Определение № 2024 от 08.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2024 гр. Бургас, 07.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501081 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по повод частна жалба с вх. № 28531/09.07.2024 г. на БОС от "Профи Кредит България" ЕООД,ЕИК 175074752 против разпореждане № 6867/25.06.2024г. по ч. гр. д. № 2702/2024 г. на Районен-съд Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК лист срещу длъжника Р. Ж. С. от ***** за заплащане на следните суми ,дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит от *******. под № *******:сумата 121,53 лв.

- договорно възнаграждение за периода от 15.04.2023г. до 15.02.2024г. и сумата от 172,86 лева лихва за забава от 16.04.2023г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до 15.02.2024г.

Разпореждането в тази му част се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се извода на районния съд, че са налице нарушения на императивни норми на ЗПК и ЗЗП.Като неправилен се определя извода на съда, че на този етап от производството заповедният съд има право да се произнася по валидността на сделката ,от която заявителят черпи права .Оспорват се констатациите относно уговорения годишен лихвен процент .Счита се ,че в случая кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на ГПР,тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент .Счита се ,че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползване на кредита извън уговорения за това срок ,както и обезщетение за законната лихва върху това плащане .Законната лихва пък се дължи като последица от прявяване на иска за вземането . Твърди се, че само по свое желание и усмотрение потребителят може да поиска заплащане на някоя от предлаганите допълнителни услуги.Иска се отмяна на разпореждането и вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички вземания, 1 претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

Пред Районен съд-Бургас е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПКот „Профи Кредит България“ЕООД срещу длъжника Р. Ж. С. от ***** за заплащане на следните суми ,дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит от *******. под № *******, а именно: сумата 600 лева, представляваща главница, сумата 121, 53 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 15.04.2023 година до 15.02.2024 година, сумата 240 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата 360 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, сумата 30 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.04.2023 година, сумата 400 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни от плащане на вноска по договора, начислени на 15.07.2023 година, сумата 172,86 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.04.2023 година до 15.02.2024 година, сумата 36,54 лева, представляваща законна лихва, дължима за периода от 15.02.2024 година до 28.04.2024 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.04.2024 година до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното производство

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението са приложени договор за потребителски кредит, ведно с приложенията към него.

С обжалваното разпореждане Районен съд-Бургас е отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на : 121, 53 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 15.04.2023 година до 15.02.2024 година, сумата 240 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата 360 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, сумата 30 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.04.2023 година, сумата 400 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни от плащане на вноска по договора, начислени на 15.07.2023 година, сумата 172,86 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.04.2023 година до 15.02.2024 година, сума в размер разликата между сумата 16,78 лева и сумата 36,54 лева , представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.02.2024 година до 28.04.2024 година, както и за присъждане на разноски, направени в заповедното производство в размер разликата между присъдената на това основание сума от 28,06 лева до пълния 2 предявен размер на претенцията от 299,22 лева.

Районният съд е приел, че допълнителните услуги реално не представляват услуги ,а имат характер на скрита възнаградителна лихва .Съдът е приел ,че възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по самия договор за кредит ,които съгл.чл. 19 ал. 4 от ЗПК следва да се включат в ГПР и доколкото тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР,то е извършено нарушение на закона ,тъй като тези разходи са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по чл. 19 ал. 4 ЗПК,поради което и на осн.чл. 19 ал. 5 от ЗПК клаузите ,предвиждащи възнаграждения за допълнители услуги са нищожни. Освен това позовал се е и на разпоредбата на чл.10а от ЗПК,която не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия ,свързани с усвояването и управлението на кредита. Изложени са съображения ,че стойността на претендираната такса обективно не съответства с разходите ,които кредиторът би направил за предоставяне на услугите ,каквито ,предвид съдържанието им ,практически няма. Претендираните суми за такси е отнапред фиксирана и не е стойността на реално направените разходи ,а предварително определена при неясен механизъм,като по характер представлява обезщетение за забава .Затова тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.19 и т.20 вр.чл. 145 ал. 1 и ал.2 и чл. 146 ал. 2 ЗЗПотр.,респ. е налице вероятна основателност за това ,както и че същите са очевидно във вреда на потребителя -така уговорени , не му позволяват да прецени икономическите последици от сключването на договора,а следователно -не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значителен дисбаланс между правата на и задълженията на банката.Счел е , че възнаграждението за договорна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като видно от договора е уговорена годишна лихва в размер 40.90 %. Уговорката за лихва била в противоречие с добрите нрави, предвид прекомерния размер на това задължение с оглед размера на главницата, представляваща предоставената в заем сума, и периода, за който е предоставена сумата.

Противоречието с добрите нрави е основание да се приеме, че тази уговорка от договора е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита разпореждането за правилно в обжалваната част,като освен съображенията на районния съд и в отговор на оплакванията в частната жалба следва да се отбележи следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между небанкова финансова институция и физическо лице договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправни клаузи от договора.

3

Затова ,доколкото претендираните в настоящото производство вземания произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, длъжникът се ползва от специална защита и съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи. Този извод намира опора и в практика на Съда на Европейския съюз и конкретно - в решението по дело С-448/17. В настоящия случай процесният договор за паричен заем, който е основанието за претендиране на обективираните в заявлението вземания, е потребителски , съобразно легалната дефиниция на чл.9 от ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва .Според чл. 19 ал. 1 ЗПК той включва всички настоящи и бъдещи разходи /лихви ,други преки или косвени разходи ,комисионни ,възнаграждения от всякакъв вид,в. т.ч. дължими на посредници при сключване на договора /,изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит . В случая ответникът е получила 600 лв. заем ,които е следвало да върне за 11 месеца с размер на вноската по кредита- 65,59 лева, при ГПР- 48.03% ,ГЛП- 40,90% , при което дължимата сума по кредита е 721,53лв. С включените вноски за пакета „допълнителни услуги „ общото задължение по кредита е 1321,53 лева. Затова и на осн.чл. 19 ал. 5 от ЗПК договорките за заплащане на суми над петкратния размер на законовата лихва са нищожни . Следва да се подчертае и че т.нар.

„допълнителни услуги“ всъщност са част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособено като отделно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Допълнителната услуга,представляваща по същество оценка на платежоспособността на кредитополучателя реално не е предоставена услуга, понеже липсва конкретно задължение за кредитора,а и това е по принцип задължение на кредитора с оглед защита на интересите му , а отпускането на допълнителни средства, респ. следващ кредит и условията по него са по съгласие на страните. Затова възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, което противоречи на чл.11а, ал.2 от ЗПК и клаузите, с които е уговорена дължимостта им са нищожни на основание чл.21 от с.з. Но не само - понеже, както се каза, касае се за възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, те следва да са включени в годишния процент на разходите - чл.19 ал.1 от ЗПК и макар това да не е сторено, те по естеството си са част същия.

Но с тях се надвишава ограничението по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което клаузите за дължимост на възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни и на друго основание - чл. 19 ал.5 от ЗПК. По тези съображения вземането по договора за допълнителни услуги не съществува. Всичко това дава основание да се приемат изцяло изводите на първоинстанционния съд относно основателността на правоизключващото възражение по чл. 146 ЗЗП ,при което се е погасило правото на принудително изпълнение на ищеца по продадения допълнителен пакет услуги ,поради което правилно заявлението по тези пера не е било уважено.

Горното не дава възможност на потребителя да прецени икономическите 4 последици от сключването на договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси - а именно: следва да бъде спазен принципът за информираност на потребителя. На същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин в това число и за ГПР и начина, по който е формиран. С оглед на гореизложеното се поражда колебание относно съдържанието на кредитната сделка и нейните основни елементи. В допълнение, не става ясно и дали цената на допълнителните услуги по кредита е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите.