Решение № 6015 от 04.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6015 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110157726 по описа за 2024 година

Неприсъствено решение по чл. 238 и сл. от ГПК.

Искове с правно основание чл. 500 от КЗ.

Ищеца .............., със седалище и адрес на управление .........., представляван от изпълнителните директори .........., твърди в исковата си молба, че ответника дължи сумата 1 270, 89 лева, като се претендира и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Моли да бъде постановено неприсъствено решение, претендират се направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответника .........К. с ЕГН **********, от ..........., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е представил доказателства по делото, не е поискал разглеждане в негово отсъствие, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със 1 събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В проведеното на 28.03.2025 г. открито съдебно заседание по делото съдът е докладвал направеното още в исковата молба искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответника, който не е подал отговор, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съдът е преценил, че следва да уважи това искане, предвид това, че са налице основанията за произнасяне с неприсъствено решение, което съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество.

С оглед на този изход на делото право на присъждане на разноски има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно представеният по делото списък в общ размер на 963, 51 лева, от които 51 лева държавна такса, 400 лева депозит за САТЕ и 512, 51 лева адвокатско възнаграждение с ДДС.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. М. К. с ЕГН **********, от ........., да заплати на ........., със седалище и адрес на управление ........., представляван от изпълнителните директори .......... сумата в размер на 1 270, 89 лева /хиляда двеста и седемдесет лева и осемдесет и девет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, представляваща застрахователно обезщетение, както и сумата в размер на 963, 51 лева /деветстотин шестдесет и три лева и петдесет и една стотинки/, представляваща направените по делото разноски – 51 лева държавна такса, 400 лева депозит за САТЕ и 512, 51 лева адвокатско възнаграждение с ДДС.

Банкова сметка на ищеца:

.............

2

..............

.................

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3