Решение № 454 от 10.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19868/2025
- Вид
- Решение № 454
- Подписан
- 10.01.2026
- Състав
- АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 11 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 11 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 454 гр. * 10.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110119868 по описа за 2025 година
„*а“ АД е предявило срещу Г. Г. Б. по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 873,91 лева, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води в недвижим имот, находящ се в гр. * ж.к. „*“, бл. * вх. 1, ет. 6, ап. 18, кл. № *, за периода 07.05.2013 г. - 22.06.2023 г., ведно със законната лихва от 29.08.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 52481/2024 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало с ответницата в качеството на собственик на ½ ид. част от процесния недвижим имот въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия, поради което за исковия период ответницата е имала качеството на потребител на ВиК услуги за имота. Твърди, че потребителят не е заплащал сумите, дължими на ответника за предоставените от него през исковия период услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води до процесния имот.
Посочва, че на 15.06.2023 г. ответницата е продала своята 1/2 ид. част от имота на трето лице, без да е изпълнила задължението си да уведоми ищеца за промяната в собствеността на процесния имот в 30-дневен срок съгласно общите условия, поради което партидата на имота е продължила да се води на името на неговите предишни собственици и в периода след прехвърляне на собствеността върху процесния имот. Посочва, че на основание чл. 60, ал. 2 от ОУ е открита служебна партида за процесния имот на името на ответницата. Излага, че за исковия период по партидата на имота с кл. № * е открита и договорна сметка № 1
2800058630, като за потребените и начислени ВиК услуги за процесния имот ищцовото дружество е издало фактури на обща стойност от 1747,83 лв., от които ответницата дължи сумата от 873,91 лв. съобразно притежаваните от нея ид. части в съсобствеността.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните и качеството си на потребител на ВиК услуги за исковия период. В случай че бъде установено наличието на облигационно правоотношение, твърди, че след смъртта на своя баща * на 27.04.2022 г. по силата на универсално правоприемство е придобила собствеността върху 3/8 ид. части от процесния недвижим имот, които прехвърлила на трето лице по силата на сключен договор за покупко-продажба от 15.06.2023 г. По тази причина счита, че за периода 27.04.2022 г. - 15.06.2023 г. отговаря единствено за 3/8 части от задълженията за водоснабдения имот. Счита, че не са били налице предпоставките по чл. 60, ал. 2 от ОУ за откриване на служебна партида за имота от ищцовото дружество, с оглед на което действията на ищеца по откриването нарушили правата на потребителя по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 11 ЗЗП. Оспорва, че ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми титулярите на служебно откритата партида в срок не по-дълъг от 10 работни дни съгласно общите условия, с оглед на което е изпаднал в забава по арг. от чл. 95 ЗЗД. Оспорва реалната доставка на ВиК услугите до процесния имот, както и тяхната стойност. Възразява срещу доказателствената стойност на издадените от ищеца фактури, кредитни и дебитни известия. Твърди, че ищецът неправилно и в разрез с общите условия е извършил разпределението на общото потребление на ВиК услугите.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответницата е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С Договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.07.1991 г. * придобива собствеността върху недвижим имот гр. * ж.к. „*“, бл. * вх. А, ет. 6, ап. 18. Видно от Акт за граждански брак * е сключил граждански брак с * на * г.
От удостоверение за наследници на *, починала на 16.01.2016 г., е видно, че нейни наследници са били * (съпруг) и * (дъщеря).От удостоверение за наследници на *, починал на 27.04.2022 г., се установява, че негови наследници са Г. Г. Б. (дъщеря) и * (дъщеря).
С нотариален акт № 108 от 15.06.2023 г. *, като собственик на 5/8 ид. части и Г. Г. Б. като собственик на 3/8 ид. части прехвърлят собствеността върху недвижим имот в гр. * ж.к.
„*“, бл. * вх. 1, ет. 6, ап. 18.
2
От приетите по делото писмени доказателства съдът намира за установено, че ответницата е била собственик на процесния имот за периода 27.04.2022 г. - 15.06.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Следователно ответницата е била потребител на ВиК услуги за процесния имот за периода, през който е била собственик на 3/8 ид. части, като облигационното отношение между страните е възникнало по силата на закона въз основа правото на собственост върху водоснабден имот.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Следователно между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат от потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз основа на договор (ал. 8).
Съдът е допусна изслушването на комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза. СТЕ е посочила в процесния имот в гр. * ж.к. „*“ има изградена ВиК инфраструктура. Бл. 463 е присъединен към нея и в него се ползват и трите вида услуги доставка на вода с питейни качества, отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване. В процесния имот за отчитане на ползваните услуги през 2005 г. са монтирани два водомера с фабр. № 7576805/пломба № 2048905 и фабр. № 7693493/пломба № 510 с метрологична годност до 2015 г. На 30.05.2017 г. топлият водомер е сменен с нов с фабр. № 2117172/пломба № 3656186 с метрологична годност до 2026 г. От изложеното е видно, че процесният имот е водоснабден. В периода 07.05.2013 г. - 08.08.2019 г. ползваните ВиК услуги са измервани и отчитани на всеки три месеца по 21 самоотчета и 2 реални отчета от проверител на оператора, а в междинните месеци е начислявана усреднена консумация от предходни периоди, след което при последващ реален отчет е изравнявана съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. В периода 08.08.2019 г. - 22.06.2023 г. ползваните ВиК услуги са начислявани по усреднена консумация от предходни периоди, но поради 3 неосигурен достъп за отчет и липса на реален такъв изравняване не е правено. Обемът на доставените до процесния имот ВиК услуги за периода 07.05.2013 г. - 22.06.2023 г. е 2002,657 м³ вода на стойност 6093,11 лв. При префактурирането на новосъздадения клиентски номер са калкулирани 785,9 м³ вода консумация по водомери и 90,760 м³ вода общи нужди или общо 876,660 м³ вода на стойност 1747,83 лв.
ССчЕ е констатирала за кл. номер * на името на * и Г. Г. Б. и създадена съдебна договорна сметка № 2800058630, с адрес на обекта: гр.* ж.к. „*“ 4, бл. * вх. 1, ет. 6, ап. 18 в счетоводството на „*а” АД за процесния период 07.05.2013 г. - 22.06.2023 г. незаплатени задължения по партидата на абоната за главници в размер на 885,31 лв.
Доколкото с исковата молба се претендира сума в по-нисък размер съдът счита, че следва да определи размера на уважения иск на основания чл. 162 ГПК за периода 27.04.2022 г. - 15.06.2023 г. за 3/8 ид. част на стойност 88,09 лева (45,03 евро).
Ответницата с отговора на исковата молба е направила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията на водоснабдителни дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност тъй като се касае за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Вземанията на водоснабдителните дружества са с определен в общите условия срок за изпълнение – тридесет дневен срок от датата на издаване на фактура за съответния период (чл. 31, ал. 2 ОУ), респ. от тази дата започва да тече погасителната давност за вземанията. С оглед датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.08.2024 г., съдът намира, че вземанията за периода, за който искът е основателен, не са погасени по давност, доколкото това щеше да е налице за вземания, станали изискуеми преди 29.08.2021 г.
Поради изложеното съдът намира предявения иск за частично основателен, до който размер и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е направил следните разноски: 50 лева (25,56 евро) – държани такси в исковото и заповедното производства, 700 лева (357,90 евро) – депозит за експертиза, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 50 лева (25,56 евро), от които съразмерно уважената част от предявения иск следва да му бъдат присъдени 80,63 лева (41,23 евро). Ответницата е направила следните разноски: 8 лева (4,09 евро) за такси в исковото и заповедното производства и 200 лева (102,25 евро) – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, от които съразмерно отхвърлената част от предявения иск следва да се присъдят 187,03 лева (95,62 евро). Определени по компенсация разноски се дължат на ответницата в размер на 106,40 лева (54,40 евро).
4
Претендира се адвокатско възнаграждение за исковото производство при условията на чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗА, което съдът определя в размер на 400 лева (204,51 евро) на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ и фактическата и правна сложност на делото, от което на процесуалния представител на ответницата съразмерно отхвърлената част от предявения иск следва да се присъдят 359,68 лева (183,90 евро).
Разпечатката съдържа 33 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc15fcdd-b662-4f81-a1d1-36ab3d278056