Решение № 133 от 19.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Ловеч, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА Ц.А като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500139 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 213/06.12.2024 г., по гр.д. № 14/2024 г. на РС Троян, състав на същия съд уважил предявения от Я. И. Я. и Ц. В. Ц. против „АГРОПАК“ ЕООД иск по чл. 109 ЗС, като осъдил дружеството ответник чрез неговия управител да прекрати всякакви неоснователни действия, които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху триетажна административна сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., заедно с отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, изразяващи се във възпрепятстване на достъпа до поземления имот, в който попада сградата, в недопускането на ищците до сградата, тяхна собственост, като със същото решение съдът е задължил ответника чрез неговия управител да не извършва посочените действия занапред, да осигури достъп на ищците до притежаваната от тях сграда, като бъде отключен портала към имота, в който попада сградата, както и да се въздържа от всякакви действия, които пречат и възпрепятстват ищците да упражняват своето право на собственост върху притежаваната от тях сграда, както и спокойното ползване на същата сграда и на поземления имот, в който тя попада, доколкото това е необходимо за ползването й според нейното предназначение. С решението съдът е отхвърлил иска по чл. 109 ЗС предявен против С. П. Г., и е прекратил производството по делото в частта, по искането за признаване по отношение на ответниците „АГРОПАК“ ЕООД и С. П. Г., че ищците Я. И. Я. и Ц. В. Ц. са собственици на триетажната административна сграда с идентификатор ***, ведно 1 с отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***. Със същото решение съдът разпределил отговорността за разноските, присъждайки такива в полза на ищците в размер на 1226,43 лв., а в полза на ответника 500 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от „АГРОПАК“ ЕООД в частта, с която съдът е осъдил дружеството чрез неговия управител да прекрати всякакви неоснователни действия, които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху триетажна административна сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., изразяващи се във възпрепятстване достъпа до имота, в които сградата попада, в недопускането им до сградата и до поземления имот, вкл. с която дружеството ответник е задължено да не извършва занапред посочените действия, да осигури достъп на ищците до притежаваната от тях сграда, като бъде отключен портала към имота, в който попада сградата, както и да се въздържа от всякакви действия, които пречат и възпрепятстват ищците да упражняват своето право на собственост върху притежаваната от тях сграда, както и спокойното ползване на същата сграда и на поземления имот, в който тя попада. От въззивника се изразява несъгласие с извода на районния съд, че въззивникът следвало да бъде отговорен за невъзможността да осигури достъп до поземления имот и да отключи портала, тъй като същият нямал собственост върху него и не разполагал с ключове, с оглед на което би могъл да изпълни вмененото от съда задължение. Прави се оплакване за обективна невъзможност за неизпълнение на задължението да „бъде отключен портала към имота“, доколкото имотът имал три портала и не ставало ясно за кой от тях се отнасяло задължението (и трите не са заключени), от една страна, а от друга, „АГРОПАК“ ЕООД не е собственик на поземления имот, не го управлява и не контролира достъпа до него и до находящите в него сгради. От въззивното дружество се поддържа, че ищците разполагали с възможност за провеждане на административна процедура по ЗУТ, за да решат въпроса за достъпа до сградата си, респ. да сезират прокуратурата за евентуално извършено престъпление. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, респ. за правилност на решението. В отговора се посочва поставя акцент върху несъмненото установяване, че ищците са съсобственици на сградата в поземления имот, вкл. на суперфициарните им права върху поземления имот, върху произтичащото от това право възможност за служене с поземления имот и за преминаване през него, с цел осигуряване на достъп до собствената им сграда, както и върху установеното от районния съд поведение на управителя на „АГРОПАК“ ЕООД, препятстващо достъпа до поземления имот. В писмения отговор се прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивната 2 инстанция.

Въззивникът „АГРОПАК“ ЕООД не взема участие в съдебното заседание – чрез представляващия го по регистрация орган или процесуален представител по пълномощие. В представени по делото писмени бележки от пълномощника адв. Е. Ц. моли за разглеждане на делото в негово отсъствие, като се поддържа въззивната жалба, а по същество се моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноските за двете инстанции.

Въззиваемите Я. И. Я. и Ц. В. Ц. вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. А. Ч., който оспорва въззивната жалба, а в хода на устните състезания пледира за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото за въззивна инстанция.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преЦ. на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Я. И.

Я. и Ц. В. Ц. против „АГРОПАК“ ЕООД и С. П. Г. иск по чл. 109 ЗС, с искане за осъждане на ответниците да прекратят всякакви неоснователни действия, които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху триетажна административна сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., ведно с прилежащото й право на строеж, изразяващи се във възпрепятстване на достъпа до имота, в който попада сградата, и недопускането на ищците до сградата, тяхна собственост, вкл. до имота, в който сградата попада, като е поискано задължаване на ответниците да не извършват посочените действия за в бъдеще; да осигурят достъп на ищците до притежаваната от тях сграда, като отключат портала към имота, в който попада сградата, или предадат на ищците ключове от него; както и да се въздържат от всякакви действия, с които пречат и възпрепятстват ищците да упражняват безпрепятствено своето право на собственост върху притежаваната от тях сграда, както и спокойното ползване на тази сграда и на поземления имот, в който тя попада, доколкото това е необходимо за използването на сградата според предназначението й.

В писмения отговор на исковата молба от ответниците се правят защитни възражения за недопустимост на иска против търговското дружество (поради липса на правен интерес), респ. за неоснователност против дружеството и физическото лице, основани на твърдения и доводи за липса на поведение (действие и/или бездействие) на С. П. Г. (действащ лично и/или като управител на дружеството), с което да се пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху сградата в имота.

3

Със съдебното решение в атакуваната му осъдителна част, съдът е осъдил дружеството ответник чрез неговия управител да преустанови всякакви неоснователни действия, които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху триетажна административна сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., заедно с отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, като задължил дружеството ответник чрез неговия управител да не извършва означените в решението действия занапред, да осигури достъп на ищците до притежаваната от тях сграда, като бъде отключен портала към имота, в който попада сградата, както и да се въздържа от всякакви действия, пречещи и възпрепятстващи ищците да упражняват своето право на собственост върху притежаваната от тях сграда, спокойното ползване на нея според предназначението й и на поземления имот, в който тя попада. Защитата, дадена със съдебното решение, в против субект, за когото се поддържа, че пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, като нейното конкретно съдържание е в съответствие с поисканото такова (макар, че при негаторните искове съдът не е обвързан докрай с претенцията на ищеца за вида на защитата, доколкото съдът има възможност да я определи, модифицирайки я по естество и интензитет, съответни на конкретно установеното смущаване (пречене) на упражняване на вещното право). В този смисъл съдът е останал в рамките на търсената защита, като освен без накърняване на диспозитивното начало, решението в обжалваната му част е постановено при наличие на положителните процесуални предпоставки, респ. отсъствие на процесуални пречки. Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори от страните, а и това е обявено от районния съд за безспорно в отношенията им и ненуждаещо се от доказване (с определение в открито съдебно заседание от 29.04.2024г.), че Я. И. Я. и Ц. В. Ц. са собственици на триетажна административна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, със застроена площ 143 квадратни метра, заедно с отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. А., област Ловешка, кв. „О.“. Ищците са придобили собствеността върху сградата от „Агропак“ ЕООД въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 30.01.2022 г., издадено по изпълнително дело № 37 от 2006 година на СИС – Троян, влязло в законна сила на 08.03.2023 г.

Не се спори от страните, а и това се установява от приетите от районни съд заверени копия от нотариален акт № 77, том. 1, дело № 101 от 2001 година на Маргарита Гладкова - съдия по вписванията при РС – Троян, нотариален акт № 163, том 1, дело № 881 от 2001 година на – съдия по вписванията при 4

РС – Троян, нотариален акт № 157, том 1, дело № 468 от 2002 година на Даниела Радева – съдия при РС – Троян, нотариален акт № 197, том 7, дело № 1252 от 2008 година на нотариус Б. К. – нотариус с район на действие РС – Троян, постановление за възлагане на недвижим имот от 19.10.2021 година на С. В. – старши публичен изпълнител при НАП – Велико Тръново, разпечатка от справка № 19966 от 07.01.2024 година чрез отдалечен достъп по данни за имот на Служба по вписванията при РС-Троян, се установява, че правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** принадлежи на пет лица – И. П. Т., „В.“ ООД, „П.“ ООД, „С.“ ООД и „Агропак“ ЕООД, като от приетата скица на СГКК Ловеч се установява, че в имота попадат петнадесет сгради, сред които и тази, с идентификатор ***, собственост на Я. И. Я. и Ц. В. Ц..

От протокол за въвод във владение от 05.05.2023 г., съставен от съдебния изпълнител по изпълнително дело № 37 от 2006 година на СИС – Троян, се установява, че на същия ден съдебният изпълнител установил наличие на движими вещи в сградата, за които С. П. Г. поел ангажимент за изнасянето им до 29.05.2023 г., с оглед на което въводът за владение се отложил за този ден.