Решение № 260098 от 18.01.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е

№

18.01.2021г., гр.София,

В И

М Е Т О НА Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11

СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретар Стефка Александрова

Като разгледа търговски дело № 2758/2019г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.422 от ЗЗД вр. Чл.414 ГПК вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „К.Т.Б. “ АД /Н./ ЕИК ******* СРЕЩУ „П.Е.И.“ ЕООД ЕИК *******.

ИЩЕЦЪТ твърди, че има сключен договор за банков кредит от 24.06.2013г., по силата на който е предоставил на П.С.Х.ЕАД ЕИК *******кредит в размер на 1 500 000 лева, при лихва от 9 % годишно. Договорени са и неустойка за забава върху просрочени лихви 10 % годишно и надбавка от 10 % над договорната лихва, при забава на дължимите вноски по главницата. Твърди, че кредитът е усвоен изцяло и не е погасен.

Твърди, че след откриване производство по несъстоятелност на ищцовата банка кредитополучателя „П.С.Х.“ ЕАД е извършило прихващане със вземанията на банката по договора за кредит и вземанията, които кредитополучателя е придобил срещу банката въз основа на цесии от трети лица, а именно от Инфрабилд ДЗЗД с изявление за прихващане № 8893/19.09.2014г. за сумата от 133 570 лв., от И.Д.с изявление за прихващане № 10195/30.10.2014г. за суми от 513 068.51 евро и 308 831.62 лв. и от С.С.Д., с изявления за прихващане № 9401 и 9402/16.10.2014г. на стойност 7 000 евро. Твърди, че прихващанията са обявени за недействителни по проведени производства по чл.59,ал.5 от ЗБН с Решение на ВКС от 02.07.2019г., І т.о. по т.д.1283/2018г.

Твърди, че във връзка с апортиране и вдигане на ипотеката върху недвижимите имоти предоставени като обезпечения по кредита, ответникът е встъпил като солидарен длъжник относно задълженията на кредитополучателя П.С.Х.ЕАД по договора от 24.06.2013г. към ищеца, по силата на тристранно споразумение подписано на 07.09.2016г. подписано между П.С.Х.ЕАД , С.И.ЕООД и П.е.и. ЕООД. Във връзка с това е сключен договор за специални сметки от 15.01.2018г. между синдиците на ищеца, ответника и ББР , по силата на който ответникът депозира в две сметки под условие сума в размер на 1 018 131.17 лв. в сметка 1 и 366 781.71 лв. в сметка 2, които суми се изплащат на ищеца при настъпване на изрично предвидени в споразумението предпоставки. Сключен е и втори договор за встъпване в дълг между ищеца и ответника от 15.02.2018г. с който на осн.чл.101 от ЗЗД ответникът е встъпил като солидарен съдлъжник наравно с кредитополучателя в задълженията му по договора за кредит от 24.06.2013г..

ББР е изплатила сумата депозирана по специална сметка 1 на 26.07.2019г. на ищеца в общ размер от 1 018 131.17 лв., след представяне на влязлото в сила решение на ВКС постановено по т.д- 1283/2018г. Ищецът твърди, че обявените за недействителни прихващания не са породили целения с тях погасителен правен ефект, поради което кредитът е изпаднал в просрочие след изявленията за прихващане, поради спиране на плащанията по него от страна на кредитополучателя и съответно върху просрочените суми по главницата се дължат съответните лихви и неустойки.

Твърди, че за периода 27.10.14г. до 28.12.2015г. се дължат лихви върху просрочена главница в размер на 49 243.89 лв., а за периода 27.10.2014г. до 25.09.2019г. се дължат просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 824 241.68 лв. , а текущите се лихви върху просрочена главница за периода 25.10.2019г. до 07.11.2019г. са в размер на 6 195.62 лв. и дължимата се неустойка върху просрочените лихви за периода 16.10.2014г. до 07.11.2019г. е в размер на 210 091.92 лв. Общо дължимите лихви и неустойки ищецът твърди, че са в размер на 1 089 773.11 лв. Предвид, че тези задълженията са непогасени, то намира, че ответникът за тях отговаря солидарно с П.С.Х.ЕАД, като сочи, че последното е обявено в несъстоятелност с решение от 1.07.2019г. по т.д.429/2018г.

Твърди, че въпреки че е встъпил в задълженията по договора за кредит ответникът е отказал да погаси задълженията за лихви и неустойки, поради което ищецът е подал срещу ответникът заявление по чл.417 от ГПК с искане да му се присъдят следните суми:

- 317 537.82 лв. представляващи част от пълния размер от 807 736.20 лв. просрочени лихви върху просрочена главница за периода 27.10.2014г. до 25.09.2019г. и сумата от 49 243.89 лв. представляваща лихва върху просрочена главница за периода 27.10.2014г. - 28.12.2015г.. Върху сумите се претендира и законната лихва от 08.10.19г. и до окончателното им заплащане. Предвид подадено възражение, предявява настоящия установителен иск и моли да се признаят за дължими присъдените му в заповедното производство суми 317 537.82 лв. представляващи част от пълния размер от 807 736.20 лв. просрочени лихви върху просрочена главница за периода 27.10.2014г. до 25.09.2019г. и сумата от 49 243.89 лв. представляваща лихва върху просрочена главница за периода 27.10.2014г. - 28.12.2015г..

Претендира законната лихва от предявяване на заявлението пред заповедния съд.

Претендира разноските в заповедното и в настоящото съдебни производства.

ОТВЕТНИКЪТ с отговорите оспорва исковете изцяло. Не оспорва договора за кредит, извършените прихващания, както й факта на встъпване в дълг по договора за кредит, но твърди, че встъпването е само до размер от 1 384 912.88 лв.. Не оспорва, че е депозирал суми по две специални сметки. Според ответника прихващанията са проявили своя ефект, като със съдебното решение са обявени за недействителни за в бъдеще, като изменението в закона дало възможност за такъв съдебен акт е прието пет години след извършване на прихващанията. Изрично сочи, че на ищецът е заплатена сумата от 1 081 131.17 лв. от специалната сметка 1 и намира, че с това е изпълнил задълженията си във връзка с встъпването в дълг.

Ако се приеме за основателно искането за присъждане на лихви и неустойки прави възражение за изтекла погасителна давност по всички претенции преди 07..10.2016г., а вземането за лихви върху просрочена главница за периода 27.10.2014г. до 28.12.2015г. в размер на 49 243.89 лв. намира за изцяло погасено по давност. Моли исковите претенции да се отхвърлят и му се заплатят направените по делото разноски.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :

От представеното по делото заповедно производство по ч.гр.д. №57163/2019г., СРС, 33 св. е видно, че е заявено от ищеца и на осн.чл.417 от ГПК, съдът е издал Заповед за незабавно изпълнение, като е осъдил ответната страна да заплати на ищеца сумата от 317 537.82 лв. , представляваща част от пълното задължение в размер на 807 736.20 лв. за просрочени лихви върху просрочена главница за периода 27.10.2014г. до 25.09.2019г. и 49 243.89 лв. лихва върху просрочена главница за периода 27.10.2014г. до 28.12.2015г., в едно със законната лихва от 8.10.2019г./ подаване на заявлението / . Във връзка с подадено възражение от страна на ответника – първото подадено на 18.10.2019г. съдържащо искане по чл.420 ГПК, а второто бланково от 1.11.19г. съдът е указал и дал срок на ищеца за предявяване на настоящия иск по чл.422 от ГПК с Разпореждане от 05.11.2019г. Няма приложени в изпратеното копие от заповедно производство кога точно е съобщено на ищеца това разпореждане и доколкото съдът е изискал цялото заповедно производство, следва да се приеме, че съобщение за връчване на Разпореждането от 5.11.2019г. не е върнато и точната дата за връчването му не е ясна. Ищецът е депозирал две предявени искови молби в изпълнение на разпореждането:

1.С молба от 21.11.2019г. е представено копие от искова молба вх.№143635 от 20.11.2019г.

2.С молба от 20.12.2019г. е представено копие от искова молба вх.№157659 от 19.12.2019г.

По втората искова молба е образувано настоящото дело, като исковете предявени с нея са установителни и за вземанията предявени със заявлението по заповедното производство . Видно от представеното копие на първата искова молба същата е предявена за сума от 1 089 773.11 лв. и предявените с нея искове са осъдителни. След извършена служебна справка съдът е установил, че т.д.2472/19г. образувано по нея към настоящия момент е прекратено, а прекратителното определение е обжалвано.

Установителните искове по чл.422 от ГПК са предявени по настоящото дело. Съдът приема, че същите са в едномесечния срок, доколкото първата дата, говореща, че указанията по Разпореждане от 05.11.2019г. са достигнали до ищеца това е 20.11.19г., поради което и втората искова молба от 19.12.19г. следва да се приеме за допустима, като подадена в едномесечен срок от уведомяването.

Разгледан по същество съдът намира,че така предявения установителен иск е неоснователен.

Между страните няма спор по отношение на сключения договор за кредит, за усвояването му, и извършените прихващания срещу задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Не се спори също така, относно това, че е налице встъпване по чл.101 от ЗЗД в задължения по договора за кредит от страна на ответното дружество с тристранното споразумение от 2016г. между кредитополучателя, ответника и трето юридическо лице и двустранното споразумение от 15.02.2018г. между КТБ и ответника представени и двете по делото. Спори се по отношение на факта обаче дали ответникът е встъпил до пълния размер на задълженията за главници и лихви или до фиксирания размер изрично посочен в договора за встъпване в дълг от 15.02.2018г.

Съдът приема, че встъпването е само до размера посочен в договора за встъпване в дълг – 1 384 912.88 лв., което следва от буквалното тълкуване съдържанието на чл.1 и чл.2 от договора. Налице е конкретно фиксиран размер до който новия съдлъжник, ответник по спора встъпва в дълга по договора за кредит от 2013г. и за това е и изричното дадено съгласие на банката кредитодател. Сумата не е конкретизирано дали е за главница или и за други задължения, но съдът намира, че тя е пълния размер, до който може да се ангажира отговорността на ответника по този договор, включая вземания за главница, лихви, такси и неустойки. Сумите за които са открити две специални екскроу сметки са в общ размер на 1 384 912.88 лв.,/ толкова, колкото е и в договора за встъпване в дълг/ и върху същите до този размер на вземанията е учреден особен залог чрез сключения договор за особен залог от 29.01.18г.,като същия е вписан. Всички тези договори и фиксирания в тях размер, който е еднакъв и в трита договора ясно сочат на волята на страните отговорността на ответника да се ангажира само до сумата от 1 384 912.88 лв. за задълженията по договор за кредит от 24.06.13г.

Страните не спорят по между си, че след откриване на производството по несъстоятелност на банката ищец кредитополучателя е направил три изявления за прихващания със вземанията си придобити въз основа на цесии, посочени в исковата молба.

Прихващанията са обявени за относително недействителни с Решение № 39 на ВКС от 02.07.2019г. постановено по т.д.№ 1283 от 2018г. Изрично видно от мотивите на съдебното решение съдът е приел, че така предявения иск по чл.59,ал.5 от ЗБН е по своя характер конститутивен такъв.

Следва да се направи извод, че конститутивното действие на решението, с което прихващанията са обявени за относително недействителни се проява от влизане на решението в сила или от 02.07.2019г. Съдът намира, че преди тоя момент и от момента на извършване на изявленията за прихващане с достигането им до кредитодателя прихващанията са проявили своето действие. За да се признае относителната недействителност кредитодателя следва да упражни потестативното си право по исков ред, и до признаването му със съдебния акт промяна в правната сфера на кредитополучателя не настъпва. Предвид на това съдът намира, че недействителността на прихващанията следва да се приеме считано от 02.07.19г.

Следователно до този момент задълженията по кредита са се водили погасени.

Предвид на това съдът намира, че след 02.07.2019г. задълженията се възстановяват в размерите до които са били погасени с прихващанията, предвид отпадане действието на последните, но не повече. В периода от извършване счетоводно отразяване на погашенията от страна на банката в резултат на прихващанията и до датата на решението на ВКС от 02.07.2019г. не може да се приеме, че не е налице изпълнения по договора за кредит, тъй като такива не са се следвали. Предвид на това съдът приема, че през този период не са текли лихви и неустойки. Същите са възстановени, считано от 02.07.19г. в размерите посочени в таблица в експертизата приета по делото/ стр.256 от делото/, както следва :

Разпечатката съдържа 38 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc141ba1-f256-456b-b301-e5a35462ec24