Решение № 260470 от 30.08.2024, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар С.Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 14917 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявeни са от Г.М.Г. против В.С.И. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД, вр чл.99, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на недвижим имот - дворно място, находящо се в гр.София, кв.“Гео Милев“, ул.“*****, представляващо УПИ IV -387 от кв.149 по плана на София, при квоти от по ½ ид.част. След придобиването на дворното място върху него била построена сграда с предназнание „хотел“, която също била съсобственост между ищеца и ответника при равни квоти. За нея било издадено разрешение за ползване на 25.04.2005 г.

Сградата била построена изцяло със средства на ищеца и със средства на трето за спора лице - „В.-****“ ЕООД. Ответникът не заплатил никакви средства за построяването на сградата. Ответникът не заплащал и дължимия данък недвижими имоти(земя и сграда) и такса битови отпадъци за процесния недвижим имот през периода 2011 г. - 2016 г. Тези разходи били заплатени изцяло от ищеца. С уточняващи молби от 22.04.2021 г., от 21.06.2021 г. и от 18.10.2021 г. ищецът неколкократно уточни стойността на разходите, които е заплатил, вместо ответника, за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и каква част от тях претендира в настоящото производство. С последната уточняваща молба от 18.10.2021 г. заявява, че ответникът му дължи сумата от 16 693.49 лв., представляваща част от 21 693.49 лв. – разходи за заплатен данък недвижими имоти за периода 2011 г. -2016 г., и сумата от 14 127.70 лв., представляваща част от 19 127.70 лв. - разходи за такса битови отпадъци за периода 2011 -2016 г. Наред с това ищецът твърди, че ответникът му дължал и сумата от 282 500 лв., представляваща част от 1 189 292.15 лв. – пазарна стойност на извършени подобрения от ищеца, изразили се в построяването на хотел „Рай“ в съсобствения имот/уточняваща молба от 22.04.2021 г./. Наред с това ответникът му дължал и сумата от 10 000 лв., представляващи част от 443 000 лв. – придобито от ищеца вземане по договор за цесия от 03.09.2011 г., сключен между „В.-****“ЕООД/като цедент/ и ищеца/като цесионер/, с който договор било прехвърлено вземане на „В.-****“ ЕООД от ответника за направени разходи за извършване на строителство на хотел „Рай“ в процесния недвижим имот. По изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: 16 693.49 лв., представляващи част от 21 693.49 лв. – разходи за данък недвижими имоти(земя и сграда) за периода

2011 г.-2016г. за съсобствения недвижим имот; сумата от 14 127.70 лв., представляваща част от 19 127.70 лв. – разходи за такса битови битови отпадъци за периода 2011 г.-2016г. за съсобствения недвижим имот; сумата от 282 500 лв., представляваща част от 1 189 292.15 лв. – пазарната стойност на извършени подобрения от ищеца, изразили се в построяването на хотел „Рай“ в съсобствения имот /уточняваща молба от 22.04.2021 г./; 10 000 лв., представляващи част от 443 000 лв. – придобито от ищеца вземане по договор за цесия от 03.09.2011 г., сключен между „В.-****“ЕООД/ като цедент/ и ищеца/като цесионер/, с което е прехвърлено вземане на „В.-****“ от ответника за направени разходи за извършване на строителство на хотел „Рай“, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 07.11.2018г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва да съществуват предявените с исковата молба вземания. При условията на евентуалност поддържа възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията. Оспорва ищецът да е извършвал строително-монтажни работи в имота без знанието и съгласието на ответника. Оспорва ищецът да е влагал свои лични средства за подобрения на съсобствения имот. Твърди, че ако ищецът е вложил лични средства, то те не се са били за подобрения, а за да обслужат личния му интерес, насочен към използване на съсобствения имот като търговски обект – хотел и ресторант, приходите от който прибирал само той. Средствата за придобиване на терена, върху който бил построен процесният хотел “Рай“, както и тези, за последващото му изграждане, били осигурени от продажбата на лични имоти на ищеца и ответника, а така също и от постъпления от друг общ семеен бизнес – хотелиерство, осъществявано в друг хотел – „Хотел Р.**“, находящ се в близост. Целият строителен процес на новия хотел бил осъществен съвместно от ищеца и от ответника, като ангажиментите им не били еднакви, но били разпределени.

Ищецът се занимавал основно с организацията на строителния процес, а ответникът се занимавал с дейността в „старата" съсобственост, която осигурявала приходите за строежа на новата съсобственост. От проектните книжа до разрешението за ползване - всичко било съгласувано меду двамата съсобственици. За осигуряване на средствата за строителство фирмата на ищеца - „В.-****" ЕООД, изтеглила кредит от „Пиреос банк/България/"АД. За обезпечаване на този кредит била учредена договорна ипотека върху стария „Хотел Р.**" от бабата, майката на ответника и от ищеца.

Средствата за погасяване на кредита били осигурявани от дейността на стария хотел. Освен кредитните средства се наложило да бъдат осигурени и допълнителни средства, които били реализирани чрез продажбата на закупените преди това от страните имоти. Така ищецът продал два магазина, апартамент и гараж

- на 07.05.2001 г. продал магазин № 3 в гр. София на ул. "*****; на 29.06.2001 г. продал магазин № 4, находящ се в гр. София, ул. "*****; на 15.11.2001 г. продал апартамент № 6, ет.2, в гр. София, ул. "*****; на 16.11.2001 г. продал гараж № 18, в гр. София, ул. "*****. Ответникът продал два магазина и един гараж – на 18.04.2001 г. продал магазин № 1 в гр. София, ул. "*****; на 07.05.2001 г. продал магазин № 2, в гр. София, ул. "*****" N2 10; на 21.12.2011 г.продал апартамент № 4, ет.1, в гр. София, ул. "*****" № 8. Майката на ответника дарила на ищеца апртамент № 2 и Гараж № 5, в гр. София, ул. "*****" № 8. Всички парични средства, получени от горепосочените продажби, били насочени към строителството на „новия" хотел. Така изграждането на процесния имот било извършено съвместно и с общи средства. След построяването на хотела и въвеждането му в експлоатация, ищецът, без да дава отчет за похарченото по време на строителството, заявил претенции, че той бил дал повече от ответника и майка му, заради което първите 2-3 години еднолично ще събира печалбата от експлоатацията на „новия" хотел. При това положение той следвало да понася и данъчните тежести, свързани със собствеността - местен данък и такса смет, за което страните се били разбрали предварително. Уговорката била, след този начален 2-3 годишен период, всичко да се разпределя поравно. Страните имали уговорка старият хотел да се експлоатира от ответника и майка му, чрез търговско дружество, и да поемат плащането на всички данъци за него, вкл. и на частта, която дължал ищецът, като печалбата от стария хотел следвало да се дели поравно. Ищецът не предоставил никаква част от печалбата от новия хотел на ответника и майка му. Това изострило отношенията помежду им. При една от срещите им дори забранил на ответника да посещава новия хотел. Ответникът оспорва да е възникнала хипотеза на водене на чужда работа без пълномощие (гестия). Нито била налице разумна причина за извършване на такава работа, нито бил уведомен за извършването на такава работа, за да изясни какви са целите на гестора (дали се намесва в чуждите дела, за да защити интереса на неприсъстващия - да поправи или запази имота му) и дали защитава максимално интереса на ответника (дали работата е водена добре), нито бил получил отчет, който изчерпателно да посочи всички действия, които са извършени (правни или фактически), придружени с документи и други доказателства, с които всеки един разход да получи своя имуществен израз, нито било извършено предаване на резултата от работата. Относно претенциите за разходите за данък недвижими имоти и такса смет – тези разходи също били заплащани от ответника в свой интерес, срещу уговорка между страните, че в замяна той ще ползва еднолично целия имот. По отношение на таксата за битови отпадъци /ТБО/, ответникът заявява, че това не е данъчна тежест, а възнаграждение за обществена услуга (чл.63, ал.1 вр. чл.67, ал.1 ЗМДТ). При спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, този разход следвало да се заплаща от ищеца. По изложените съображения счита, че тези претенции също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като не са възникнали. При условията на евентуалност, моли претенциите за разходите за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци да бъдат отхвърлени като погасени по давност. Твърди, че част от тези претенции са били предмет на осъдително решение по гр. д. 21 070/2017г., по описа на СРС, 140 състав, и са платени на ищеца, ако е имало претенции, които не са били погасени по давност. Моли съда да осъди да отхвърли исковете.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът и ответникът са роднини по съребрена линия, от трета степен - вуйчо и племенник, и са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.

София, ул. „*****, представляващ дворно място, имот №190 а от кв.149 по плана на гр.София, м. “Гео Милев“ с площот 595 кв.м, заедно с построената в него сграда, от 31 кв.м., при квоти в съсобствеността - по 1/2 идеална част за всеки от тях. (нот. акт № 23/05.02.2001 г., том I, рег.№ 270, нот.дело № 25/05.02.2001 г. на нотариус Б.) Видно от разрешение за строеж №

655/22.11.2002 г. на Главния архитект на София на ищеца и ответника е разрешено преустройство, съобразно одобрени проекти, на съществуващата едноетажна сграда в хотел, подземни гаражи и ресторант.

Видно от разрешение за ползване № ДК

-07-142/25.04.2005г. , издадено от ДНСК, е разрешено ползването на извършения строеж.

Представено е разрешение № 502/14.05.2001 г. за ползване на друг хотел, находящ се на адрес: гр.София, ул.“*****“ №13, Столична община, район „Слатина“.

С договор от

12.02.2003 г. ищецът е възложил на „Т."

ООД, ЕИК *****, „цялостно изграждане на хотел „Рай", ул.“Акад.Н.Обрешков“, жк.“Гео Милев“, парцел IV-387, кв.149, София“.

Представени са приложение №1 и №2 към договора и документ “Състояние на обект „Цялостно изграждане на хотел“ Рай“, ул.“Акад.Н.Обрешков“, ж.“Гео Милев“. В приложение №1 към договора са описани строително-монтажните работи, които трябва да бъдат извършени. Приложението е подписано от ищеца и представител на „Т.“ООД – В.Николов. В приложение №2 е посочена стойността на строително –монтажните работи – 1 008 000 лв.

Представени са 20 бр. разписки, издадени в периода 22.03.2003 г.- 01.03.2004 г., от които се установява, че подписалото ги лице Вал. Николов е получило различни суми, с основание - аванс по договор за различни месеци, както и суми „за С.". Не е посочен платецът на сумите.

Представен е договор за цесия от 03.09.2011 г., сключен между трето лице - "В.-****" ЕООД - като цедент, и ищеца - като цесионер. С този договор цедентът е прехвърлил безвъзмездно на цесионера вземания, описани в 49 пункта, определени като „произтичащи от финансирани и заплатени строително-монтажни работи и доставка на стоки и материали при и по повод изграждането на хотел „Рай" върху собствения на цесионера парцел, находящ се в гр.София, кв.“Гео Милев“, ул.“Акад.Н.Обрешков“, УПИ IV-387 от кв.149.

Представен е договор от 14.04.2003 г., сключен между трето лице - „В.-****" ЕООД - като възложител, и фирма ЕТ „Т.-Е.С." - като изпълнител, с който е възложено извършване на „Климатизация, вентилация и отопление по проект на хотел „Рай", срещу договорено възнаграждение от 149 000 лв, без ДДС.