Решение № 42 от 28.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Русе, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20244500501013 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

„Гебр. Хайнеман България“ ООД-гр. София, чрез редовно упълномощен процесуален представител обжалва решението на РРС по гр. д. № 185/2024 г., с което дружествотожалбоподател е осъдено да заплати на М. Е. Г. сумата от 1890.00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 54.00 лв.- обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 28.05.2023 г. Излага оплаквания за неправилност на решението по подробно изложени в жалбата съображения и моли то да се отмени в обжалваните части, като исковете се отхвърлят. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по жалбата М. Е. Г. от гр.Русе, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в отговор по реда на чл.263, ал.1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като изразява подробни съображения за правилност на съдебния акт, постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон, претендира разноски.

Третото лице- помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство ЗАД "Алианц България" АД не е подало отговор по реда на чл. 263, ал.1 ГПК.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбите и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е 1 процесуално допустима. По същество е частично основателна.

Съобразно приетите по спора доказателства се установява, че на 28.05.2023 г. в магазин в гр.Русе, стопанисван от ответника е настъпил инцидент на изхода на магазина, който е осъществяван през автоматична плъзгаща врата. При опит да излезе през нея ищцата е ударила главата си.

От изготвеното съдебномедицинско удостоверение и въз основа на извършен на 29.05.2023 г. преглед на ищцата, съдебния лекар е посочил, че прегледаната се оплаква от болка в лява челна област, където се установява слабо изразен, едва забележим оток на площ от 2 см. Ищцата е получила сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика. Описаните увреждания могат да бъдат получени както се съобщава-при удар на лява част на лицето в стъкло на автоматична плъзгаща се врата, която не се е отворила.

Ищцата К. е заплатила 108.00 лв. за прегледи и лечение.

По делото са разпитани и свидетели.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл. 49, във вр. 45 ЗЗД.

Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди е доказан по основание. Видно от разпита на свидетелите М.Х. /майка на ищцата/ и И.П. /близък на ищцата/ вратата на магазина не се е отворила при излизането на Г.. Няма основание да не се кредитират показанията на разпитаните свидетели, които са очевидци на инцидента, дори и при факта, че първият е майка на ищцата, т.к. същите дават логични, непротиворечиви и съвпадащи с останалите доказателства по делото показания. Настоящата инстанция намира, че обстоятелството, с което е обоснован искът за вреди, и за което са събрани доказателства – неработеща врата, не е дефект поради свойството на вещта, а поради неизпълнение на задължението за поддържане на същата в безопасно състояние. Виновното поведение на определеното за поддържане на сградата лице обосновава отговорност по чл. 49, във вр. 45 ЗЗД.

Тук е момента да се отбележи, че районният съд не е дал правилната правна квалификация на иска-тази по чл. 49, във вр. 45 ЗЗД, а е разгледал иск по чл.45 ЗЗД. Въпреки това и съгласно задължителното за всички съдилища указание, дадено с т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на процесуалния кодекс от 2007г.: правораздавателната дейност на въззивната инстанция е тъждествена на тази на първоинстанционния съд, включително и по отношение квалифицирането на спорното право; когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание и изложи собствени мотиви.

Основателно е обаче възражението във жалбата относно завишаване размера на 2 присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. В случая следва да се съобрази, че съгласно приетото по делото съдебномедицинско удостоверение е видно, че се установява слабо изразен, едва забележим оток на площ от 2 см. в лява челна област.

Ищцата е получила сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика.След тридневен престой в болнично заведение, Г. е изписана в добро общо състояние и без оплаквания/вж.епикриза-л.6 от гр.д.№185/2024 г./.

Районният съд е счел, че обезщетение в размер на 3780.00 лв. ще репарира в пълна степен неимуществените вреди, причинените на ищцата. Като е съобразил задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 1/01.08.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2021 г. на ОСГТК на ВКС и приетото по делото съпричиняване в размер на 50% е присъдил сумата от 1890.00 лв.

Като съобразява обстоятелството относно продължителността на психическия дискомфорт у ищцата и безспорно претърпените вреди, въззивният съд намира, че определеното възнаграждение в размер на 3780.00 лв. е необосновано завишено, като справедливото обезщетение е в размер на 2400.00 лв., който размер отговаря на критериите посочени в Постановление № 4/ 23.12.1968 г., Пленум на ВС. Като взе предвид установеното съпричиняване в размер на 50%/ срещу което не е подавана въззивна жалба от ищцата/, то на Г. следва да се присъди обезщетение в размер на 1200.00 лв., а над него до присъдения размер от 1890.00 лв.-първоинстанционното решение следва да се отмени, а иска да се отхвърли.

Обезщетението за имуществени вреди правилно е присъдено в размер от 54.00 лв.

Жалбоподателят е направил разноски във въззивното производство в размер на 62.80 лв., като няма данни за разноски пред първа инстанция. Ответницата по жалбата М. Е.

Г. е направила разноски във въззивното производство -300.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 725.68 лв.-разноски за първоинстанционното производство. При този изход на спора в полза на ищцата следва да се присъдят разноски съобразно представените списъци по чл.80 ГПК за двете инстанции съразмерно с уважената/отхвърлена част от исковете и по компенсация в размер на 619.70 лв.

По изложените съображения, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Решение № 911/24.06.2024 г. на Районен съд-Русе, постановено по гр. д. № 185/2024 г. в частта, с която е уважен предявеният от М. Е. Г. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 1200.00 лв. до 1890.00 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49, във вр. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на М. Е. Г. против „Гебр. Хайнеман България“ ООД-г р . София в размера над 1200.00 лв. до 1890.00 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Гебр. Хайнеман България“ ООД, ЕИК: 131022298, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №141 да заплати на М. Е. Г. ,

ЕГН:********** от гр.Русе, ******* сумата от 619.70 лв.-разноски за двете инстанции.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 911/24.06.2024 г. на Районен съд-Русе, постановено по гр. д. № 185/2024 г. в обжалваната част, с която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер до 1200.00 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер до 54.00 лв.

Решението, в останалата му част, като необжалвано е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на ЗАД "Алианц България" АД, ЕИК:

040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 - трето лице, помагач на страната на „Гебр. Хайнеман България“ ООД, ЕИК: 131022298.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4