Решение № 308 от 09.07.2019, Районен съд - Димитровград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 308 гр.

Димитровград, 09.07.2019г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Димитровградският районен съд в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА при секретаря Теодора Димитрова и в присъствието на прокурора …………………… като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.д.№ 397/2019г. по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Дейзи Нова" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, бул. "България" 7, представлявано от Господин Господинов против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:

********* гр. София 1407, област

София (столица), община Столична, район „Лозенец", бул."ЧЕРНИ ВРЪХ No 51, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ /226, ал. 1 КЗ отм./.

Ищецът „Дейзи Нова" ЕООД Димитровград твърди в исковата молба, че на 03.02.2017 г. вследствие ПТП между два автомобила придобил качеството на пострадало лице, чрез нанесена имуществена щета на представляваното от ищеца дружество, а именно: МПС 1 при извършване на маневра „завиване наляво" в крайпътен имот не се убеждава в безопасността на маневрата и става причина за ПТП с изпреварващия го МПС 2, като от ПТП настъпиха материални щети - вследствие на удара МПС 2 се блъска в бетонна колона вляво на пътя, която колона представлява част от оградата на притежаван от дружеството имот.Ремонтът на повредената бетонна колона бил извършен от фирма „Евростандарт 2010" ООД, като за него заплатили сумата 496,60 лв. без ДДС или 595,92 лв. с ДДС. Именно тази сума поискали да бъде възстановена от застрахователя.След завеждане на щета с №2631-********* застрахователната компания изплатила сумата 298,65 лв., т.е. с 297,27 лв. по-малко от това, което ищецът заплатил на строителната фирма - 595,92 лв.Счита, че неправилно е определена от страна на застрахователната компания стойността на застрахователното обезщетение, което поражда и правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.

Предвид гореизложеното, моли на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да се осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: ********* гр.

София 1407, област София (столица), община Столична, район „Лозенец", бул."ЧЕРНИ ВРЪХ No 51, да заплати на „Дейзи Нова" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, бул. "България" 7, представлявано от Господин Господинов - управител, сумата 83.13 лв. с ДДС/след допуснато изменение на размера на исковата претенция с протоколно определение от 26.6.19г./, представляваща разликата между изплатеното от страна на застрахователя застрахователно обезщетение в размер на 298,65 лв. по настъпило на 03.02.2017 г. застрахователно събитие, вследствие на което е причинена имуществена щета - деформирана бетонна колона, представляваща част от ограда на имот, собственост на „Дейзи Нова" ЕООД, и действителната стойност на извършените строителни дейности по ремонта на колоната, ведно със законната лихва върху сумата от 83.13 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът подава отговор, в който намира иска за неоснователен. Излага доводи за това, че предявения иск е неоснователен, предвид предявяването по извънсъдебен ред пред застрахователя на същата по вид и характер претенция и с изплащане на застрахователно обезщетение по нея в размер на 298.65 лв.Във връзка е процесното събитие и с оглед на предявената от страна на ищцовото дружество „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД извънсъдебна претенция за обезщетяване на имуществени вреди, за които се сочи, че са резултат от процесното събитие, в ЗК „Лев Ине” АД е образувана ликвидационна преписка по щета № 2631-1000-00-17-7068. Посочената преписка е приключила с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение в горепосочения размер.ЗК „Лев

Инс” АД надлежно е изпълнила задължението си по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за определяне и изплащане на обезщетение за вреди.Счита, че с предявяването на извънсъдебната претенция и изплащането на застрахователно обезщетение по нея правото на ищеца да търси обезвреда е реализирано, респективно правото за предявяване на същата пред съд е преклудирано. Ответното дружество било изплатило действителния размер на уврежданията, с което вземането на ищцовото дружество било упражнено и липсвало интерес от съдебното му предявяване.В този смисъл, счита че искът за присъждане на лихва е неоснователен и също следва да бъде отхвърлен.Оспорва твърдяния размер на претърпените на 03.02.2017 г. вреди. ЗК „Лев Инс“ АД било изплатило обезщетение от 298.65 лв, изчислено на база експертна оценка на вредите, с оглед на което настоящият иск бил неоснователен.Претендира направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от приетата по делото справка писмени доказателства-нотариален акт собственост; протокол за ПТП N91505312; банково извлечение от 15,05.2017 г.; оферта изх.№10/06.02.2017 г.; банково извлечение за 28.02.2017 г.; протокол обр. 19/14.02.2017 г.; ф-ра №********/14.02.2017 г. се установяват твърдените от ищеца факти и обстоятелства, че е било налице валидно застрахователно правоотношение между ЗК и причинителя на вредата, причиняването на имуществена щета по отношение на ищеца, заплатена парична сума по щетата от ищцовото дружество за възстановяването й и съответно заплатеното от ЗК застрахователно обезщетение.

Заключението по назначената съдебна експертиза, прието като доказателство по делото установи, че стойността на вложените труд и материали за всяка строителна дейност по възстановяването на имуществената щета са в общ размер на 317 лева без ДДС.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди, на притежаван от ищеца имот, представляващ част от бетонна ограда, както и техния размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, сега чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, сега чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя.

Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.

В тази връзка, с оглед на събраните в хода на производството доказателства, съдът приема, че към датата на произшествието – 3.2.17 г., е налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента - собственик на лек автомобил и ответника ЗАД, което е покривало съответния риск за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.

От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпили вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между ПТП и настъпилите вреди. Ето защо, съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от действащия към момента на инцидента договор по застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със собственика на автомобила, управляван от виновния за настъпване на ПТП-то водач.

Дължимото от ответника застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл.

208, ал. 3