за произнасяне.

Въпреки това, съдът счита за нужно да изтъкне, че това оспорване на ЕФ е изрично предвидено само за две конкретно уредени хипотези по чл.189, ал.6 ЗДвП – когато моторното превозно средство е било обявено за издирване или когато нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение. В този случай е предвиден срок за произнасяне на административния орган и от връчването на решението му започва да тече срок за оспорването на акта. Доколкото тази разпоредба е специална и има ограничен обхват, към който процесния случай е неотносим, с липсата на произнасяне по това възражение правата на въззивника не са ограничени и не е осъществено нарушение, което да опорочава издаването на процесния ЕФ.