Решение № 276 от 19.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20265001000321 по описа за 2026 година

С решение № 155/25.04.26 г., постановено по т.д. № 75/26 г. на ОС Пловдив,НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА е осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „ПАРК ХОСПИТАЛ" ЕООД ЕИК 202628753, на основание чл. 79, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД сумите:

53 497.49 евро, представлява равностойността на 104 632 лв. незаплатена стойност на оказана болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури през м. Февруари 2019г. по сключен между страните договор № 164277 от 01.06.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки /КП/ и договор № 164758 от 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, всеки от които допълнен и изменен с Допълнително споразумение с № 23/20.02.2019 за съответния вид болнична дейности, 19 435.75 евро, представляващи равностойността на 38 013.02 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата, дължима за периода 24.12.2021 г.- 20.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 1 на подаване в съда на исковата молба (27.12.2024г.) до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски в размер на 8 340.10 €, като е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска за мораторна лихва до пълния предявен размер от 19435,87 €, представляваща равностойността на 38 013.25 лв., т.е. за сумата 0,12 €, представляваща равностойността на 0,23 лв.

Въззивна жалба против горното решение в осъдителната му част е подадена от НЗОК, която го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъбразност и искане същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявените искове против НЗОК да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна „МБАЛ „ПАРК ХОСПИТАЛ" ЕООД“ ООД оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 59, ал.1 от 330 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Между страните по делото е сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 164277 от 01.06.2018 г, по силата на който болницата като изпълнител се задължава да оказва на здравноосигурени лица, както и на здравно неосигурени лица по § 2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 г., съобразно с изрично законови разпоредби случаи, болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение № 9 към член 1 на Наредба № 3 от 2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК /обн. ДВ, бр.29 от 30.03.2018 г./ и посочени 2 съответно в приложение № 17а „Клинични пътеки“ на НРД за медицински дейности за 2018 г., изброени в посочения текст на договора, а НЗОК се е задължила да закупува и заплаща описаните дейности съгласно глава деветнадесета, раздел VI, VIII и IX от НРД за медицинските дейности за 2018 г . Изпълнителят се е задължил да оказва БМП по вид, обем и сложност, съответстващи на договорените, като спазва установените в приложение № 17а "Клинични пътеки" от НРД за медицинските дейности за 2018 година, изисквания и правила за провеждане на диагностика и клинично лечение на заболяванията, както и регистриране на извършените дейности, включени в КП /чл. 5, т.2 от договора/; да предоставя задължително изискваната от НЗОК отчетна документация в срокове, структура и формат, определена в НРД за медицинските дейности за 2018 г., ЗСч, както и в съответствие със здравните индикатори от МЗ /чл.5, т.12 от договора/; да предоставя отчетните документи по чл. 32 ежемесечно в РЗОК по утвърден график до осмия работен ден на месеца, следващ месеца на дейността /чл. 42 от договора/. От своя страна, НЗОК като Възложител се е задължила да заплаща определените съгласно НРД за медицинските дейности за 2018 г. цени на извършената и отчетена БМП. Съгласно чл. 46 от договора в задължение на възложителя е вменено ежемесечно заплащане на договорената, извършена и отчетена дейност след съответна проверка, регламентирана в предходните текстове.

Сключен е и Договор за извършване на амбулатории процедури № 164758 от 01.06.2018 г, по силата на който болницата като изпълнител се задължава да оказва на здравноосигурени лица, както и на лицата по § 9, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 г., медицински дейности по Приложение 7 към член 1 на Наредба № 3 от 2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК /обн. ДВ, бр.29 от 30.03.2018 г./ и посочени съответно в приложение № 18а „Амбулаторни процедури“ на НРД за медицински дейности за 2018 г., изброени в посочения текст на договора, а НЗОК се е задължила да заплаща описаните дейности съгласно глава деветнадесета, раздел VI, VIII и IX от НРД за медицинските дейности за 2018 г. Изпълнителят се е задължил да оказва БМП по вид, обем и сложност, съответстващи на договорените, като спазва установените в приложение № 18а "Амбулаторни процедури" от НРД за медицинските дейности за 2018 година изисквания и правила за провеждане на диагностика и клинично лечение и диспансеризацияна заболяванията, както и 3 регистриране на извършените дейности, включени в АПр / чл. 5, т.2 от договора/, да предоставя задължително изискваната от НЗОК отчетна документация в срокове, структура и формат, определена в НРД за медицинските дейности за 2018 година, ЗСч, както и в съответствие със здравните индикатори от МЗ /чл. 5, т.12 от договора/; да отчита ежедневно по електронен път, в утвърден от НЗОК формат оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, като отчитането става най-късно до 17.00 часа на първия работен ден, следващ отчетния /чл. 35, ал.1 и ал. 5 от договора/. Възложителят заплаща ежемесечно договорената, извършена и отчетена дейност по чл. 1, ал. 1 / чл. 50 от договора/ след съответна проверка на документите, регламентирана в предходните текстове.

И по двата договора са сключени допълнителни споразумения № 23/20.02.19 г., с които се продължава действието им и за 2019 г.

Предмет на спора е заплащането на извършени дейности през м. февруари 2019 г.

По делото е прието заключение на ССчЕ, според което за м. февруари 2019 г. незаплатената дейност на основание надвишаване на месечните стойности възлиза на 104 632 лв., от които 95 428 лева - по изпълнени клинични пътеки и 9 204 лв. - по амбулаторни процедури, който размер съвпада изцяло с претендираната от ищеца главница по исковата молба. Касае е за отчетени дейности от лечебното заведение по реда, предвиден в процесните договори, като единственото основание за отказ за тяхното заплащане е превишаването на месечните лимити. В този смисъл е приетото заключение, като същото се основава и на информация, изпратена от РЗОК на вещото лице по електронен път. Вещото лице не е констатирало разминавания между данните, получени от РЗОК и тези по регистрите на болничното заведение. Заключението не е оспорено от страните.

Т.е. изпълнението на дейностите е доказано пред ответника – възложител по договорите по предвидения в същите ред; от своя страна, възложителят е отказал плащане единствено въз основа на обстоятелството, че същите надвишават определения месечен лимит. Няма наведени конкретни възражения за това дейностите в цялост, или някои от тях да не са изпълнени в 4 съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм за съответната клинична пътека _амбулаторна процедура, при съобразяване на медицинските стандарти – нито извънсъдебно, нито в хода на съдебното производство. При това положение няма основание да се споделят оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на решението с оглед липсата на конкретни доказателства, ангажирани от ищеца за това, че конкретните незаплатени дейности отговарят на медицинските стандарти съобразно съответния диагностично-лечебен алгоритъм.

Основният спор по делото е концентриран върху въпроса дали тези ограничения определят и границите на отговорността на НЗОК за заплащане на стойността на реално извършените и отчетени медицински дейности от лечебното заведение на основание индивидуалните договори по чл. 59, ал.1 от ЗЗО.

В тази връзка първоинстанционният съд след анализ на относимата нормативна уредба е изложил мотиви, че не е налице материалноправно основание за отказ да се платят действително осъществените надлимитни дейности.

Жалбоподателят оспорва тези изводи като незаконосъобразни.

Счита, че позовавайки се на нищожност на клаузите, определящи месечни лимити, ищецът предявява чужди права, което обаче е допустимо само в изрично уредени от закона случаи, какъвто настоящият казус не е. Излагат се съображения, че коментираните ограничителни клаузи са в унисон с разпоредбите на относими законови и подзаконови нормативни актове, при което извършена по договор с НЗОК по чл. 59, ал.1 от ЗЗО дейност, чиято стойност надхвърля т.нар. лимити, не подлежи на заплащане. Поддържа се теза, че бюджетът на касата е ограничен по размер ресурс, определян през годишния Закон за бюджета на НЗОК и е предназначен да осигурява обхвата медицински дейности, които държавата закупува чрез този ограничен ресурс, респ. тези медицински услуги не могат да бъдат неограничени; позовава се на нормата на чл. 55а, ал.2 от ЗЗО/ нова, ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, както и на съществуването на писмена уговорка между страните за това, че дейности над лимитите по приложение 2 – неразделна част от договорите, няма да бъдат заплащани от касата; счита се, че това лимитиране 5 не ограничава правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ, а тъкмо обратното, осигурява и обезпечава това право, като регулира законово държавното финансиране на здравеопазването по начин заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната година, с оглед ефикасното и ефективно използване на средствата. В този смисъл се излагат подробни съображения за това, че процесната надлимитна дейност излиза извън предмета на сключените договори с НЗОК, при което не е налице договорно вземане за нейната цена. Излагат се подробни доводи за характера на процесните договори, за недопустимост на едностранното им изменение, за начина на осигуряване на социалните права на гражданите от държавата и обществото и т.н.

Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания, на първо място, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО, според която НЗОК не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности, е прогласена за противоконституционна като противоречаща на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ с решение № 6 от 11.4.24 г., постановено по конст.д. № 15/2023 г. на Конститцуинния съд на РБ.

Според изложените в решението мотиви правото по чл. 52, ал. 1 от Конституцията включва съответен обем от здравни услуги и дейности, които се конкретизират по ред и условия, определени в закон, но тази осигурителна полза следва да бъде винаги гарантирана – количествено и качествено; абсолютната забрана на чл. 55а, ал.2 от ЗЗО ограничава правата на здравоосигурените лица, тъй като същите са в невъзможност да получат БМП в случаите, когато я търсят от лечебно заведение, което е изчерпало установения в договора му с РЗОК лимит; последното влиза в противоречие с изискването на чл. 52, ал.1 от конституцията за достъпност на медицинската помощ, което според практиката на КС следва да се разбира като възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболявания при равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението, здравноосигурените лица се оказват зависими от непредвидим за пациента факт: дали в конкретен момент необходимата му медицинска помощ влиза в договорения обем, определен за лечебното заведение, при което медицинската 6 помощ става по-труднодостъпна, като се нарушава възможността на гражданите за избор на изпълнител на медицинска помощ. Не е споделено разбирането, че нормата на чл. 55а,ал.2 от ЗЗД не лишава здравноосигурените лица от достъп до медицинска помощ, а само отдалечава във времето момента на нейното получаване, тъй като за здравноосигурено лице, което попадне в т.нар. „финансово надлимитно пространство“, остава алтернативата или да получи помощ в рамките на същия месец, но от друг изпълнител на медицинска помощ, ненадхвърлил лимита, или да бъде включено в листата на чакащите на лечебното заведение, което първоначално е избрал; което не съответства на необходимостта медицинската помощ – спешна или не, да се предостави своевременно, а именно предоставянето на навременна и достъпна медицинска помощ е иманентна част от защитеното съдържание на правото на здравно осигуряване и свързаното с него право на здраве. Прието е, че нормата има пряко отношение към конституционното право на гражданите на здравно осигуряване, а не се отнася единствено към управлението на набраните средства и тяхното разходване, като ограничава по недопустим начин това право; общественият интерес от спазването на бюджетната дисциплина при лимитиран публичен ресурс, с който една държава може да се разпорежда, е легитимна цел, която по принцип би могла да оправдае ограничения на правото на здравно осигуряване, но в случая не е постигнат справедлив баланс, тъй като се нарушава гаранцията на защитеното право по чл. 52 от Конституцията. Прието е, че прилагането на императивната забрана на чл. 55а, ал.2 от ЗЗО води до превръщането на обемите и стойностите по чл.